Българският футбол под ръководството на Михайлов: Спирала надолу
Във вторник Борислав Михайлов разгласи, че подава оставка като президент на Българския футболен съюз след 14 години на поста. Михайлов взе това решение, откакто оставката му бе поискана от премиера Бойко Борисов и спортния министър Красен Кралев. Повод за настояването на Борисов бе унизителната загуба от Англия с 0:6 на Националния стадион „ Васил Левски “ и най-много расистките произшествия по време на мача, които добиха международен отзив. Кралев посочи като причина и “цялостното положение на българския футбол ”.
Оставката на Михайлов ще бъде публично гласувана на съвещанието на Изпълнителния комитет на БФС в петък, само че на процедура той към този момент не е началник на футболната централа. Бившият вратар на националния тим застана отпред на БФС през 2005-та година, когато победи в гласоподаване тогавашния президент на организацията Иван Славков. Впоследствие Михайлов бе избран отново още три пъти на поста, в това число и при започване на предходната година, когато записа безапелационна победа против Любослав Пенев в гласуването.
Михайлов изглеждаше непреклонен на поста, само че какво бе развиването на българския футбол в последните 14 години под негово управление? Ако приемем, че представителният народен тим е лицето на футбола в дадена страна, то отговорът е еднопосочен: проваляне. Докато Михайлов бе президент на БФС, България не взе участие на нито едно Европейско или Световно състезание, макар че взе присъединяване в седем квалификационни акции (без настоящата). В средата на предишното десетилетие в националния тим личаха имената на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Станислав Ангелов, Благой Георгиев, Чавдар Янков и други футболисти, като някои от тях играеха в европейски грандове, а огромна част от другите бяха титуляри в тимове от водещите европейски шампионати.
С отказването на тези играчи и навлизането на нови, класата в националния тим последователно стартира да спада и България изглеждаше все по-далеч от присъединяване на огромен конгрес. Това си проличава и по резултатите и крайните позиции в другите квалификации акции – трето място в квалификационната група за Мондиал 2006, трето място с 25 точки за Евро 2008, трето място за Мондиал 2010, последно пето място за Евро 2012, четвърто място за Мондиал 2014, четвърто място за Евро 2016, четвърто място за Мондиал 2018, с цел да дойдат пагубните квалификации за Евро 2020, в които заемаме последно място с едвам три точки от седем изиграни мача. В този интервал от 14 години отпред на националния тим се смениха 10 треньори, някои от които водиха отбора по два пъти.
Поражението от Англия изведе на напред във времето нещо, което е ясно на почитатели и експерти от много време – българските футболисти нямат класа и са доста надалеч даже от междинното европейско равнище. На рецензиите след слабите резултати Михайлов постоянно отговаряше, че БФС е осигурило на футболистите отлични условия и останалото зависи от тях, визирайки новата футболна база в Бояна, която бе издигната с финансиране от УЕФА. Съоръжението фактически е съвременно и качествено, само че истината е, че то обезпечава положителни условия за шепата футболисти, които получават повиквателни за другите гарнитури на националния тим. Михайлов пренебрегваше обстоятелството, че Футболният съюз дава отговор за всички футболисти в страната, от децата до експертите, и би трябвало да се погрижи всички те да имат сходни условия. Това, несъмнено, е обвързване и на клубовете, както и на страната, само че през цялото ръководство на Михайлов по този начин и не се видя положително партньорство сред тези институции, които да доведат до позитивни резултати. Работа на БФС е да стартира начинания, да дава експертиза и да обезпечава изискванията за това страната ни да създава положителни футболисти. Футболисти, каквито през годините е потвърдила, че може да основава.
Управлението на Борислав Михайлов съответства и с упадъка на клубния футбол у нас. Лудогорец Разград е единственият тим, който играе на най-малко средноевропейско равнище, само че това не се дължи на вярната футболна политика у нас, а на вложенията на техните притежатели. Столичните грандове Левски и ЦСКА от години не могат да се приближат до значими триумфи както у нас, по този начин и в европейските клубни шампионати, където нееднократно и два пъти отпадат безславно от непретенциозни противници.
Футболният хайлайф у нас на няколко пъти смени своя формат при ръководството на Михайлов, в опити да стане по-силен и конкурентоспособен. Въртяха се какви ли не разновидности с друг брой тимове и мачове, само че това, несъмнено, не докара до основна смяна. Пълното изтощение на футболните управници се прояви при започване на сезон 2016/17, когато бе разгласен невиждан рестарт на родния шампионат и новосформираният ЦСКА-София стартира да играе в него с лиценза на Литекс. Отборите бяха увеличени на 14, а форматът се промени и е подобен със настоящия в efbet Лига.
По време на президентството на Михайлов имаше и някои позитивни неща, въпреки и не доста. Станахме очевидци на класирането на националния тим до 19 година на Европейско състезание през 2017 година Тогава в тежка група с Англия, Германия и Холандия нашите записват едно тъждество и две загуби. Две години по-рано пък приехме шампионата на Стария континент при 17-годишните, само че и тогава записахме единствено точка и нищо повече. Последното ни доста домакинство беше това лято – на Европейското за девойки до 17 година Нашите девойки играха почтено и с готовност, само че не съумяха да запишат точка.
Към това би трябвало да прибавим и построяването на модерната Национална футболна база в Бояна, издигната с финансиране от УЕФА, която бе открита преди съвсем три години и от този момент се трансформира в дом за националните ни гарнитури. Михайлов съумя да построи и редица връзки измежду интернационалните футболни среди, като два мандата бе част от Изпълнителния комитет на УЕФА – нещо, което се случи за първи път на българин. Той бе измежду най-близките хора на президента на централата Александър Чеферин, само че по-рано тази година не съумя да резервира мястото си в Изпълкома след Конгреса в Рим.
Борислав Михайлов сътвори и редица кавги по време на ръководството си в БФС. Най-пресният от тях още веднъж е обвързван с мач на националния тим. След загубата от Косово на 10 юни той си потегли от стадиона със своя джип, непосредствено паркиран на лекоатлетическата писта на „ Васил Левски “. Последва уволнението на шефа на стадиона Георги Кузев, само че не и оставката на Михайлов. Ще бъде запомнен и казусът от края на предходната година, когато на среща на водачите на България, Сърбия, Румъния и Гърция в Белград във връзка възможната обща кандидатура за домакинство на Световно или Европейско състезание, Михайлов бе уловен от камерите по какъв начин се клатушка и губи равновесие на назад във времето. В последна сметка се наложи президентът на БФС да бъде изведен от сцената, като формалната версия бе, че му е прилошало, само че съгласно някои същинската причина за положението на Михайлов е използването на алкохол. В последните години с държанието и решенията си Михайлов съумя да настрои българската футболна общност против себе си, като даже се стигна до офанзива на централата на БФС от почитатели на ЦСКА, които нанесоха провали по фасадата на постройката. Нерядко по българските игрища се чуват обидни викания, ориентирани към БФС и персонално към Михайлов, въпреки че той до последно продължи да се употребява с доверието на множеството български клубове и ръководители, което си пролича и при последното гласоподаване за президент на БФС.
Михайлов съумя да влезе в спор и с някои от огромните имена в български футбол, с които дружно реализираха най-значимите триумфи във футболната история на страната. Най-запомнящ се бе абсурдът сред Михайлов и Христо Стоичков, по това време треньор на Литекс, а остри думи имаше и от страна на Любослав Пенев преди гласуването за президент на БФС при започване на предходната година. Други футболисти от златното ни потомство, като Йордан Лечков и Емил Костадинов, от самото начало бяха покрай Михайлов. /БГНЕС
—————————————-
Коментар на Спортния отдел на БГНЕС
Оставката на Михайлов ще бъде публично гласувана на съвещанието на Изпълнителния комитет на БФС в петък, само че на процедура той към този момент не е началник на футболната централа. Бившият вратар на националния тим застана отпред на БФС през 2005-та година, когато победи в гласоподаване тогавашния президент на организацията Иван Славков. Впоследствие Михайлов бе избран отново още три пъти на поста, в това число и при започване на предходната година, когато записа безапелационна победа против Любослав Пенев в гласуването.
Михайлов изглеждаше непреклонен на поста, само че какво бе развиването на българския футбол в последните 14 години под негово управление? Ако приемем, че представителният народен тим е лицето на футбола в дадена страна, то отговорът е еднопосочен: проваляне. Докато Михайлов бе президент на БФС, България не взе участие на нито едно Европейско или Световно състезание, макар че взе присъединяване в седем квалификационни акции (без настоящата). В средата на предишното десетилетие в националния тим личаха имената на Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров, Станислав Ангелов, Благой Георгиев, Чавдар Янков и други футболисти, като някои от тях играеха в европейски грандове, а огромна част от другите бяха титуляри в тимове от водещите европейски шампионати.
С отказването на тези играчи и навлизането на нови, класата в националния тим последователно стартира да спада и България изглеждаше все по-далеч от присъединяване на огромен конгрес. Това си проличава и по резултатите и крайните позиции в другите квалификации акции – трето място в квалификационната група за Мондиал 2006, трето място с 25 точки за Евро 2008, трето място за Мондиал 2010, последно пето място за Евро 2012, четвърто място за Мондиал 2014, четвърто място за Евро 2016, четвърто място за Мондиал 2018, с цел да дойдат пагубните квалификации за Евро 2020, в които заемаме последно място с едвам три точки от седем изиграни мача. В този интервал от 14 години отпред на националния тим се смениха 10 треньори, някои от които водиха отбора по два пъти.
Поражението от Англия изведе на напред във времето нещо, което е ясно на почитатели и експерти от много време – българските футболисти нямат класа и са доста надалеч даже от междинното европейско равнище. На рецензиите след слабите резултати Михайлов постоянно отговаряше, че БФС е осигурило на футболистите отлични условия и останалото зависи от тях, визирайки новата футболна база в Бояна, която бе издигната с финансиране от УЕФА. Съоръжението фактически е съвременно и качествено, само че истината е, че то обезпечава положителни условия за шепата футболисти, които получават повиквателни за другите гарнитури на националния тим. Михайлов пренебрегваше обстоятелството, че Футболният съюз дава отговор за всички футболисти в страната, от децата до експертите, и би трябвало да се погрижи всички те да имат сходни условия. Това, несъмнено, е обвързване и на клубовете, както и на страната, само че през цялото ръководство на Михайлов по този начин и не се видя положително партньорство сред тези институции, които да доведат до позитивни резултати. Работа на БФС е да стартира начинания, да дава експертиза и да обезпечава изискванията за това страната ни да създава положителни футболисти. Футболисти, каквито през годините е потвърдила, че може да основава.
Управлението на Борислав Михайлов съответства и с упадъка на клубния футбол у нас. Лудогорец Разград е единственият тим, който играе на най-малко средноевропейско равнище, само че това не се дължи на вярната футболна политика у нас, а на вложенията на техните притежатели. Столичните грандове Левски и ЦСКА от години не могат да се приближат до значими триумфи както у нас, по този начин и в европейските клубни шампионати, където нееднократно и два пъти отпадат безславно от непретенциозни противници.
Футболният хайлайф у нас на няколко пъти смени своя формат при ръководството на Михайлов, в опити да стане по-силен и конкурентоспособен. Въртяха се какви ли не разновидности с друг брой тимове и мачове, само че това, несъмнено, не докара до основна смяна. Пълното изтощение на футболните управници се прояви при започване на сезон 2016/17, когато бе разгласен невиждан рестарт на родния шампионат и новосформираният ЦСКА-София стартира да играе в него с лиценза на Литекс. Отборите бяха увеличени на 14, а форматът се промени и е подобен със настоящия в efbet Лига.
По време на президентството на Михайлов имаше и някои позитивни неща, въпреки и не доста. Станахме очевидци на класирането на националния тим до 19 година на Европейско състезание през 2017 година Тогава в тежка група с Англия, Германия и Холандия нашите записват едно тъждество и две загуби. Две години по-рано пък приехме шампионата на Стария континент при 17-годишните, само че и тогава записахме единствено точка и нищо повече. Последното ни доста домакинство беше това лято – на Европейското за девойки до 17 година Нашите девойки играха почтено и с готовност, само че не съумяха да запишат точка.
Към това би трябвало да прибавим и построяването на модерната Национална футболна база в Бояна, издигната с финансиране от УЕФА, която бе открита преди съвсем три години и от този момент се трансформира в дом за националните ни гарнитури. Михайлов съумя да построи и редица връзки измежду интернационалните футболни среди, като два мандата бе част от Изпълнителния комитет на УЕФА – нещо, което се случи за първи път на българин. Той бе измежду най-близките хора на президента на централата Александър Чеферин, само че по-рано тази година не съумя да резервира мястото си в Изпълкома след Конгреса в Рим.
Борислав Михайлов сътвори и редица кавги по време на ръководството си в БФС. Най-пресният от тях още веднъж е обвързван с мач на националния тим. След загубата от Косово на 10 юни той си потегли от стадиона със своя джип, непосредствено паркиран на лекоатлетическата писта на „ Васил Левски “. Последва уволнението на шефа на стадиона Георги Кузев, само че не и оставката на Михайлов. Ще бъде запомнен и казусът от края на предходната година, когато на среща на водачите на България, Сърбия, Румъния и Гърция в Белград във връзка възможната обща кандидатура за домакинство на Световно или Европейско състезание, Михайлов бе уловен от камерите по какъв начин се клатушка и губи равновесие на назад във времето. В последна сметка се наложи президентът на БФС да бъде изведен от сцената, като формалната версия бе, че му е прилошало, само че съгласно някои същинската причина за положението на Михайлов е използването на алкохол. В последните години с държанието и решенията си Михайлов съумя да настрои българската футболна общност против себе си, като даже се стигна до офанзива на централата на БФС от почитатели на ЦСКА, които нанесоха провали по фасадата на постройката. Нерядко по българските игрища се чуват обидни викания, ориентирани към БФС и персонално към Михайлов, въпреки че той до последно продължи да се употребява с доверието на множеството български клубове и ръководители, което си пролича и при последното гласоподаване за президент на БФС.
Михайлов съумя да влезе в спор и с някои от огромните имена в български футбол, с които дружно реализираха най-значимите триумфи във футболната история на страната. Най-запомнящ се бе абсурдът сред Михайлов и Христо Стоичков, по това време треньор на Литекс, а остри думи имаше и от страна на Любослав Пенев преди гласуването за президент на БФС при започване на предходната година. Други футболисти от златното ни потомство, като Йордан Лечков и Емил Костадинов, от самото начало бяха покрай Михайлов. /БГНЕС
—————————————-
Коментар на Спортния отдел на БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ