Икономисти: Еврото е само предпоставка, доходите зависят от инвестициите и реформите
Въвеждането на еврото е единствено причина, а не автоматизирано изискване за повишение на благосъстоянието и приходите. За да бъдат осъществени изгодите от участието в еврозоната, страната се нуждае от привличане на вложения, възстановяване на бизнес средата и промени в обществените системи. Това обявиха финансистът Людмила Елкова и изпълнителният шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов в ефира на „ Твоят ден " по NOVA NEWS.
Според Добрин Иванов еврото е стъпка в вярната посока, която отстрани валутния риск и подсигурява по-голяма предвидимост на паричната политика. „ Никога не сме си представяли, че откакто осъществим това изискване, автоматизирано ще станем по-богати. Еврото усъвършенства кредитния и капиталовия рейтинг на страната, само че действителното повишение на приходите ще пристигна през вложения и повишение на успеваемостта на стопанската система ", акцентира той.
Людмила Елкова означи, че сега задграничните вложения са на сериозно ниско равнище - към 1% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който през 2007-2008 година те са достигали 20%. Тя уточни, че с цел да бъде страната ни атрактивна, е належащо да бъде „ business friendly ". „ Всеки вложител желае да знае, че администрацията работи добре, правораздаването е дейно и изискванията са ясни. Инвеститорите не обичат неприятни изненади ", изясни тя.
Добрин Иванов предвижда, че за 2026 година растежът на заплатите в частния бранш ще бъде сред 7 и 9%. Той напомни, че за миналата година междинното нарастване на възнагражденията е било 12,3% при регистриран растеж на инфлацията от 5,3%. Експертът акцентира, че заплатите би трябвало да порастват на база нараснала продуктивност на труда. Той изрази терзание от сериозните диспропорции сред обществения и частния бранш, подбудени от несъразмерно нарастване на заплатите в администрацията, което натоварва бизнеса с по-високи налози и осигуровки.
„ Пазарът на труда е извънредно под напрежение. В България липсват сред 200 и 250 хиляди служащи, което е систематичен и систематичен проблем ", добави Иванов.
Людмила Елкова акцентира, че след влизането в еврозоната България е останала без огромна стратегическа цел. Според нея страната се нуждае от нова визия за идващите 5 до 10 години. „ Всички обществени системи - администрация, опазване на здравето, обучение - работят неефективно и харчат голям запас без устойчиви резултати. Нужен е обзор на тези системи, само че за момента не виждам политическа воля за това ", разяснява тя.
По отношение на държавния бюджет, от АИКБ упорстват за приемането на постоянен бюджет от устойчиво политическо болшинство.
Според Добрин Иванов еврото е стъпка в вярната посока, която отстрани валутния риск и подсигурява по-голяма предвидимост на паричната политика. „ Никога не сме си представяли, че откакто осъществим това изискване, автоматизирано ще станем по-богати. Еврото усъвършенства кредитния и капиталовия рейтинг на страната, само че действителното повишение на приходите ще пристигна през вложения и повишение на успеваемостта на стопанската система ", акцентира той.
Людмила Елкова означи, че сега задграничните вложения са на сериозно ниско равнище - към 1% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който през 2007-2008 година те са достигали 20%. Тя уточни, че с цел да бъде страната ни атрактивна, е належащо да бъде „ business friendly ". „ Всеки вложител желае да знае, че администрацията работи добре, правораздаването е дейно и изискванията са ясни. Инвеститорите не обичат неприятни изненади ", изясни тя.
Добрин Иванов предвижда, че за 2026 година растежът на заплатите в частния бранш ще бъде сред 7 и 9%. Той напомни, че за миналата година междинното нарастване на възнагражденията е било 12,3% при регистриран растеж на инфлацията от 5,3%. Експертът акцентира, че заплатите би трябвало да порастват на база нараснала продуктивност на труда. Той изрази терзание от сериозните диспропорции сред обществения и частния бранш, подбудени от несъразмерно нарастване на заплатите в администрацията, което натоварва бизнеса с по-високи налози и осигуровки.
„ Пазарът на труда е извънредно под напрежение. В България липсват сред 200 и 250 хиляди служащи, което е систематичен и систематичен проблем ", добави Иванов.
Людмила Елкова акцентира, че след влизането в еврозоната България е останала без огромна стратегическа цел. Според нея страната се нуждае от нова визия за идващите 5 до 10 години. „ Всички обществени системи - администрация, опазване на здравето, обучение - работят неефективно и харчат голям запас без устойчиви резултати. Нужен е обзор на тези системи, само че за момента не виждам политическа воля за това ", разяснява тя.
По отношение на държавния бюджет, от АИКБ упорстват за приемането на постоянен бюджет от устойчиво политическо болшинство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ