Във вторник, 6 май, отбелязваме един от най-големите пролетни празници

Във вторник, 6 май, означаваме един от най-големите пролетни празници - Гергьовден!

Празникът е обвързван със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския Светец Георги, който в националните показа е настойник на овчарите и стадата.

В другите области на страната празникът има разнообразни названия – в Източна България го назовават Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото публично наименование.

Вековните контакти сред християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се уважава и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е обвързван с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).

В българския национален календар с Гергьовден стартира лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. На този ден се правят редица обредни практики и ритуали, целящи обезпечаването на здраве за хората и изобилие на нивите и животните.

Росата и водата
В нощта против празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя морава или поляна, където се търкалят в утринната роса, тъй като националното поверие твърди, че по това време на годината всичко е " повито с богатства роса ", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде вървят единствено боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде росата се пие.

Къпането в росата се прави от хората, с цел да са здрави и да не ги боли кръст през годината. В росата се къпят и безплодни дами с вярата, че по този начин ще станат плодовити. Друг ритуален миг, обвързван с росата, е събирането и носенето ѝ у дома. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна мощ.

Практикува се и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват.

Зеленината и обредите за изобилие
След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, поставят се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, вършат се венци и се поставят на главите на домашните животни.

С тази зеленина може да се окичат и съдовете, употребявани за извличане и запазване на мляко, масло и сирене.

В някои региони се има вяра, че избрани билки – изключително гергьовчето – добиват най-голяма лековита мощ към празника, по тази причина рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат.

Ергените кичат със зеленина дворните порти на обичаните си, а момите вият китки и венци и ги поставят в косите си, тъй като се има вяра, че силата на пролетната зеленина се придвижва и върху хората. В Кюстендилско момите берат лепич (репей) и го поставят по облеклата си, с цел да се лепят момците по тях.

По всички краища на страната на Гергьовден моми и момци, които към този момент са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или крепко дърво (бук или дъб) и се люлеят, като извършват разнообразни песни с любовно наличие.

Високото люлеене е знак на растежа. Люлеенето стартира рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден.

В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка с цел да са здрави през годината.

Вярва се, че като страж на нивите, свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната заран отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата особено непокътнатото от Великден първо алено яйце.

В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от Бъднивечерската софра, която се съхранява до Гергьовден. Според вярването аленото великденско яйце и бъднивечерската плява пазят посевите от градушка или от вълшебства за обиране на плодородието.

Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра годишна продукция и плодороден дъжд, тъй като се има вяра, че в случай че на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това демонстрира и националната ария: " Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд! ".

На потегляне от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят вкъщи.

Обреди към животните и жертвеното агне
Според националните показа свети Георги с изключение на настойник на земеделците, е и най-могъщият настойник на стадата, по тази причина огромна част от обредните практики и традиции, изпълнявани на този ден, имат за цел да обезпечат здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се прави ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с авансово квалифициран венец и я издояват.

Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен " гергьовски камък " с натурален отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което след това се заравя в земята.

На някои места в страната овчарите гърмят с пушки край стадото, с цел да изгонят злите духове.

Широко публикуван е обичаят на този ден овцете да се захранят с ритуален самун, подготвен от дамите. Също по този начин на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни артикули през годината.

Повсеместно публикуван из цялата страна е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, без значение дали има овце, или не, би трябвало да заколи агне, тъй като " къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, смятала се вън от вярата, вън от селото ".

Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В множеството случаи се избира цветът на козината му да е бял и доста рядко се коли черно агне. Животното не би трябвало да има никакви физически недостатъци – да не е куцо, сляпо или без уши.

Преди да се заколи, агнето наложително се носи в църковния двор, където свещеникът прочита специфична молитва. Ако няма такава опция, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която зареждат животното преди заколването.

Обредното предоставяне на вода и на храна е наложително, тъй като се има вяра, че в случай че агнето " отиде гладно на оня свят ", стадото няма да има приплод.

Повсеместно се съблюдава традицията с кръвта от гергьовския курбан да се обрисува кръстен знак върху челата на децата, с цел да са здрави. За предотвратяване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

Самото принасяне на герьовския курбан постоянно става на чисто място – т. е. там където не се стъпва, не се изхвърля отпадък и не се употребява за отходни потребности от хора и животни. В Южна България колят агнетата при плодно дърво и кръвта попива в земята.

В Западна България жертвата се принася край река или поток, тъй че кръвта да изтече във водата – има вяра се, че това се прави, с цел да може " млякото през годината да тече като вода " или " берекетът да чете като вода ", т. е. да има обилие във всичко. По същата причина в естествено течаща вода изхвърлят и костите от гергьовското агне след привършване на трапезата.

В други елементи на България е спазван обичаят, гергьовското агне да се коли при огнището или при източната стена на къщата, като е значимо кръвта да опръска стената.

За разлика от курбаните, принасяни на други празници или по други мотиви, гергьовското агне се опича цяло – най-често свито " на кравай " в тава. Може да бъде напълнено с плънка от дреболиите, ориз, свеж лук и/или дивисил.

Костите от курбана наложително би трябвало да се съберат и да се заровят на чисто място – неприемливо е да бъдат изхвърлени на боклука.

В някои селища ги зарават в мравуняк и по този начин се има вяра, че овцете ще се въдят като мравки. Запазва се единствено кокалчето от предния десен крайник на агнето, с което на идващия Гергьовден се вършат шарки върху обредните хлябове.

Празничната софра
Вечерта против Гергьовден стартира приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или дамата, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка.

При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – " с цел да се раждат женски агънца ", като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове демонстрира, че те са отдадени на главните поминъци на българина – земеделието и отглеждането на животни.

По традиция се подготвят три типа самун – за трапезата, за кошарата и за разпределяне, които нормално са дребни, кръгли хлебчета. От хлябовете за кошарата наложително се дава на овчаря, на говедаря и на козаря, в случай че те са наемани и не са от фамилията.

Трапезата за празника нормално е общоселска. Прави се отвън обитаемото място, някъде на зеленина – нормално при оброчище, параклис или манастир (ако има подобен в близост).

В Западна България гергьовският самун се носи за общата софра върху тепсия със сварено жито или царевица.

По традиция свещеникът чете обща молитва, благославя и прикадява трапезата, като от всяко агне получава дясната плешка и парче от хляба. Ако по време на общата софра завали, не я прибират, а хората не се скриват на изсъхнало, тъй като се има вяра, че гергьовският дъжд е плодороден и здравеносен.

След като трапезата се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други сходни. На този ден за първи път през годината се яде свеж чесън, който наложително участва на трапезата.

На трапезата е и първото издоено мляко, без значение от метода, по който се предлага за изразходване. В някои региони с него да вземем за пример подготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.

По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които не престават до късна вечер.

В Източна България се съблюдава традицията омъжените през изтеклата година дами да стоят прави при започване на трапезата " с цел да се раждат високи жита ", по-късно стартират да тичат, а децата ги замерят с трохи – " с цел да се множат овцете " и да има изобилие по ниви и градини.

Имен ден
Името Георги произлиза от гръцки език и значи " земеделец ". От епохи то е едно от най-разпространените български имена. Дълги години името Георги заема второ място по разпространяване измежду новородените български момчета след името Иван.

Имен ден на Гергьовден честват: Георги, Генчо, Ганчо, Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга.

И защото на празничната софра наложително би трябвало да участва агнешко месо, от jenata. blitz. bg ви предлагаме да си приготвите една вкусно вкусно агнешко месце на фурна с доста лук. На рецептата попаднахме в уеб страницата gotvach. bg.

Списък с артикули:

агнешко месо - 3 кг
лук - 4 връзки
зехтин
червен пипер
бира - 1 ч. ч.
фалшификация за агнешко
джоджен - свеж
Начин на подготвяне:

Агнешкото месо разделяме на порции. В купичка си вършим кашичка от зехтина аления пипер и подправката за агнешко.

На дъното на тавата си подреждаме шишчета или някакви пръчки, да не загори месото. Овкусяваме всяко парче с приготвената примес и подреждаме в тавата.

Оставяме за най-малко 1 час да поемат подправките. Лука си нарязваме на едри части и поръсваме върху месото дружно с нарязания джоджен.

Наливаме бирата и покриваме тавата с фолио. Печем агнешкото с лук в авансово загрята фурна на 170 градуса за 150 мин.

Отнемаме фолиото от печеното агнешко, благодарение на лъжица взимаме от получения сос и поливаме месото.

Готвим печеното агнешко с доста лук за още към 30 минути. /Блиц/