Методиев: Въвеждането на еврото е ключово за интеграцията ни в ЕС
„ Въвеждането на еврото е фундаментална смяна, която ще донесе на България голям брой стопански благоприятни условия. Ще подкрепи по-бързо икономическо развиване, а това в последна сметка е пътят за по-добър живот на всеки един български жител. Не на последно място – приемането на общата европейска валута е знак на принадлежността на страната ни към европейската концепция. “
Това съобщи заместник-министърът на финансите Методи Методиев в Деня на Европа по време на конференцията „ Ролята на проведеното гражданско общество в процеса на присъединението на България към Еврозоната “, проведена от Икономическия и обществен съвет към Народното събрание.
„ Служебното държавно управление продължава да работи с ускорени темпове по подготовката на страната ни за участие в еврозоната според признатия от Министерския съвет през май 2022 година Национален проект за въвеждане на еврото в Република България. Страната поставя всички вероятни старания да бъде подготвена да одобри еврото не по-късно от 1 януари 2025 година “, увери Методиев. В развой на подготовка е специфичен Закон за въвеждане на еврото в Република България, а план на нов Закон за Българската национална банка , регламентиращ действието на централната ни банка в границите на еврозоната, следва да бъде утвърден от държавното управление и изпратен за разглеждане от Народното събрание.
Работи се и за цялостното осъществяване на ограниченията от Плана за деяние за осъществяване на последващите задължения след присъединението на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II .
Заместник-министърът изясни още, че наред с техническата подготовка за участие следва да се изпълнят и Маастрихтските критерии, като главните провокации сега са понижаване на инфлацията , както и придържане към постоянни обществени финанси и по-специално ограничението на бюджетния недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт . Той още веднъж акцентира, че в това отношение водеща е ролята на политическите партии в Народното събрание, а препоръчаният от Министерския съвет в края на април план на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година отразява фискалните резултати върху параметрите на бюджетната рамка при сюжет без смяна на политиките, заложени в Закона за бюджета за 2022 година и последващата му актуализация, а също по този начин и от политическия цикъл, обвързван с провеждането на предварителни парламентарни избори в края на 2022 година и началото на 2023 година
Целта е 49-ото Народно събрание, в качеството си на законодателна институция и най-висш държавен орган, да заложи своето виждане за бюджета и политиките в него, за което Министерството на финансите ще оказва цялостно техническо подпомагане. Методиев напомни, че ведомството има подготвеност с приходни и разходни ограничения с оценен годишен фискален резултат , които могат да бъдат прегледани в Народното събрание, и, в случай че получат нужната политическа поддръжка, биха могли да спомогнат за привеждането на недостига в границите на 3%-то ограничаване.
„ Придържането към по-консервативна фискална политика, несъмнено, е значимо освен за въвеждането на единната европейска валута в страната ни, само че и от позиция на стабилността на българската стопанска система в актуалната динамична финансова и геополитическа конюнктура “, добави заместник-министърът. Той означи, че новите провокации постановат паричната и фискалната политика да работят взаимно.
„ Благоразумната фискална политика и ограничението на бюджетните разноски ще спомогне в напъните за преодоляване на високата инфлация и натрупването на по-нисък недостиг, чието финансиране става все по-скъпо при нараснали лихвени нива. В допълнение, добре е да се знае, че от идната година европейските фискални правила още веднъж стартират да важат с цялостна мощ, откакто бяха краткотрайно анулирани по време на Коронавирус рецесията “, уточни Методи Методиев.
