Никола Филипов: Данък свръхпечалба е тотално неефективен за бизнеса, банките и държавата
Въвеждането на налог свръхпечалба е стопански неефективна мярка, която цели да накаже ефикасния и работлив бизнес, този който основава висока добавена стойност в стопанската система. Тази мярка на Министерството на финансите (МФ) цели да увеличи приходната част на бюджета, на процедура обаче тя ще докара до спомагателни проблеми – разширение на сивия бранш.
Това съобщи в изявление за БГНЕС финансистът Никола Филипов от Съвета по стопански и обществени политики (СИПП).
Никола Филипов дефинира мярката като изконно неверна икономическа политика. „ Тя визира и банките, което е проблематично. Виждате в този момент какво става в Съединени американски щати и с рисковете пред цялата банкова система в Европа. Вместо тези облаги на банките, рекордните 2 милиарда лева за предходната година, те ще им лишават забележителен запас – към 500 млн., с цел да запълнят бюджетните дефицити. Вместо тези доходи да останат в банковия бранш – като по-голяма ликвидност, по-голям банков капитал, да отидат за финансови буфери и след това да ни подкрепят да преминем по-лесно при една икономическа криза, то в този момент МФ желае да отнеме част от този запас на банките. Това е изцяло неефективно “, акцентира икономистът. „ По линия на приходите не мисля, че сега МФ разполага с ефикасни ограничения, с които да увеличи стабилността. Това сигурно обаче не визира смяна на данъчната система, изключително, когато се намираме на ръба на икономическа криза. Изцяло напъните на политиците би трябвало да са фокусирани върху преструктуриране на разходната част на бюджета – там има големи буфери, които да бъдат отключени. Проблемът тук е, че цялата политическа класа би трябвало да орежат обществени разноски, от които сигурно те ще генерират политически негативи, само че в случай че желаеме да влезем в еврозоната, ние би трябвало да се вкараме в този 3% бюджетен недостиг “, безапелационен е Никола Филипов.
Според него мъчно обаче биха се орязали финансови разноски от бюджета. „ Имайте поради, че пътният бранш се намира в отрицателна обстановка, тъй като за предходната година имаме минимални финансови разноски и целият пътен бранш се намира в тежко финансово положение. Със сигурност би трябвало да се усъвършенстват заетите в администрацията. Вдигат се заплатите, само че не е ясно от кое място ще дойдат тези доходи и разумното се случва – бюджетното финансиране става все по-трудно “, означи икономистът.
Филипов дефинира всичките обществени разноски, които са се подхванали последните две години като произход на казуса с тежкото финансово положение на бюджета.
„ Последните две години се изразходи сериозен обществен запас за обществено подкрепяне, за подкрепяне на бизнеса, за увеличение на заплатите на обществения бранш, които стартират да тежат и естествено дефицитът идва и от това. В изтеклия отчет от МФ няма нищо изненадващо. Ако не се спре това неустойчиво харчене на обществен запас, ще се стигне до задлъжнялост, до свръхдефицит и до всичките негативи, които произтичат от това нещо “, означи още икономистът Никола Филипов.
БГНЕС напомня, че преди дни на конференция в МФ Росица Велкова, служебният финансов министър съобщи, че ще предложи на бъдещото 49 Народно събрание да одобри въвеждането на налог свръх облага (около 33%) за тъй наречените развити бизнеси, с цел да може да се подкрепи приходната част на бюджета и да се вместим в нужния 3% бюджетен недостиг и да влезем в еврозоната. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС финансистът Никола Филипов от Съвета по стопански и обществени политики (СИПП).
Никола Филипов дефинира мярката като изконно неверна икономическа политика. „ Тя визира и банките, което е проблематично. Виждате в този момент какво става в Съединени американски щати и с рисковете пред цялата банкова система в Европа. Вместо тези облаги на банките, рекордните 2 милиарда лева за предходната година, те ще им лишават забележителен запас – към 500 млн., с цел да запълнят бюджетните дефицити. Вместо тези доходи да останат в банковия бранш – като по-голяма ликвидност, по-голям банков капитал, да отидат за финансови буфери и след това да ни подкрепят да преминем по-лесно при една икономическа криза, то в този момент МФ желае да отнеме част от този запас на банките. Това е изцяло неефективно “, акцентира икономистът. „ По линия на приходите не мисля, че сега МФ разполага с ефикасни ограничения, с които да увеличи стабилността. Това сигурно обаче не визира смяна на данъчната система, изключително, когато се намираме на ръба на икономическа криза. Изцяло напъните на политиците би трябвало да са фокусирани върху преструктуриране на разходната част на бюджета – там има големи буфери, които да бъдат отключени. Проблемът тук е, че цялата политическа класа би трябвало да орежат обществени разноски, от които сигурно те ще генерират политически негативи, само че в случай че желаеме да влезем в еврозоната, ние би трябвало да се вкараме в този 3% бюджетен недостиг “, безапелационен е Никола Филипов.
Според него мъчно обаче биха се орязали финансови разноски от бюджета. „ Имайте поради, че пътният бранш се намира в отрицателна обстановка, тъй като за предходната година имаме минимални финансови разноски и целият пътен бранш се намира в тежко финансово положение. Със сигурност би трябвало да се усъвършенстват заетите в администрацията. Вдигат се заплатите, само че не е ясно от кое място ще дойдат тези доходи и разумното се случва – бюджетното финансиране става все по-трудно “, означи икономистът.
Филипов дефинира всичките обществени разноски, които са се подхванали последните две години като произход на казуса с тежкото финансово положение на бюджета.
„ Последните две години се изразходи сериозен обществен запас за обществено подкрепяне, за подкрепяне на бизнеса, за увеличение на заплатите на обществения бранш, които стартират да тежат и естествено дефицитът идва и от това. В изтеклия отчет от МФ няма нищо изненадващо. Ако не се спре това неустойчиво харчене на обществен запас, ще се стигне до задлъжнялост, до свръхдефицит и до всичките негативи, които произтичат от това нещо “, означи още икономистът Никола Филипов.
БГНЕС напомня, че преди дни на конференция в МФ Росица Велкова, служебният финансов министър съобщи, че ще предложи на бъдещото 49 Народно събрание да одобри въвеждането на налог свръх облага (около 33%) за тъй наречените развити бизнеси, с цел да може да се подкрепи приходната част на бюджета и да се вместим в нужния 3% бюджетен недостиг и да влезем в еврозоната. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ