ЕС премахва последните препятствия пред приемането на еврото в Хърватия
Във вторник Европейският съюз би трябвало да отстрани последните спънки пред Хърватия за приемане на еврото, позволявайки първото разширение на Еврозоната от съвсем десетилетие, предава Associated Press.
Финансовите министри на Европейски Съюз възнамеряват на среща в Брюксел да одобрят три закона, които ще проправят пътя на Хърватия да стане 20-ият член на еврозоната на 1 януари 2023 г. Последната страна от Европейски Съюз, която се причисли към европейската зона с единна валута, беше Литва през 2015 година
В 27-членния Европейски Съюз приемането на еврото предлага стопански изгоди, произлизащи от по-дълбоките финансови връзки с другите членове на валутния блок и от надзора на Европейската централна банка.
По-осезаемо това значи, че никой от сегашните 340 милиона поданици на еврозоната, които посещават Хърватия, към този момент няма да би трябвало да обменя парите си в хърватски куни.
Приемането на еврото носи и политически изгоди, защото споделената валута е най-амбициозният план на Европа за консолидиране на националните страни, давайки им място в ядрото на Европейски Съюз. Това значи място измежду вземащите решения в Европейски Съюз.
Създадено през 1999 година от 11 страни, в това число Германия и Франция, еврото мина през седем предходни разширявания, започвайки с Гърция през 2001 година
Привлекателността на участието в еврото се отразява от последните три разширения, които вкараха в Еврозоната балтийските страни сред 2011 и 2015 година През този интервал еврозоната се мъчеше да овладее дълговата рецесия, която Гърция беше провокирала и която заплашваше с раздробяване на валутния съюз.
Комбинацията от европейски незабавни заеми за пет финансово уязвими страни членки и обещанието на ЕЦБ да направи " каквото е належащо ", с цел да избави еврото, разреши на валутния блок да устои на турбуленцията и да излезе по-силен.
Присъединяването към еврото изисква всяка страна да извърши набор от стопански условия. Те са свързани с ниска инфлация, постоянни обществени финанси, постоянен обменен курс и лимитирани разноски по заеми.
Хърватия е релативно дребна и бедна страна, тъй че влизането й в еврото ще има лимитирани интернационалните стопански последствия. Страната има население от към 4 милиона души и благосъстояние на глава от популацията, което при 13 460 евро (13 500 долара) предходната година е по-малко от половината от междинното за еврозоната.
Въпреки това, на фона на войната в Украйна и забързаното кандидатстване на Киев за участие в Европейски Съюз, предстоящото приемане на еврото от Хърватия изпраща евентуално значим политически сигнал.
Самата Хърватия също води война при започване на 90-те години по време на разпадането на Югославия. Страната кандидатства за участие в Европейски Съюз през 2003 година и се причисли към блока през 2013 година Това стана и последното разширение на Европейски Съюз.
Финансовите министри на Европейски Съюз възнамеряват на среща в Брюксел да одобрят три закона, които ще проправят пътя на Хърватия да стане 20-ият член на еврозоната на 1 януари 2023 г. Последната страна от Европейски Съюз, която се причисли към европейската зона с единна валута, беше Литва през 2015 година
В 27-членния Европейски Съюз приемането на еврото предлага стопански изгоди, произлизащи от по-дълбоките финансови връзки с другите членове на валутния блок и от надзора на Европейската централна банка.
По-осезаемо това значи, че никой от сегашните 340 милиона поданици на еврозоната, които посещават Хърватия, към този момент няма да би трябвало да обменя парите си в хърватски куни.
Приемането на еврото носи и политически изгоди, защото споделената валута е най-амбициозният план на Европа за консолидиране на националните страни, давайки им място в ядрото на Европейски Съюз. Това значи място измежду вземащите решения в Европейски Съюз.
Създадено през 1999 година от 11 страни, в това число Германия и Франция, еврото мина през седем предходни разширявания, започвайки с Гърция през 2001 година
Привлекателността на участието в еврото се отразява от последните три разширения, които вкараха в Еврозоната балтийските страни сред 2011 и 2015 година През този интервал еврозоната се мъчеше да овладее дълговата рецесия, която Гърция беше провокирала и която заплашваше с раздробяване на валутния съюз.
Комбинацията от европейски незабавни заеми за пет финансово уязвими страни членки и обещанието на ЕЦБ да направи " каквото е належащо ", с цел да избави еврото, разреши на валутния блок да устои на турбуленцията и да излезе по-силен.
Присъединяването към еврото изисква всяка страна да извърши набор от стопански условия. Те са свързани с ниска инфлация, постоянни обществени финанси, постоянен обменен курс и лимитирани разноски по заеми.
Хърватия е релативно дребна и бедна страна, тъй че влизането й в еврото ще има лимитирани интернационалните стопански последствия. Страната има население от към 4 милиона души и благосъстояние на глава от популацията, което при 13 460 евро (13 500 долара) предходната година е по-малко от половината от междинното за еврозоната.
Въпреки това, на фона на войната в Украйна и забързаното кандидатстване на Киев за участие в Европейски Съюз, предстоящото приемане на еврото от Хърватия изпраща евентуално значим политически сигнал.
Самата Хърватия също води война при започване на 90-те години по време на разпадането на Югославия. Страната кандидатства за участие в Европейски Съюз през 2003 година и се причисли към блока през 2013 година Това стана и последното разширение на Европейски Съюз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ