Експерт: Въвеждането на данък върху приходите на минната индустрия е апогей на управленска недостатъчност!
Въвеждането на данъчно облагане върху приходите, а не върху облагите на минната промишленост , е разцвет на управническа и интелектуална непълнота . Това написа в собствен коментар по тематиката в обществената мрежа Фейсбук. Според него става въпрос за спомагателен данък от 15% върху концесионните заплащания. И още:
„ Въвеждането на данъчно облагане върху приходите, а не върху облагите на минната промишленост, е разцвет на управническа и интелектуална непълнота. Става въпрос за 15% спомагателен налог, натрапен върху концесионните заплащания. След интервала на деиндустриализация, която беше показана като част от „ зеления преход “ – концепцията да се понижи потреблението на сила посредством ограничение на индустриалното произвеждане до равнището на енергообезпеченост, което зелените технологии могат да обезпечат.
България остана с малцина устойчиви стопански браншове, измежду които минната промишленост е основен. Защото, без значение какъв брой се цифровизираме и виртуализираме, без здрава индустриална база сме обречени на икономическа неустойчивост. Като дърво без корен. Всичкото Ай Ти виси във въздуха без запаси и без минна промишленост.
Политиката на Европейския съюз в допълнение утежни ситуацията, като насърчи изнасянето на замърсяващите производства в Китай, с цел да регистрира прогрес в зеления преход на континента. Сега обаче Китай, който играе основна роля в международната стопанска система, в това число в добива на редки метали и производството на дронове, стартира да ползва контрасанкции в отговор на по-високи мита от страна на Европейски Съюз и Съединени американски щати.
И това занапред ще се разпростира като вероятност, а Европа и България ще имат потребност да се нареждат в борбата за енергийни и суровинна сигурност. Това води до нови трендове като решоринг (връщане на производства в родните страни) и иншоринг (преместване на производства по-близо до крайния пазар), където суровинната сигурност заема централно място.
На този декор, въвеждането на „ сталинистка секвестрация “ върху приходите на минната промишленост наподобява като стратегическа неточност на служители без грам разбиране за стратегическо обмисляне и риск-полза разбори. Предстои създаване на нови залежи на скъпи първични материали, в това число за петрол и газ в офшорните зони.
Добивните компании работят в извънредно конкурентна среда, основават действителна икономическа стойност, до момента в който други браншове – да вземем за пример банковият – генерират свръхпечалби без забележителен принос към стопанската система, постоянно посредством такси и спредове сред лихви по депозити и заеми. Не споделям, че свръхоблагането и там е положително решение, просто разликата сред банковия бранш и минно-добивния е от небето до земята във връзка с първична, от суровината, принадена стойност.
Вместо да се заемат с тези проблеми или с раздути бюджети на държавни институции, държавното управление избира лесния излаз – облагане на бизнеса, който генерира действителен БВП (БВП). Това се случва в изискванията на служебно държавно управление, където неналичието на политическа отчетност ускорява чувството за безпорядък и безотговорност.
И най-после, дано никой не си мисли, че тези решения са координирани с Пеевски и Борисов. Сакън! “
България усилва квотата за улов на калкан: От по кое време и с какъв брой?
