Кой е Пламен Георгиев - кандидат на управляващите за шеф на новия антикорупционен орган
Във вторник депутатите от Комисията за битка с корупцията, спор на ползи и парламентарна нравственос ще изслушат претендентите за ръководител на новия антикорупционен орган. Двама са кандидатите да оглавят структурата, чието цялостно име е Комисия за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). Изборът от Народното събрание евентуално ще е също идната седмица. Кой е Николай Николов, номиниран за поста от Българска социалистическа партия вижте тук.
Информацията, че ръководещите са харесали Пламен Георгиев да бъде новият началник на антикорупционната комисия се появи преди няколко месеца - още при разискването на законопроекта, с който се сътвори и новият орган. За да има определен началник на комисията, който след това ще предложи на депутатите и останалите четирима членове, е належащо нормално болшинство. Фактът, че зад номинацията на Георгиев застанаха публично управлящите от ГЕРБ и Обединени патриоти приказва, че
най-вероятно някогашният прокурор ще бъде определен
за поста (двете партии имат задоволително гласове за това).
Изборът на началник на новата конструкция, за която ръководещите настояват, че ще бори корупцията по високите етажи на властта, е от основно значение. Новият орган получи доста силови пълномощия, от които могат да бъдат наранени освен висши държавни чиновници, само че и жители, и бизнеси. Освен това мандатът на ръководителя на антикорупционната комисия е шест години – вторият най-дълъг след този на основния прокурор и на ръководителите на Върховните съдилища.
Един въпрос от активността на комисията, която Пламен Георгиев оглавява сега – тази за нелегално добито имущество, стои без отговор от две седмици. А точно какви са аргументите комисията да освободи през 2015 година обезпечения на подсъдимата за пране на пари у нас Елизабет Елена вон Месинг 23 млн лв.. В петък стана известно, че неправителствената организация " Антикорупционен фонд " е сезирала прокуратурата по случая. От отрасловата комисия в Народното събрание, която ще организира чуването във вторник към момента няма коментар по тематиката. Безмълвен е и самият Георгиев, както и комисията.
Кой е Пламен Георгиев
Пламен Георгиев е роден през 1976 година в София. Завършва право в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 2001 година. Кариерата му стартира в Столичната следствена работа през 2002 година, където остава в отдела за следствие на икономически и престъпни закононарушения до 2005 година. След това за година е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2008 година Георгиев прави несполучлив опит да стане арбитър, само че не се класира, а през 2009 година е командирован в градската прокуратура.
След това стига до Върховна касационна прокуратура, където става част от профилирания екип за корупционни закононарушения. Сред делата, по които работи са делата за Софийски парцели, приключили с оправдателни присъди. Разследването против кмета на Кърджали Хасан Азис, което беше върнато от съда на прокуратурата, а след това беше прекъснато, депутатите от Движение за права и свободи Митхат Табаков и Гюнай Сефер.
От този интервал най-ключовото дело, по което Георгиев работи и което по този начин и не стига до съд е абсурдът с подслушването на починалия шеф на Агенция " Митници " Ваньо Танов. Разговорите му с тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, неговия заместител Владислав Горанов и тогавашния зам.-директор на Агенция " Митници " - Антоний Странджев изтекоха в медиите.
От оповестените телефонни диалози сред тях се разбираше, че е имало опит за напън в инспекциите, които митничарите са правили в пивоварна на починалия към този момент предприемач Михаил Михов-Мишо Бирата. Разрешението за подслушването на Ваньо Танов е било поискано точно от прокурор Пламен Георгиев, който го прави в инспекцията по сигнал, че ген. Танов е забъркан в контрабанда.
Въпреки подозренията за интервенция в работата на митниците, които диалозите пораждат, записите са унищожени и за тях не е направено така наречен материално доказателствено средство, което би разрешило трансформирането им в доказателства, по които да се организира следствие. Делото против Танов е прекъснато.
В края на 2011 година Пламен Георгиев печели конкурс за прокурор в Специализираната прокуратура и даже е номиниран за неин зам.-началник. Пост, който не съумява да заеме, тъй като Георгиев е поканен за заместник-министър на правораздаването по времето на Диана Ковачева (която оглави ведомството, откакто Маргарита Попова стана вицепрезидент).
Георгиев остава в правосъдното ведомство, където дава отговор за пандизите, до януари 2013 година. Месец преди първият кабинет на Бойко Борисов да подаде оставка, в границите на един ден Георгиев е освободен като зам.-министър на правораздаването, възобновен като прокурор в Специализираната прокуратура, освободен от поста и назначен от премиера за ръководител на Комисията за нелегално добито имущество. Година по-рано законът, по който работи тази конструкция, е бил поправен от депутатите.
Според вносителите на номинацията на Георгиев, точно качествата, които той е посочил като началник на комисията, го вършат кадърен да бъде отпред на новата конструкция. ГЕРБ и " Обединени патриоти " пишат в своите претекстове, че Георгиев има " професионален опит, престиж и потвърдено предпочитание да се бори против проведената престъпност, деянията на корупционно държание, отбраната на правата на жителите ".
Концепцията: трябват ми чиновници, които да бъдат тествани за честност
" Намирам за извънредно значимо битката с корупцията да стартира първо вътре в системата - на новата антикорупционна комисия, която е гаранция, че единствено почтени и честни хора ще ползват антикорупционния закон. Към сегашния миг с моя заповед работна група създава разпоредбите, по които ще се правят инспекциите за честност ", написа в концепцията на Пламен Георгиев. " Капитал " цитира чиновници от обособените администрации на новото звено, които са разтревожени от идната инспекция най-много поради невъзможността да оборят отрицателните резултати със законови средства.
Георгиев желае и постройка за новата комисия и още по-голям щат. Въпреки че в новия орган ще се влеят пет обособени административни структури, всяка със своите чиновници, Георгиев счита, че това няма да е задоволително. Мотивите му са, че с новия закон се уголемява обсега на лицата, които са задължени да подават заявления за приходите и имуществото си, а новата комисия ще има напълно нови функционалности, които обаче не са изброени.
Според Георгиев единствено за активността по лишаване на нелегално имущество ще е належащо увеличение на щата до 414 души в новия орган (в КОНПИ сега работят над 300 души) с ангажимента да се обезпечат и средства те да бъдат заети.
Информацията, че ръководещите са харесали Пламен Георгиев да бъде новият началник на антикорупционната комисия се появи преди няколко месеца - още при разискването на законопроекта, с който се сътвори и новият орган. За да има определен началник на комисията, който след това ще предложи на депутатите и останалите четирима членове, е належащо нормално болшинство. Фактът, че зад номинацията на Георгиев застанаха публично управлящите от ГЕРБ и Обединени патриоти приказва, че
най-вероятно някогашният прокурор ще бъде определен
за поста (двете партии имат задоволително гласове за това).
Изборът на началник на новата конструкция, за която ръководещите настояват, че ще бори корупцията по високите етажи на властта, е от основно значение. Новият орган получи доста силови пълномощия, от които могат да бъдат наранени освен висши държавни чиновници, само че и жители, и бизнеси. Освен това мандатът на ръководителя на антикорупционната комисия е шест години – вторият най-дълъг след този на основния прокурор и на ръководителите на Върховните съдилища.
Един въпрос от активността на комисията, която Пламен Георгиев оглавява сега – тази за нелегално добито имущество, стои без отговор от две седмици. А точно какви са аргументите комисията да освободи през 2015 година обезпечения на подсъдимата за пране на пари у нас Елизабет Елена вон Месинг 23 млн лв.. В петък стана известно, че неправителствената организация " Антикорупционен фонд " е сезирала прокуратурата по случая. От отрасловата комисия в Народното събрание, която ще организира чуването във вторник към момента няма коментар по тематиката. Безмълвен е и самият Георгиев, както и комисията.
Кой е Пламен Георгиев
Пламен Георгиев е роден през 1976 година в София. Завършва право в Софийския университет " Св. Климент Охридски " през 2001 година. Кариерата му стартира в Столичната следствена работа през 2002 година, където остава в отдела за следствие на икономически и престъпни закононарушения до 2005 година. След това за година е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2008 година Георгиев прави несполучлив опит да стане арбитър, само че не се класира, а през 2009 година е командирован в градската прокуратура.
След това стига до Върховна касационна прокуратура, където става част от профилирания екип за корупционни закононарушения. Сред делата, по които работи са делата за Софийски парцели, приключили с оправдателни присъди. Разследването против кмета на Кърджали Хасан Азис, което беше върнато от съда на прокуратурата, а след това беше прекъснато, депутатите от Движение за права и свободи Митхат Табаков и Гюнай Сефер.
От този интервал най-ключовото дело, по което Георгиев работи и което по този начин и не стига до съд е абсурдът с подслушването на починалия шеф на Агенция " Митници " Ваньо Танов. Разговорите му с тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, неговия заместител Владислав Горанов и тогавашния зам.-директор на Агенция " Митници " - Антоний Странджев изтекоха в медиите.
От оповестените телефонни диалози сред тях се разбираше, че е имало опит за напън в инспекциите, които митничарите са правили в пивоварна на починалия към този момент предприемач Михаил Михов-Мишо Бирата. Разрешението за подслушването на Ваньо Танов е било поискано точно от прокурор Пламен Георгиев, който го прави в инспекцията по сигнал, че ген. Танов е забъркан в контрабанда.
Въпреки подозренията за интервенция в работата на митниците, които диалозите пораждат, записите са унищожени и за тях не е направено така наречен материално доказателствено средство, което би разрешило трансформирането им в доказателства, по които да се организира следствие. Делото против Танов е прекъснато.
В края на 2011 година Пламен Георгиев печели конкурс за прокурор в Специализираната прокуратура и даже е номиниран за неин зам.-началник. Пост, който не съумява да заеме, тъй като Георгиев е поканен за заместник-министър на правораздаването по времето на Диана Ковачева (която оглави ведомството, откакто Маргарита Попова стана вицепрезидент).
Георгиев остава в правосъдното ведомство, където дава отговор за пандизите, до януари 2013 година. Месец преди първият кабинет на Бойко Борисов да подаде оставка, в границите на един ден Георгиев е освободен като зам.-министър на правораздаването, възобновен като прокурор в Специализираната прокуратура, освободен от поста и назначен от премиера за ръководител на Комисията за нелегално добито имущество. Година по-рано законът, по който работи тази конструкция, е бил поправен от депутатите.
Според вносителите на номинацията на Георгиев, точно качествата, които той е посочил като началник на комисията, го вършат кадърен да бъде отпред на новата конструкция. ГЕРБ и " Обединени патриоти " пишат в своите претекстове, че Георгиев има " професионален опит, престиж и потвърдено предпочитание да се бори против проведената престъпност, деянията на корупционно държание, отбраната на правата на жителите ".
Концепцията: трябват ми чиновници, които да бъдат тествани за честност
" Намирам за извънредно значимо битката с корупцията да стартира първо вътре в системата - на новата антикорупционна комисия, която е гаранция, че единствено почтени и честни хора ще ползват антикорупционния закон. Към сегашния миг с моя заповед работна група създава разпоредбите, по които ще се правят инспекциите за честност ", написа в концепцията на Пламен Георгиев. " Капитал " цитира чиновници от обособените администрации на новото звено, които са разтревожени от идната инспекция най-много поради невъзможността да оборят отрицателните резултати със законови средства.
Георгиев желае и постройка за новата комисия и още по-голям щат. Въпреки че в новия орган ще се влеят пет обособени административни структури, всяка със своите чиновници, Георгиев счита, че това няма да е задоволително. Мотивите му са, че с новия закон се уголемява обсега на лицата, които са задължени да подават заявления за приходите и имуществото си, а новата комисия ще има напълно нови функционалности, които обаче не са изброени.
Според Георгиев единствено за активността по лишаване на нелегално имущество ще е належащо увеличение на щата до 414 души в новия орган (в КОНПИ сега работят над 300 души) с ангажимента да се обезпечат и средства те да бъдат заети.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ