Всяко второ дете в България - жертва на насилие в училище. И причината е в...
Въвеждане на профилиран модул в часа на класния началник за полемика с учениците по тематиките за експанзията и издевателството в учебно заведение – това е една от рекомендациите на омбудсмана Диана Ковачева. Препоръката беше оповестена по време на инициираната социална полемика на тематика "Психичното здраве в учебно заведение – нужни ограничения ".
От УНИЦЕФ-България изнесоха в действителност тревожни данни, съгласно които 11,2% от подрастващите в страната на възраст сред 10 и 19 години или 73 808 момчета и девойки са с психологично разстройство. А пък близо 50% от децата са били жертва на прочувственото или психическото принуждение в учебно заведение през 2021 година
И без статистиката обаче всички ние виждаме, че нещата не вървят на добре - и изпълнените с експанзия клипчета, които всекидневно попадат в обществените мрежи, са знак за това.
Според омбудсмана, в часа на класния началник може да се приказва, да се споделя. "Този час би могъл да бъде пространството, в което децата и младежите да споделят своите отзиви, проблеми или да разясняват протичащото се в живото им “, показа омбудсманът.
"За страдание, един от главните заключения е, че така наречен одобрени механизми за справяне с детската експанзия въобще не сработват на терен. Те са добре структурирани, звучат прелестно, само че единствено на хартия. И неведнъж точно това е работещото решение - децата, които са унизени и бити от други деца, просто ги реалокират в друго учебно заведение ", акцентира публичният бранител.
Общественият бранител разяснява още, че доста малко се работи с родителите, които търсят помощ, доста от тях водят децата си настрана на психолози, защото въобще не разчитат на учебното заведение.
По думите ѝ глобите към учениците би трябвало да бъдат последната мярка, когато изцяло са изчерпани всички други способи.
Повече от очевидно е, че насилието е реалност. И че би трябвало да се работи доста, с цел да решим казуса, да не му позволим да ни затрупа като лавина. И че всички би трябвало да работим дружно - учители, родители, експерти. Защото повода за насилието в учебното заведение е... безхаберието ни. Една от аргументите е, че като че ли не ни пука и си споделяме, това няма да се случи на моето дете. Ще го пратя в частно учебно заведение. Ще му избера добра среда. Ще го защитя. Обаче това не се случва, тъй като насилието е на всички места. И до момента в който не си го кажем ясно - няма да решим казуса. Всеки акт на принуждение би трябвало да се огласява, с цел да може да се случва все по-рядко. Иначе в случай че чуете нещо от рода на: "Аз какъв брой пердах съм ял в учебно заведение, вашето нищо не е " това може да значи единствено едно - насилието се приема за обикновено и не се осъжда. А би трябвало!
От УНИЦЕФ-България изнесоха в действителност тревожни данни, съгласно които 11,2% от подрастващите в страната на възраст сред 10 и 19 години или 73 808 момчета и девойки са с психологично разстройство. А пък близо 50% от децата са били жертва на прочувственото или психическото принуждение в учебно заведение през 2021 година
И без статистиката обаче всички ние виждаме, че нещата не вървят на добре - и изпълнените с експанзия клипчета, които всекидневно попадат в обществените мрежи, са знак за това.
Според омбудсмана, в часа на класния началник може да се приказва, да се споделя. "Този час би могъл да бъде пространството, в което децата и младежите да споделят своите отзиви, проблеми или да разясняват протичащото се в живото им “, показа омбудсманът.
"За страдание, един от главните заключения е, че така наречен одобрени механизми за справяне с детската експанзия въобще не сработват на терен. Те са добре структурирани, звучат прелестно, само че единствено на хартия. И неведнъж точно това е работещото решение - децата, които са унизени и бити от други деца, просто ги реалокират в друго учебно заведение ", акцентира публичният бранител.
Общественият бранител разяснява още, че доста малко се работи с родителите, които търсят помощ, доста от тях водят децата си настрана на психолози, защото въобще не разчитат на учебното заведение.
По думите ѝ глобите към учениците би трябвало да бъдат последната мярка, когато изцяло са изчерпани всички други способи.
Повече от очевидно е, че насилието е реалност. И че би трябвало да се работи доста, с цел да решим казуса, да не му позволим да ни затрупа като лавина. И че всички би трябвало да работим дружно - учители, родители, експерти. Защото повода за насилието в учебното заведение е... безхаберието ни. Една от аргументите е, че като че ли не ни пука и си споделяме, това няма да се случи на моето дете. Ще го пратя в частно учебно заведение. Ще му избера добра среда. Ще го защитя. Обаче това не се случва, тъй като насилието е на всички места. И до момента в който не си го кажем ясно - няма да решим казуса. Всеки акт на принуждение би трябвало да се огласява, с цел да може да се случва все по-рядко. Иначе в случай че чуете нещо от рода на: "Аз какъв брой пердах съм ял в учебно заведение, вашето нищо не е " това може да значи единствено едно - насилието се приема за обикновено и не се осъжда. А би трябвало!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ