Въвеждане на понятието принудителен престой за работодателя в Кодекса на

...
Въвеждане на понятието принудителен престой за работодателя в Кодекса на
Коментари Харесай

Бизнесът и КНСБ с общо предложение за промени в Кодекса на труда

Въвеждане на понятието насилствен престой за работодателя в Кодекса на труда за случаите, в които предприятията стопират активността си заради заповед на държавен орган, както и съответните обезщетения за служащите и работодателите. Това планува предложение на АИКБ и КНСБ, което беше разисквано от обществените сътрудници по време на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие на 27 ноември.

Изготвеният план на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда е изпратен за разглеждане в Комисията по трудови връзки и Комисията по осигурителни връзки към НСТС. Целта на измененията е да се сътвори непрекъсната нормативна уредба, която да се задейства в спешни обстановки, като служащите и работодателят, които се оказват в насилствен престой, да бъдат подкрепени непосредствено от държавния бюджет .

Предложението планува промени в член 120в, като заглавието му става " Престой не по виновност на работодателя при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура " и следния текст: " Когато при оповестено изключително състояние или оповестена изключителна епидемиологична конюнктура, работата на предприятието или на част от него е прекратена със заповед на държавен орган, работодателят е в насилствен престой ".

Другата препоръчана смяна е в чл.267а, като заглавието му се трансформира на " Компенсации при насилствен престой на работодателя ". Предлага се основаване на две алинеи , които плануват, че във времето на насилствения престой служащият или служителят има право на отплата от страната в размер на 80 на 100 брутното си трудово заплащане за месеца, предшестващ издаването на заповедта за затваряне на предприятията. Компенсацията за тях пък да е до 25 на 100 от чистите доходи от продажби по отношение на същия месец на миналата година. 

Отделно се предлага и основаване на нов член в Кодекса на труда, с който се плануват обезщетения за служащите, в случай че работодателят едностранно вкара ненапълно работно време – за интервал на изключително състояние, изключителна конюнктура или поради понижаване на размера на работата. Целта е служащите да получават отплата от страната в размер на 80% от брутното трудово заплащане за часовете, в които се постанова да не работят, само че за не повече от 4 часа дневно.

Трябва да е ясно, че за времето през което е на работа служащият получава уговореното с контракта трудово заплащане, а компенсацията му се дължи единствено за частта на неотработените дневни или седмични часове.  Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща на служащия или служителя и ще е допустима единствено, когато предприятието има спад на чистите доходи от продажби най-малко 20 на 100 по отношение на същия месец на миналата година.

Компенсацията по ал.2 се дължи съразмерно на неотработеното работно време по трудовия контракт (дневно или седмично) и е в размер на 80 на 100 от брутното трудово заплащане на служащия или служителя за първите два месеца за интервала на едностранно въведеното от работодателя ненапълно работно време в една и съща календарна година, като се понижава с по 5 на 100 за всеки идващ месец, само че не може да доближи по-малко от 65 на 100 от възнаграждението на служащия за 6 месеца през календарната година. 
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР