Popular Mechanics: Защо торпедата на Съдния ден са най-страшното подводно ядрено оръжие?
Във вторник, 10 октомври, се навършиха тъкмо 60 година от тестванията на първото руско нуклеарно торпедо Т-6 с мощ 10 килотона. Пуснато от подводница С-144, то минало 10 км и детонирало на 35 м дълбочина, като унищожило два бракувани разрушителя, две подводници и два миночистача. Създаването на нуклеарни торпеда в Съюз на съветските социалистически републики тогава озадачило международните военни специалисти. Като съществени снабдители на мощен нуклеарен арсенал на територията на Съединени американски щати в ония години са обсъждани единствено далечните бомбардировачи и ракетите, първите обаче били уязвими от Противовъздушна отбрана, а вторите се намирали в начален стадия на развиване и не имали задоволителна надеждност. Подводниците обаче осигурявали добра различна опция.
Най-амбициозният план в историята на руския ВМФ станало гигантското торпедо Т-15 с атомно бойно поделение при започване на 1950-те години. Със суперторпедото диаметър 155 см, маса 40 тона и дължина над 20 м възнамерявали да въоръжат подводница план 627, проектирана особено за него. Предполагало се ударите да бъдат нанасяни по брегови стратегически обекти на Съединени американски щати (пристанища, бази и огромни крайбрежни градове). Проектът за подводното оръжие за отмъщение обаче не е осъществен.
Тогава в Съюз на съветските социалистически републики се захванали с концепцията да снабдят парогазовото 533-мм торпедо Т-5 с тактически нуклеарен боезапас РДС-9, което да се изстрелва от общоприет торпеден уред.
През 1955 година на Нова земя е изпитано бойното зарядно поделение на Т-6 и е сбъднат първият подводен нуклеарен гърмеж – 3 килотона тротилов еквивалент на дълбочина 12 м.
След като на 10 октомври 1957 година от подводница С-144 сполучливо е изпитано торпедото Т-6, то е признато на въоръжение през идната година, само че се намирало на въоръжение единствено 3 години.
След изпробването на популярната „ Цар бомба” от 50 мегатона през 1961 година, учен Андрей Сахаров издигнал концепцията за изработка на свръхмощно термоядрено торпедо с правопоточен водопаров атомен реактивен мотор, изстрелвано от стотици километра.
Академикът предложил да бъде основано свръхторпедо с мощ 100 мегатона с извънредно здрав корпус, способно да минава през минни полета и мрежа от крайбрежни заграждения.
Системата трябвало да нанася обезпечено неприемливи загуби на съперника посредством основаване на зони с обстойно радиоактивно замърсяване на крайбрежието, не позволяващо витална активност за нескончаем интервал от време. Това обаче можело да се реализира само посредством „ мръсен” гърмеж на по този начин наречената кобалтова бомба.
В края на 2016 година изданието Popular Mechanics с позоваване на източници в Пентагона удостовери обстоятелството за тестванията на „ Статус-6” и назова този факт „ доста неприятна новина”. По информация на американското разузнаване, суперторпедото е изстреляно от подводницата със особено предопределение Б-90 „ Саров”.
По мнението на американците, при положение на световен спор носителят би трябвало да достави до крайбрежието на Съединени американски щати термоядрен заряд с мощ до 100 мегатона (!) и с него да провокира цунами, което да отнесе в океана цялата крайбрежна инфраструктура дружно с авионосците, военните фабрики и цели градове. В откритите източници няма никаква информация за самите тествания и на какъв стадий се намира в този момент програмата „ Статус-6”.
Според БЛИЦ, въпреки всичко заслужава явен отговор въпросът за какво са били нужни 60-годишните старания на Съюз на съветските социалистически републики, респ. на Русия, да сътвори и усъвършенства подводното нуклеарно оръжие, даже този отговор да е много предполагаем.
Първо, даже лекомислен разбор демонстрира, че този вид оръжие няма нападателен темперамент, тъй като въобще не визира армиите на бойното поле.
Второ, СССР/Русия в никакъв случай не са имали задоволителен капацитет за военна победа над НАТО и съответно Съединени американски щати, затова не биха нанесли първи нуклеарния удар, от чиито резултати да се възползват. Подводното нуклеарно оръжие е единствено подробност от конкуренцията във въоръжаването сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики и част от натрупвания общ възпиращ капацитет в отговор на военните мерки на Съединени американски щати и на НАТО. Дори има учредения да се смята, че това оръжие попада във възродената преди 10 година система „ Периметър” за отмъщение в „ Съдния ден”.
Превод: БЛИЦ
Най-амбициозният план в историята на руския ВМФ станало гигантското торпедо Т-15 с атомно бойно поделение при започване на 1950-те години. Със суперторпедото диаметър 155 см, маса 40 тона и дължина над 20 м възнамерявали да въоръжат подводница план 627, проектирана особено за него. Предполагало се ударите да бъдат нанасяни по брегови стратегически обекти на Съединени американски щати (пристанища, бази и огромни крайбрежни градове). Проектът за подводното оръжие за отмъщение обаче не е осъществен.
Тогава в Съюз на съветските социалистически републики се захванали с концепцията да снабдят парогазовото 533-мм торпедо Т-5 с тактически нуклеарен боезапас РДС-9, което да се изстрелва от общоприет торпеден уред.
През 1955 година на Нова земя е изпитано бойното зарядно поделение на Т-6 и е сбъднат първият подводен нуклеарен гърмеж – 3 килотона тротилов еквивалент на дълбочина 12 м.
След като на 10 октомври 1957 година от подводница С-144 сполучливо е изпитано торпедото Т-6, то е признато на въоръжение през идната година, само че се намирало на въоръжение единствено 3 години.
След изпробването на популярната „ Цар бомба” от 50 мегатона през 1961 година, учен Андрей Сахаров издигнал концепцията за изработка на свръхмощно термоядрено торпедо с правопоточен водопаров атомен реактивен мотор, изстрелвано от стотици километра.
Академикът предложил да бъде основано свръхторпедо с мощ 100 мегатона с извънредно здрав корпус, способно да минава през минни полета и мрежа от крайбрежни заграждения.
Системата трябвало да нанася обезпечено неприемливи загуби на съперника посредством основаване на зони с обстойно радиоактивно замърсяване на крайбрежието, не позволяващо витална активност за нескончаем интервал от време. Това обаче можело да се реализира само посредством „ мръсен” гърмеж на по този начин наречената кобалтова бомба.
В края на 2016 година изданието Popular Mechanics с позоваване на източници в Пентагона удостовери обстоятелството за тестванията на „ Статус-6” и назова този факт „ доста неприятна новина”. По информация на американското разузнаване, суперторпедото е изстреляно от подводницата със особено предопределение Б-90 „ Саров”.
По мнението на американците, при положение на световен спор носителят би трябвало да достави до крайбрежието на Съединени американски щати термоядрен заряд с мощ до 100 мегатона (!) и с него да провокира цунами, което да отнесе в океана цялата крайбрежна инфраструктура дружно с авионосците, военните фабрики и цели градове. В откритите източници няма никаква информация за самите тествания и на какъв стадий се намира в този момент програмата „ Статус-6”.
Според БЛИЦ, въпреки всичко заслужава явен отговор въпросът за какво са били нужни 60-годишните старания на Съюз на съветските социалистически републики, респ. на Русия, да сътвори и усъвършенства подводното нуклеарно оръжие, даже този отговор да е много предполагаем.
Първо, даже лекомислен разбор демонстрира, че този вид оръжие няма нападателен темперамент, тъй като въобще не визира армиите на бойното поле.
Второ, СССР/Русия в никакъв случай не са имали задоволителен капацитет за военна победа над НАТО и съответно Съединени американски щати, затова не биха нанесли първи нуклеарния удар, от чиито резултати да се възползват. Подводното нуклеарно оръжие е единствено подробност от конкуренцията във въоръжаването сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики и част от натрупвания общ възпиращ капацитет в отговор на военните мерки на Съединени американски щати и на НАТО. Дори има учредения да се смята, че това оръжие попада във възродената преди 10 година система „ Периметър” за отмъщение в „ Съдния ден”.
Превод: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ