Краят на евразийския проект за България
Въвеждането на еврото не е просто стопански акт или нормативна процедура
Бариера против геополитическото завръщане към предишното
Знаете ли за какво съветският бранш у нас, след мимолетно-илюзорния си фантазъм по какъв начин Путин и Тръмп щели били „ да се схванат “, че България отново става съветска зона на въздействие, в последна сметка изпадна в нападателно обезсърчение? И за какво идното и неизбежно, популярност Богу, въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година, ги докара до крайности - апели за „ последна борба “, викове за проливане на кръв, охкания за „ избавяне “ на България, които бяха обилно обслужени и от политическия волунтаризъм на Румен Радев, който изиска референдум в нарушаване на Конституцията и стратегическите цели на България?
Защото с въвеждането на еврото се поставя точка на евразийския план за България, към който ретроградни среди се пробват да ни тласнат от години. Прочее, таман с цел да не допуснем тези среди да поставят кол в колелото на Историята, още през 2005 година включихме в Глава първа „ Основни начала “ на Конституцията явен геополитически пиедестал – България взе участие в построяването и развиването на Европейския съюз (чл. 4, алинея 3 КРБ). Не на Евразия, не на БРИКС, не на китайския „ Един пояс, веднъж “. Който има илюзии за друго бъдеще, не би трябвало да разчита на някакви държавни ограничения, президентски укази, референдуми или партийни политики, а да завоюва доверието на народа в избори, да получи конституционно болшинство и да предприеме сполучливи стъпки за конституционна проверка.
Има исторически моменти, в които един народ застава не просто пред геополитически избор, а на ръба сред светлина и мрак, сред бъдеще и крах. През 718 година хан Тервел опазва цивилизационната същина на Европа, като дава съдбоносен принос за отблъскването на арабското настъпление и обсадата на Константинопол. В западния завършек на континента, при Поатие, Карл Мартел също стопира арабската агресия. Двама владетели, два народа, две борби – една Европа. Тези събития не са просто мемоари от предишното – те са уроци от вечността: щитовете на цивилизацията се коват в решимостта на народите да останат правилни на своята същина.
Днес Европа още веднъж е обсадена. Не от мечове и обсадни машини, а от хибридни офанзиви, евразийски идеологии и планове за проверка на демократичния ред. Няма войска, която да строи лагери пред стените ѝ, само че има мрежи, които ги подкопават от вътрешната страна. В този смисъл, за нас Европа е „ новият Константипол “ - не като географско или административно разбиране, а като положение на политическа и институционална целокупност. Крепостната стена, която пази самата вътрешност на Европа, е единната европейска валута. Тащр стена охранява нашия цивилизационен модел. Модел на либерален правов ред, независимост, взаимност и интеграция. Затова въвеждането на еврото не е просто стопански акт или нормативна процедура. Това е свършек на едно цивилизационно завръщане към Европа, почнало с Освобождението, само че прекъсвано от войни, от подтиснически режими, и дефинитивно затвърдено с участието в НАТО и Европейски Съюз – най-голямото постижение на българската държавност след Съединението през 1885 година
Еврозоната не е просто валутен режим. Тя е ядро – правно, политическо, институционално. Да бъдеш в нея значи да имаш освен обща валута, само че и обща отговорност. Да бъдеш отвън нея, значи да останеш в сива геополитическа зона, където гласът на България е заглъхнал от ехото на непознати упоритости. В нашата част на Европа, която вековно е била откъсната и прикачена към евразийските държавни и цивилизационни модели, няма място за цивилизационен неутралитет. Защото има единствено два полюса: волята на свободния човек и сянката на външната насила. Друго е в Централна Европа, още по-друго е в Скандинавието, върху които евразийството исторически е хвърляло единствено бледи и мимолетни сенки. Затова не ни сочете за образец, че там имало страни, които не са въвели към момента еврото.
Този избор не може да се разбере пълноценно отвън конфликта сред двата цивилизационни модела, които през днешния ден оформят стратегическия небосвод на Европа – европейския и евразийско-руския.
Първият се основава върху върховенството на правото, демокрацията, плурализма, персоналната независимост, пазарната стопанска система. Това е модел, който почита разликите и ги трансформира в запас за развиване.
Вторият – евразийският – е централизирана конструкция, построена върху послушание, самодържавие, имперска подчиненост и фетиш към страната. В него страната е стопанин, свободата – опасност, а външният свят – зложелател. Идеологът и представител на кремълското самодържавие, Александър Дугин, не крие, че задачата им е не просто да опълчват Русия на Запада, а да го дестабилизират от вътрешната страна, да го подменят. Именно по тази причина България е стратегическа цел - тя е на ръба сред тези два свята. И нейният геополитически избор е символен за силата на европейския модел и за способността на евразийския да прекърши Европа.
Истината е, че с въвеждането на еврото България става част от „ крепостта Европа “ - този постоянно метафорично употребен израз, който през днешния ден има освен геополитическо, само че и надълбоко цивилизационно значение. Тази цитадела не е преграда против другостта, а бариера против безредието; не е изолираност, а отбрана на това, което е извоювано с кръв, разсъдък и морал – човешкото достолепие, свободата, правото на разграничение. „ Крепостта Европа “ не е „ тъмница на народите “, а дом със здрави основи – институции, които пазят, а не подчиняват; правила, които свързват, а не разграждат; взаимност, която лекува, а не експлоатира.
Дугин преглежда Балканите като „ разломна зона “, а България – като плацдарм за съветско въздействие. За дугинизма и евразийщината Западът е морално прогнила общественост, свободата – болест, а демокрацията – машинация. Тяхното решение: нова империя, ръководена от Кремъл. В този евразийски план за България се планува не съюз, а послушание. Не сигурност, а зависимости. Не културен разговор, а културна резигнация пред подправения великоруски прочит на историята. Инструментите му са хибридни: финансиране на радикални обединения, ерозия на доверието в институциите, импорт на агитация и подправяне на историята, обработване на енергийна накърнимост. Но задачата е една – България да остане отвън ядрото на Европа. А това значи - и отвън еврозоната.
Ето за какво, с изключение на всичко друго, еврото е и цивилизационен щит. И граница. Бариера против геополитическото завръщане към предишното. Затова въвеждането му, като натурален свършек на европейската ни интеграция, довежда до тремор съветския бранш. След 1 януари 2026 година към този момент ще бъдем дефинитивно част от „ крепостта Европа “, а няма да лагеруваме в буферна зона в подножието ѝ. Това поставя точка на евразийския план за България, посредством който прекомерно постоянно в българския живот са вградени токсично ретроградие, зависимости и заблуди. Ще обезсили политическите сенки, които паразитират върху страховете и съмненията, и духовната амнезия, която желае да блокира бъдещето на нацията. И когато честваме този исторически триумф следващата година, от съветския бранш ще чуете единствено безсилното ръмжене на рухналите илюзии, че България може да бъде изведена от ядрото на Европа и прикачена към прашасалите евразийски коптори, ръководени от кремълското самодържавие.
Бариера против геополитическото завръщане към предишното
Знаете ли за какво съветският бранш у нас, след мимолетно-илюзорния си фантазъм по какъв начин Путин и Тръмп щели били „ да се схванат “, че България отново става съветска зона на въздействие, в последна сметка изпадна в нападателно обезсърчение? И за какво идното и неизбежно, популярност Богу, въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година, ги докара до крайности - апели за „ последна борба “, викове за проливане на кръв, охкания за „ избавяне “ на България, които бяха обилно обслужени и от политическия волунтаризъм на Румен Радев, който изиска референдум в нарушаване на Конституцията и стратегическите цели на България?
Защото с въвеждането на еврото се поставя точка на евразийския план за България, към който ретроградни среди се пробват да ни тласнат от години. Прочее, таман с цел да не допуснем тези среди да поставят кол в колелото на Историята, още през 2005 година включихме в Глава първа „ Основни начала “ на Конституцията явен геополитически пиедестал – България взе участие в построяването и развиването на Европейския съюз (чл. 4, алинея 3 КРБ). Не на Евразия, не на БРИКС, не на китайския „ Един пояс, веднъж “. Който има илюзии за друго бъдеще, не би трябвало да разчита на някакви държавни ограничения, президентски укази, референдуми или партийни политики, а да завоюва доверието на народа в избори, да получи конституционно болшинство и да предприеме сполучливи стъпки за конституционна проверка.
Има исторически моменти, в които един народ застава не просто пред геополитически избор, а на ръба сред светлина и мрак, сред бъдеще и крах. През 718 година хан Тервел опазва цивилизационната същина на Европа, като дава съдбоносен принос за отблъскването на арабското настъпление и обсадата на Константинопол. В западния завършек на континента, при Поатие, Карл Мартел също стопира арабската агресия. Двама владетели, два народа, две борби – една Европа. Тези събития не са просто мемоари от предишното – те са уроци от вечността: щитовете на цивилизацията се коват в решимостта на народите да останат правилни на своята същина.
Днес Европа още веднъж е обсадена. Не от мечове и обсадни машини, а от хибридни офанзиви, евразийски идеологии и планове за проверка на демократичния ред. Няма войска, която да строи лагери пред стените ѝ, само че има мрежи, които ги подкопават от вътрешната страна. В този смисъл, за нас Европа е „ новият Константипол “ - не като географско или административно разбиране, а като положение на политическа и институционална целокупност. Крепостната стена, която пази самата вътрешност на Европа, е единната европейска валута. Тащр стена охранява нашия цивилизационен модел. Модел на либерален правов ред, независимост, взаимност и интеграция. Затова въвеждането на еврото не е просто стопански акт или нормативна процедура. Това е свършек на едно цивилизационно завръщане към Европа, почнало с Освобождението, само че прекъсвано от войни, от подтиснически режими, и дефинитивно затвърдено с участието в НАТО и Европейски Съюз – най-голямото постижение на българската държавност след Съединението през 1885 година
Еврозоната не е просто валутен режим. Тя е ядро – правно, политическо, институционално. Да бъдеш в нея значи да имаш освен обща валута, само че и обща отговорност. Да бъдеш отвън нея, значи да останеш в сива геополитическа зона, където гласът на България е заглъхнал от ехото на непознати упоритости. В нашата част на Европа, която вековно е била откъсната и прикачена към евразийските държавни и цивилизационни модели, няма място за цивилизационен неутралитет. Защото има единствено два полюса: волята на свободния човек и сянката на външната насила. Друго е в Централна Европа, още по-друго е в Скандинавието, върху които евразийството исторически е хвърляло единствено бледи и мимолетни сенки. Затова не ни сочете за образец, че там имало страни, които не са въвели към момента еврото.
Този избор не може да се разбере пълноценно отвън конфликта сред двата цивилизационни модела, които през днешния ден оформят стратегическия небосвод на Европа – европейския и евразийско-руския.
Първият се основава върху върховенството на правото, демокрацията, плурализма, персоналната независимост, пазарната стопанска система. Това е модел, който почита разликите и ги трансформира в запас за развиване.
Вторият – евразийският – е централизирана конструкция, построена върху послушание, самодържавие, имперска подчиненост и фетиш към страната. В него страната е стопанин, свободата – опасност, а външният свят – зложелател. Идеологът и представител на кремълското самодържавие, Александър Дугин, не крие, че задачата им е не просто да опълчват Русия на Запада, а да го дестабилизират от вътрешната страна, да го подменят. Именно по тази причина България е стратегическа цел - тя е на ръба сред тези два свята. И нейният геополитически избор е символен за силата на европейския модел и за способността на евразийския да прекърши Европа.
Истината е, че с въвеждането на еврото България става част от „ крепостта Европа “ - този постоянно метафорично употребен израз, който през днешния ден има освен геополитическо, само че и надълбоко цивилизационно значение. Тази цитадела не е преграда против другостта, а бариера против безредието; не е изолираност, а отбрана на това, което е извоювано с кръв, разсъдък и морал – човешкото достолепие, свободата, правото на разграничение. „ Крепостта Европа “ не е „ тъмница на народите “, а дом със здрави основи – институции, които пазят, а не подчиняват; правила, които свързват, а не разграждат; взаимност, която лекува, а не експлоатира.
Дугин преглежда Балканите като „ разломна зона “, а България – като плацдарм за съветско въздействие. За дугинизма и евразийщината Западът е морално прогнила общественост, свободата – болест, а демокрацията – машинация. Тяхното решение: нова империя, ръководена от Кремъл. В този евразийски план за България се планува не съюз, а послушание. Не сигурност, а зависимости. Не културен разговор, а културна резигнация пред подправения великоруски прочит на историята. Инструментите му са хибридни: финансиране на радикални обединения, ерозия на доверието в институциите, импорт на агитация и подправяне на историята, обработване на енергийна накърнимост. Но задачата е една – България да остане отвън ядрото на Европа. А това значи - и отвън еврозоната.
Ето за какво, с изключение на всичко друго, еврото е и цивилизационен щит. И граница. Бариера против геополитическото завръщане към предишното. Затова въвеждането му, като натурален свършек на европейската ни интеграция, довежда до тремор съветския бранш. След 1 януари 2026 година към този момент ще бъдем дефинитивно част от „ крепостта Европа “, а няма да лагеруваме в буферна зона в подножието ѝ. Това поставя точка на евразийския план за България, посредством който прекомерно постоянно в българския живот са вградени токсично ретроградие, зависимости и заблуди. Ще обезсили политическите сенки, които паразитират върху страховете и съмненията, и духовната амнезия, която желае да блокира бъдещето на нацията. И когато честваме този исторически триумф следващата година, от съветския бранш ще чуете единствено безсилното ръмжене на рухналите илюзии, че България може да бъде изведена от ядрото на Европа и прикачена към прашасалите евразийски коптори, ръководени от кремълското самодържавие.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ