Въвеждането на данък свръхпечалба за банките е негативна и лоша

Въвеждането на налог " свръхпечалба " за банките е отрицателна и неприятна концепция, която ще докара до проблеми в цялата стопанска система. Това съобщи в предаването " РеВизия " по NOVA News финансистът Никола Филипов. Той разяснява възродената от ръководителя на Фискалния съвет концепция Симеон Дянков.

В собствен разбор някогашният финансов министър от първия мандат на ГЕРБ стартира още веднъж остарялата концепция, припомняйки, че редица страни в Европейски Съюз към този момент са въвели сходна мярка. Според Дянков такава мярка е вероятен метод за финансиране на възходящите обществени разноски.

По думите му, банките сега са тежко контролирани и имат правила, които би трябвало да съблюдават - да вземем за пример за финансова адекватност. Подобен налог би ги " блъснал тъкмо там " и това би основало проблеми.

Експертът съобщи, че има аргументи за високите облаги на банките, че те са справедливи и се дължат на тяхната резултатност. " Банките се цифровизираха, те усъвършенстват разноски, затварят се клонове, това в допълнение подвига тяхната облага. Грешно е да наказваме тези, които съумяват ".

Филипов изясни и по какъв начин банките образуват своята облага – главно тя идва от разликата в лихвите по депозитите и лихвите по заемите. Отделно те печелят и от такси, от превалутиране, от това, че ръководят сметките ни.

Един от любопитните способи на облага са точно таксите. През последните години се основава чувството, че те непрекъснато се покачват и хората търсят пояснение.

" Тук е нашата роля като консуматори - да си избираме банки с по-малки такси. Трябва да имаме някаква проактивност на потребителите, а не да разчитаме, че банката ще мисли за нас непрекъснато ".

Генералният проблем с налог „ свръхпечалба ” за банките обаче се крие в общото действие на стопанската система, твърди Филипов.

" Колкото по-малка чиста облага имат банките, толкоз по-малък е техния капитал. Те би трябвало да поддържат високи равнища на финансова адекватност. Когато им вземеш облагата, ти декапитализираш целия бранш. А нашата стопанска система се финансира напълно от банките, ние нямаме развъртян финансов пазар. Само банките, те са национална сигурност. Техният принос към стопанската система е голям. Колкото по-малко пари им оставите, толкоз по-малко пари ще има в стопанската система ".

" В България фокусът е върху приходната част от бюджета, а би трябвало да бъде върху разходната част. Не може да се взима непрекъснато от бизнеса, той не е бучка сирене, която да се стиска за вода до последно. Трябва да се режат разноски. Първо би трябвало да се замразят всички обществени заплащания и заплати в обществения бранш - от първи януари. Това е първото, в случай че желаеме да съблюдаваме някаква обикновена фискална дисциплинираност. То е обикновено, само че ми е елементарно - не съм политик, не се боря за постове ".

Какво демонстрират числата?

Драмата " Ще станем ли членове на еврозоната от януари идната година " към този момент е зад тила ни, задачата е сполучлива и е време да се заемем с другите проблеми на българските финанси. А те не са малко - търсят се пари за пенсии, за опазване на здравето, за обучение, за финансиране на недостига, без който няма да се разминем и през 2026 година. По проект той би трябвало да бъде 3% и през идната година, само че даже за тази има подозрения, че можем да го надскочим. Управляващи, финансисти, икономисти и всевъзможни други умни глави са заети да мислят по въпроса, а едно от най-лесните и явни решения бе посочено по-рано този месец от ръководителя на Фискалния съвет Симеон Дянков.

То е налагането на налог свръхпечалба върху банките. Идеята е ясна - банките печелят доста, в България - много доста. Как тъкмо ще се дефинира до каква степен приказваме за облага на банките и по кое време към този момент става въпрос за свръхпечалба зависи от това което биха записали в закон депутатите ни.  Според практиката в Европейски Съюз се взима облагата за последните няколко години - усреднява се и се оставя опция въпреки всичко за някакъв напредък. Ако обаче се окаже че следващата година облагите на банката " Х " са доста над този предел - то всичко над него към този момент ще се смята за свръхпечалба, а тази свръхпечалба ще се полза с по-голям налог.

В министерството на финансите към този момент тече процедурата по писане на новия бюджет за 2026. Няма никакво подозрение, че всеки спомагателен доход ще е добре пристигнал. Вероятно и по тази причина председателяt на Фискалния съвет Симеон Дянков повдига още веднъж тематиката за налог свръхпечалба за банките.

И по този начин - да си поговорим за числата. Какви са облагите на банките в България? Според статистиката на Българска народна банка през 2024 година комерсиалните банки у нас са осъществили облага от цели 3,7 милиарда лева, което с към 300 млн. лева повече от 2023 година.

Най-успешната банка регистрира облага от 976 млн. лева Втората в класацията 947 млн. лева, а третата - много по-малко - 496 млн. лева Имайте поради,че първите две по облага банки са задгранични, а третата - българска. Интересен е въпросът от кое място се осъществят тези облаги.

На първо и най-важно място е приходът от лихви по заемите. През 2024-та той доближава 5,7 милиарда лева Знаете - банките печелят от разликата сред лихвите по депозитите и заемите, а лихвите по депозитите у нас са прекомерно ниски, близки до нулата.

В същото време разноските за неприятни заеми - въпреки и да се усилват - остават пренебрежимо ниски за банките - под 700 млн. лева за предходната година. Финансовите институции имат и други разноски, само че облагите им порастват с всяка минала година.

Именно това положително показване на бранша у нас кара политици и финансисти да мислят, че умерено могат да вземат малко повече от банките, без да навредят на здравето им и на здравето на системата. А и към този момент има много образци в Европа, където се ползва налог свръхпечалба за банките - Испания, Италия, Чехия, Унгария, Словакия, Латвия.