Въведените правила за приемането на еврото са в голямата си

Въведените правила за приемането на еврото са в огромната си част недоизпипани и недо изкусурени, и в доста случаи преследват не просто информиране на жителите и стягане на комерсиалната дисциплинираност, колкото други странични цели, като постигането на спомагателни имиджови резултати за държавното управление и за органите, които би трябвало да правят тази работа. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ икономистът и учител в УНСС и в Университета по обезпечаване и финанси проф. Боян Дуранкев във връзка поисканото от Сдружението за съвременна търговия преразглеждане на напътствията за прехода към еврото от КЗП, които инструкции съгласно тях основават съществени на практика проблеми, които пречат на краткотрайното и тъкмо използване на Закона за въвеждане на еврото.

" Някои от нещата, които се оферират в този законопроект, са верни. Това е за така наречен обосновани и стопански аргументи най-много за смяна на цените, само че другите, които са политически и са повече пожелателни и в някои степени невъзможни, явно е, че те нямат място в този закон. “

По думите му в някои връзки рецензията към КЗП и Комисия за защита на конкуренцията е обективна, тъй като прибързаното приемане на решение за въвеждане на еврото в България явно основава  доста проблеми. " Първият ясно забележим и отличим проблем беше етикирането на стоките в магазините. До 1 януари 2026 година всички артикули ще се заплащат в лв., само че по едно и също време с това цените би трябвало да бъдат обявявани и в евро. Защо и кому е нужно това, “ запита специалистът и добави, че съгласно него се цели преследването на нещо друго, а точно голословното покачване на цените. Другото, което съгласно икономиста е подозрително като резултат, е желанието да се вкарат от ден на ден и повече български артикули от селското стопанство, които да заменят непознатите артикули. Това съгласно него няма по какъв начин да се реализира заради обстоятелството, че българското селско стопанство не може да задоволи потребностите на пазара.

Илюзията, че би трябвало на всички места да има " свободна пазарна стопанска система “ явно към момента се популяризира от сектата на неолибералите в България, прикрита под институти за пазарни стопанска система, за свободна търговия и така нататък, уточни още проф. Дуранкев. " Но какво стои като справедливи разноски и надлежно какво е добавка като облага, това нещо явно не тормози доста тези комисии, които би трябвало да управляват нещата. “ И даже понятието " далавера “ да е отстранено в българското законодателство, далавера съгласно икономиста царува във всички сфери на стопанската система, като даде образец със спекулата в цените на жилищата. " Очевидно е, че законовата основа, която би трябвало да бъде основана от Народното събрание, сега просто не съществува. Затова ще има доста теоретизиране, само че практическите резултати ще са равни на 0. “

Проф. Дуранкев предвижда, че инфлацията няма да падне под 2% в идващите години. " Очакваме инфлация най-малко от 4-5% и следващата година “, като различен стеснителен факт съгласно него е тревожното положение на европейската стопанска система. Франция и Германия, моторите на европейската стопанска система, са в застоялост, задълженията им нарастват, и това неизбежно се отразява и върху стопанската система на България. " Може да се чака стесняване на Брутният вътрешен продукт, продължаваща деиндустрилизация, увеличение на разноските за импорт, в сравнение с това, което получаваме от експорт. България сега е в едно желязно менгеме и мъчно може да се оправи. “