Във втория си годишен индекс на суверенния дълг, публикуван в

Във втория си годишен показател на суверенния дълг, оповестен в сряда, английският управител на активи Янус Хендерсън предвижда 9.5% нарастване на международния държавен дълг.Очаква се новите държавни заеми да доближат 10.4 трилиона $ през 2022 година, съвсем една трета над междинното равнище преди пандемията Covid-19, съгласно отчет на S&P Global Ratings.Глобалният държавен дълг скочи със 7.8% през 2021 година до 65.4 трилиона $, защото всяка оценена страна означи нарастване на заемите, до момента в който разноските за обслужване на дълга паднаха до рекордно ниските 1.01 трилиона $, ефикасен лихвен % от едвам 1.6%, се споделя в отчета.Въпреки това разноските за обслужване на дълга се чака да набъбнат доста през 2022 година, като се повишават с към 14.5% на база непрекъсната валута до 1.16 трилиона $.Обединеното кралство ще почувства най-остър резултат на фона на покачващите се лихвени проценти и въздействието на възходящата инфлация върху забележителните количества дълг, обвързван с показатели на Обединеното кралство, дружно с разноските, свързани с отпущането на програмата за количествено облекчение на Bank of England.„ Пандемията оказа голямо въздействие върху държавните заеми – и следствията ще продължат още известно време. Трагедията, която се разпростира в Украйна, евентуално също ще окаже напън върху западните държавни управления да вземат повече заеми, с цел да финансират увеличените разноски за защита “, сподели Бетани Пейн, портфолио управител за световни облигации в Janus Henderson.Повишаването на разноските по заеми за натоварената с задължения Италия „ доста, доста обезпокоително “, споделя професорът по стопанска система.Германия към този момент даде обещание да усили разноските си за защита до повече от 2% от Брутният вътрешен продукт в внезапна смяна в политиката след нашествието на Русия в Украйна, дружно с отделянето на 100 милиарда евро (110 милиарда долара) във фонд за своите въоръжени сили.Очаква се новите държавни заеми да доближат 10.4 трилиона $ през 2022 година, съвсем една трета над междинното равнище преди пандемията Covid-19, съгласно последния отчет за световните заеми от S&P Global Ratings, оповестен във вторник.„ Очакваме заемите да останат нараснали заради високите потребности от прекачване на дълга, както и провокациите за нормализиране на фискалната политика, подбудени от пандемията, високата инфлация и поляризираните обществени и политически пейзажи “, сподели кредитният анализатор на S&P Global Ratings Карен Вартапетов.Очаква се световните макроикономически последствия от продължаващия спор да упражнят в допълнение прогресивен напън върху потребностите от държавно финансиране, до момента в който по-строгите парични условия ще усилят разноските за държавно финансиране, се акцентира в отчета.Това основава в допълнение главоболие за страните, които до момента са се борили да възобновят растежа и да понижат зависимостта си от финансиране в задгранична валута и чиито сметки за лихви към този момент са обилни.В развитите стопански системи се чака разноските по заеми да се покачат, само че евентуално ще останат на равнище, което ще даде време на държавните управления за бюджетна консолидация, сподели S&P, предлагайки на държавните управления време за бюджетна консолидация и да се концентрира върху промени, стимулиращи растежа.Възможности за инвеститориСближаването на паричната политика се появи като тематика през първите няколко години на пандемията, защото централните банки понижиха лихвените проценти до исторически ниски равнища, с цел да оказват помощ за подкрепяне на закъсалите стопански системи.Янус Хендерсън обаче означи, че разликите в този момент се обрисуват като основна тематика, защото централните банки в Съединени американски щати, Обединеното кралство, Европа, Канада и Австралия се стремят да затегнат политическите струни за ограничение на инфлацията, до момента в който Китай продължава да се пробва да подтиква стопанската система с по-примирителна политическа позиция.Това разминаване предлага благоприятни условия за вложителите в краткосрочни облигации, които са по-малко податливи на пазарните условия, предложи Пейн, наблягайки по-специално две места.„ Едното място е Китай, който интензивно се ангажира с разхлабване на паричната политика, и Швейцария, която има по-голяма отбрана от инфлационен напън, защото силата заема доста по-малък % от нейната инфлационна кошница и тяхната политика е обвързана, само че изостава по отношение на ЕЦБ “, сподели тя.Янус Хендерсън също има вяра, че облигациите с по-къса дата наподобяват привлекателни сега спрямо по-рисковите дълготрайни такива.