Как американците седем години трошат зъби в “Устатата на дракона”
Във всяка повече или по-малко огромна страна постоянно има стратегически значими инфраструктурни уреди. Изваждането им от строй има толкоз мъчително влияние върху стопанската система и прави толкоз мъчно снабдяването на войските, че врагът постоянно ще се стреми да ги унищожи, без значение от загубите и сложността на тази задача.
В случая със Северен Виетнам подобен обект е мостът Хамджонг, т.е. “Устатата на дракона ”. Той свързваше двата бряга на река Сонгма – в действителност двете половини на страната. Това е сериозна структура, издигната на мястото на остарял френски мост, който е взривен по време на Освободителната война през 40-те години на предишния век. Новата 165-метрова структура е приключена през 1964 година благодарение на китайски инженери. Победата над французите през 50-те години не задоволява упоритостите на неотдавна самостоятелния Северен Виетнам. В Ханой желаят да обединят страната. Вашингтон е на друго мнение - Южен Виетнам би трябвало да оцелее. Ето за какво, когато северняците ускориха партизанските придвижвания в южната част на Виетнам, американците взеха решение да охладят техния жар по положителния остарял метод - с въздушни удари.
Чело до стената
Операция “Търкалящ се гръм ” стартира през март 1965 година И на 3 април се състоя първият набег по “Устатата на дракона ”. Почти 80 самолета вземат участие в него под една или друга форма. Основната ударна мощ а изтребители-бомбардировачи F-105. Някои от самолетите носят свободно падащи 340-килограмови бомби, а други - управляеми ракети " Булпъп ". Той може да бъде изстрелян единствено един път на метод - водачът е заставен да поправя полета си, до момента в който влезе в контакт с задачата.
Вярно, главният проблем на “Булпъп ” във връзка с офанзивите против мостове въобще не е това, а бойната глава, която беше много скромна за такава задача. Ракетата носи единствено 113 кг експлозив. В същото време тези Ф-105, които имат бомби, носят цели три тона - повече даже от тежките „ Летящи замъци “, удрящи немските градове по време на Втората международна война.
Това обаче не им оказа помощ. Американците съумяха да реализират редица директни ракетни удари, само че мижавите 113 кг не повлияват на структурата. 340-килограмовите бомби също поразяват задачата, само че сходно на ракетите не са задоволително мощни, с цел да я унищожат или даже съществено да я повредят. В същото време в региона на “Устатата на дракона ” единствено на 3 и 4 април американците губят “Супер Сабя ”, три Ф-105 и разследващ аероплан “Вуду ”, който се пробва да разбере дали са съумели да нанесат обилни вреди по моста. Отговорът е не, мостът продължава да стои.
Най-мощни са първите нападения на 3-4 април. Но американците със забележителна поредност не престават да бомбардират моста даже по-късно. “Кръстоносци ”, “Фантоми ”, “Ястреби ” разнообразни самолети са хвърлени в “Устатата на дракона ” и всякога се провалят. През май 1966 година, обезверени в борбата с моста, американците вземат решение да опитат екзотика. Те разполагат голям четиримоторен транспортен аероплан “Херкулес ”. Не се слага непосредствено под обстрел, а пуска двутонни мини с магнитни предпазители нагоре по течението на реката, които да реагират на металните структури на “Устатата на дракона ”. Въпреки това тромавите транспортни самолети са принудени да летят през нощта и на ниска надморска височина, с цел да избегнат свалянето от противников зенитни оръдия.
Първият " Херкулес " пуска пет мини без никакви проблеми, само че всичките им детонации гърмят прекомерно надалеч от опорите, без да причинят съществени вреди на моста. Трябва още веднъж да опитат шанса си, само че вторият път се оказва неуспех. В тъмнината транспортният аероплан се блъска в земята и избухва дружно с мините си, убивайки целия екипаж. В допълнение, “Фантомът ”, който нанася отклоняващ удар наоколо, също се разрушава. Но мостът продължава да стои. Виетнамците непрекъснато поправят вредите и го укрепват, добавяйки бетонни опори, а също по този начин укрепват противовъздушната защита. Това, което американците се надяваха да бъде побой, се трансформира в дърпане на въже.
Намерено решение
И въпреки всичко американците намират лек против омразния мост. Оказва се, че това е системата за ориентиране на бомби “Пейуей ”. Работейки с лазер, бомбите, оборудвани с нея, се трансформират в прецизни оръжия. Имайки поради имунитета на “Устатата на дракона ” към стандартните муниции, американците прикрепиха “Пейуей ” към 910-килограмовите бомби, носени от “Фантоми ” и “Корсари ”. Мостът е ударен на 27 април, 13 май и 6 октомври 1972 година Хвърляйки огромни прецизни бомби, водачите постоянно реализират директни удари. И вследствие на това още веднъж и още веднъж “Устатата на дракона ” получава от ден на ден и повече вреди, преди да бъде изцяло унищожена.
Но по това време унищожаването даже на стратегически значим мост към този момент не може да промени нищо. Няколко месеца преди окончателния триумф американците изтеглят последните сухопътни елементи от Виетнам. Войната е освен изгубена, само че и покрай своя незнаен край.
“Устатата на дракона ” гълтам 873 бойни задачи. Единадесет самолета, които нападат моста, не се връщат. Това е забележителна загуба на сили. Но друго е по-интересно. Изправени пред видимо неразгадаем проблем, американците стартират да търсят решение. Ако нищо не се получава с мините, то лазерното ориентиране може да реши казуса. Дори в случай че това към този момент няма да повлияе на развоя на актуалната война. Вашингтон е наясно, че след Виетнам ще има и други войни. Следователно новите муниции влизат в произвеждане и се употребяват интензивно в бъдеще, помагайки на американците да решат проблемите си.
Делови и удобен метод, който не е грях да научим.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В случая със Северен Виетнам подобен обект е мостът Хамджонг, т.е. “Устатата на дракона ”. Той свързваше двата бряга на река Сонгма – в действителност двете половини на страната. Това е сериозна структура, издигната на мястото на остарял френски мост, който е взривен по време на Освободителната война през 40-те години на предишния век. Новата 165-метрова структура е приключена през 1964 година благодарение на китайски инженери. Победата над французите през 50-те години не задоволява упоритостите на неотдавна самостоятелния Северен Виетнам. В Ханой желаят да обединят страната. Вашингтон е на друго мнение - Южен Виетнам би трябвало да оцелее. Ето за какво, когато северняците ускориха партизанските придвижвания в южната част на Виетнам, американците взеха решение да охладят техния жар по положителния остарял метод - с въздушни удари.
Чело до стената
Операция “Търкалящ се гръм ” стартира през март 1965 година И на 3 април се състоя първият набег по “Устатата на дракона ”. Почти 80 самолета вземат участие в него под една или друга форма. Основната ударна мощ а изтребители-бомбардировачи F-105. Някои от самолетите носят свободно падащи 340-килограмови бомби, а други - управляеми ракети " Булпъп ". Той може да бъде изстрелян единствено един път на метод - водачът е заставен да поправя полета си, до момента в който влезе в контакт с задачата.
Вярно, главният проблем на “Булпъп ” във връзка с офанзивите против мостове въобще не е това, а бойната глава, която беше много скромна за такава задача. Ракетата носи единствено 113 кг експлозив. В същото време тези Ф-105, които имат бомби, носят цели три тона - повече даже от тежките „ Летящи замъци “, удрящи немските градове по време на Втората международна война.
Това обаче не им оказа помощ. Американците съумяха да реализират редица директни ракетни удари, само че мижавите 113 кг не повлияват на структурата. 340-килограмовите бомби също поразяват задачата, само че сходно на ракетите не са задоволително мощни, с цел да я унищожат или даже съществено да я повредят. В същото време в региона на “Устатата на дракона ” единствено на 3 и 4 април американците губят “Супер Сабя ”, три Ф-105 и разследващ аероплан “Вуду ”, който се пробва да разбере дали са съумели да нанесат обилни вреди по моста. Отговорът е не, мостът продължава да стои.
Най-мощни са първите нападения на 3-4 април. Но американците със забележителна поредност не престават да бомбардират моста даже по-късно. “Кръстоносци ”, “Фантоми ”, “Ястреби ” разнообразни самолети са хвърлени в “Устатата на дракона ” и всякога се провалят. През май 1966 година, обезверени в борбата с моста, американците вземат решение да опитат екзотика. Те разполагат голям четиримоторен транспортен аероплан “Херкулес ”. Не се слага непосредствено под обстрел, а пуска двутонни мини с магнитни предпазители нагоре по течението на реката, които да реагират на металните структури на “Устатата на дракона ”. Въпреки това тромавите транспортни самолети са принудени да летят през нощта и на ниска надморска височина, с цел да избегнат свалянето от противников зенитни оръдия.
Първият " Херкулес " пуска пет мини без никакви проблеми, само че всичките им детонации гърмят прекомерно надалеч от опорите, без да причинят съществени вреди на моста. Трябва още веднъж да опитат шанса си, само че вторият път се оказва неуспех. В тъмнината транспортният аероплан се блъска в земята и избухва дружно с мините си, убивайки целия екипаж. В допълнение, “Фантомът ”, който нанася отклоняващ удар наоколо, също се разрушава. Но мостът продължава да стои. Виетнамците непрекъснато поправят вредите и го укрепват, добавяйки бетонни опори, а също по този начин укрепват противовъздушната защита. Това, което американците се надяваха да бъде побой, се трансформира в дърпане на въже.
Намерено решение
И въпреки всичко американците намират лек против омразния мост. Оказва се, че това е системата за ориентиране на бомби “Пейуей ”. Работейки с лазер, бомбите, оборудвани с нея, се трансформират в прецизни оръжия. Имайки поради имунитета на “Устатата на дракона ” към стандартните муниции, американците прикрепиха “Пейуей ” към 910-килограмовите бомби, носени от “Фантоми ” и “Корсари ”. Мостът е ударен на 27 април, 13 май и 6 октомври 1972 година Хвърляйки огромни прецизни бомби, водачите постоянно реализират директни удари. И вследствие на това още веднъж и още веднъж “Устатата на дракона ” получава от ден на ден и повече вреди, преди да бъде изцяло унищожена.
Но по това време унищожаването даже на стратегически значим мост към този момент не може да промени нищо. Няколко месеца преди окончателния триумф американците изтеглят последните сухопътни елементи от Виетнам. Войната е освен изгубена, само че и покрай своя незнаен край.
“Устатата на дракона ” гълтам 873 бойни задачи. Единадесет самолета, които нападат моста, не се връщат. Това е забележителна загуба на сили. Но друго е по-интересно. Изправени пред видимо неразгадаем проблем, американците стартират да търсят решение. Ако нищо не се получава с мините, то лазерното ориентиране може да реши казуса. Дори в случай че това към този момент няма да повлияе на развоя на актуалната война. Вашингтон е наясно, че след Виетнам ще има и други войни. Следователно новите муниции влизат в произвеждане и се употребяват интензивно в бъдеще, помагайки на американците да решат проблемите си.
Делови и удобен метод, който не е грях да научим.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ