Държавата слуша, но не чува организираната престъпност
Във всяка демократична страна службите за сигурност боравят със специфични разследващи средства (СРС), с цел да разкриват тежки закононарушения. Недопустимо е обаче информацията, която властта събира чрез подслушване, следене, наблюдаване и други начини, да не намира отражение в правосъдната статистика. Големият брой приложени СРС-та би трябвало да резултира допълнително материални доказателства за несъмнено престъпно действие, а най-после и в присъди. В противоположен случай пораждат основателни подозрения, че страната злоупотребява с тези средства за лични вътрешнополитически цели.
У нас статистиката е красноречива -
подслушване на кг, без действителна успеваемост в битката с престъпността. Това ясно се вижда в годишния отчет за 2018 година на Националното бюро за надзор на СРС-тата. Тъй като съгласно конституцията потреблението на разследващи средства представлява краткотрайно ограничение на неприкосновеността на личността, жилището, тайната на кореспонденцията и на другите известия, законодателят е обрисувал механизъм за приемането на позволение и използването на тези средства, наложителен за всички ангажирани с материята държавни органи и лица. Казано с други думи, службите нямат право да прилагат СРС-та, преди да аргументират пред съда тяхната нужда. През изминалата година се следи наклонността съдилищата да бъдат все по-благосклонни, като отводите им са намалели съвсем на половина в съпоставяне с 2017 година - от 1315 на 771.
Противно на всякаква логичност обаче материалните доказателства, събрани от позволените СРС, съвсем не са се нараснали. По-малко от 30% от всички приложени разследващи средства са били осъществени през м.г. Това повдига въпроса кому е необходим големият брой СРС, откакто явно те не се употребяват по предопределение. Ниската им реализация в съда подсказва по-скоро за нечисти ползи, в сравнение с за действителна битка с престъпността. Озадачаващ е фактът, че най-вече СРС-та (2741 бр. или 53%) са употребявани точно за откриване на организирана престъпна група (ОПГ). Трудно е да се каже, че има забележими резултати от работата на службите в това направление. Официална статистика на прокуратурата, обявена от уеб страницата " Студия Трансмедия ", демонстрира, че над 70% от упрекнатите в образуване и присъединяване в ОПГ са се оказали почтени в съда. Според систематизираните данни в интервала от 2012 до 2017 година, който съответствува с мандата на настоящия основен прокурор Сотир Цацаров, прокуратурата е повдигнала обвинявания по член 321 от Наказателния кодекс (НК) на 2332 лица, като постановените осъдителни присъди са едва 652. Всичко това води до извода, че страната доста интензивно подслушва и следи организираната престъпност, само че до такава степен.
На всичкото от горната страна българският поданик заплаща милиони за използваните от службите разузнавателни средства. Но даже когато стигнат до съда, тяхното качество е под подозрение. Последният образец за това е процесът против наказаната на първа инстанция за пожелан рушвет Десислава Иванчева. В обвинението на прокуратурата против някогашната кметица на столичния регион " Младост " и нейната заместничка Биляна Петрова са приложени 8 тома със СРС-та, които обаче в по-голямата си част се оказаха неразбираеми или са позволени фрапиращи неточности, които на моменти наподобяват на откровена операция. Свалените на хартия записи от подслушванията доста постоянно са маркирани с " не се схваща ", а на едно от съвещанията по делото пък стана ясно, че думите на Петрова " Не желая децата в центъра " са се трансформирали в " Не желая 10% ".
На този декор е нужен първокласен надзор,
който да следи за успеваемостта при използването на СРС-та и да не позволява нерегламентирано подслушване. Преди време Европейският съд по правата на човека осъди България поради долнокачествен Закон за специфичните разследващи средства, само че смяната от този момент е незабележима. Популярна беше практиката да се употребяват СРС-та за откриване на закононарушения по глава първа от Особената част от Наказателен кодекс - шпионаж и изменничество, измама и вредителство, макар че наказани за това няма. От 2014 г. тези случаи драстично са намалели, като през днешния ден са под 3%. Индикациите, че се подслушва нелегално обаче останаха. Неотдавна в телевизионно изявление някогашният ръководител на Бюрото за надзор на СРС Бойко Рашков разгласи, че има случаи на незаконно подслушване на неудобни политици, магистрати и публицисти. Според него прокуратурата и ДАНС, която оприличи на комунистическата Държавна сигурност, желаят да се отстрани контролът върху тайните способи за следене. Думите на Рашков провокираха политически скандал, като от ГЕРБ го упрекнаха, че обслужва опозицията в лицето на Българска социалистическа партия, а основният прокурор Сотир Цацаров дефинира изказванията му като погрешни.
В последна сметка обаче Бюрото беше подчинено. През декември управляващото мнозинство отхвърли кандидатурата на Бойко Рашков за втори мандат отпред на ведомство. Депутатите обаче преизбраха другите членове Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов, които Рашков упрекна в несъблюдение на служебните им задължения, като предостави информации, съгласно които тримата системно отсъстват от работа без уважителни аргументи и отхвърлят да водят инспекции, предоставени им с групово решение. " Преди 3 месеца да вземем за пример един политически водач подаде молба и изиска информация дали по отношение на него са прилагани СРС-та, само че до приключване на мандата инспекцията не е осъществена от същите стари-нови членове, на които бе предоставена ", заяви той след гласуването в Народното събрание.
Без подозрение статуквото печели от отслабен надзор върху службите във връзка с разследващите средства. Още през 2017 година в. " Сега " разкри, че прокуратурата незаконно съхранява информация, добита със СРС-та. В допълнение законодателят даде пълномощия на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) да употребява СРС-та, макар че няма проверяващи функционалности. За какво ще ги ползва следователно? Отговорът го дава самата КПКОНПИ, която с дейностите си потвърди, че обслужва властимащите, като ги изпира от корупционни скандали и удря неуместните. Затова са нужни строги наказания за всички тези, които се възползват от властта си, крият папки, копират дискове и информации, не унищожават навреме СРС-та, които са негодни като доказателства.
У нас статистиката е красноречива -
подслушване на кг, без действителна успеваемост в битката с престъпността. Това ясно се вижда в годишния отчет за 2018 година на Националното бюро за надзор на СРС-тата. Тъй като съгласно конституцията потреблението на разследващи средства представлява краткотрайно ограничение на неприкосновеността на личността, жилището, тайната на кореспонденцията и на другите известия, законодателят е обрисувал механизъм за приемането на позволение и използването на тези средства, наложителен за всички ангажирани с материята държавни органи и лица. Казано с други думи, службите нямат право да прилагат СРС-та, преди да аргументират пред съда тяхната нужда. През изминалата година се следи наклонността съдилищата да бъдат все по-благосклонни, като отводите им са намалели съвсем на половина в съпоставяне с 2017 година - от 1315 на 771.
Противно на всякаква логичност обаче материалните доказателства, събрани от позволените СРС, съвсем не са се нараснали. По-малко от 30% от всички приложени разследващи средства са били осъществени през м.г. Това повдига въпроса кому е необходим големият брой СРС, откакто явно те не се употребяват по предопределение. Ниската им реализация в съда подсказва по-скоро за нечисти ползи, в сравнение с за действителна битка с престъпността. Озадачаващ е фактът, че най-вече СРС-та (2741 бр. или 53%) са употребявани точно за откриване на организирана престъпна група (ОПГ). Трудно е да се каже, че има забележими резултати от работата на службите в това направление. Официална статистика на прокуратурата, обявена от уеб страницата " Студия Трансмедия ", демонстрира, че над 70% от упрекнатите в образуване и присъединяване в ОПГ са се оказали почтени в съда. Според систематизираните данни в интервала от 2012 до 2017 година, който съответствува с мандата на настоящия основен прокурор Сотир Цацаров, прокуратурата е повдигнала обвинявания по член 321 от Наказателния кодекс (НК) на 2332 лица, като постановените осъдителни присъди са едва 652. Всичко това води до извода, че страната доста интензивно подслушва и следи организираната престъпност, само че до такава степен.
На всичкото от горната страна българският поданик заплаща милиони за използваните от службите разузнавателни средства. Но даже когато стигнат до съда, тяхното качество е под подозрение. Последният образец за това е процесът против наказаната на първа инстанция за пожелан рушвет Десислава Иванчева. В обвинението на прокуратурата против някогашната кметица на столичния регион " Младост " и нейната заместничка Биляна Петрова са приложени 8 тома със СРС-та, които обаче в по-голямата си част се оказаха неразбираеми или са позволени фрапиращи неточности, които на моменти наподобяват на откровена операция. Свалените на хартия записи от подслушванията доста постоянно са маркирани с " не се схваща ", а на едно от съвещанията по делото пък стана ясно, че думите на Петрова " Не желая децата в центъра " са се трансформирали в " Не желая 10% ".
На този декор е нужен първокласен надзор,
който да следи за успеваемостта при използването на СРС-та и да не позволява нерегламентирано подслушване. Преди време Европейският съд по правата на човека осъди България поради долнокачествен Закон за специфичните разследващи средства, само че смяната от този момент е незабележима. Популярна беше практиката да се употребяват СРС-та за откриване на закононарушения по глава първа от Особената част от Наказателен кодекс - шпионаж и изменничество, измама и вредителство, макар че наказани за това няма. От 2014 г. тези случаи драстично са намалели, като през днешния ден са под 3%. Индикациите, че се подслушва нелегално обаче останаха. Неотдавна в телевизионно изявление някогашният ръководител на Бюрото за надзор на СРС Бойко Рашков разгласи, че има случаи на незаконно подслушване на неудобни политици, магистрати и публицисти. Според него прокуратурата и ДАНС, която оприличи на комунистическата Държавна сигурност, желаят да се отстрани контролът върху тайните способи за следене. Думите на Рашков провокираха политически скандал, като от ГЕРБ го упрекнаха, че обслужва опозицията в лицето на Българска социалистическа партия, а основният прокурор Сотир Цацаров дефинира изказванията му като погрешни.
В последна сметка обаче Бюрото беше подчинено. През декември управляващото мнозинство отхвърли кандидатурата на Бойко Рашков за втори мандат отпред на ведомство. Депутатите обаче преизбраха другите членове Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов, които Рашков упрекна в несъблюдение на служебните им задължения, като предостави информации, съгласно които тримата системно отсъстват от работа без уважителни аргументи и отхвърлят да водят инспекции, предоставени им с групово решение. " Преди 3 месеца да вземем за пример един политически водач подаде молба и изиска информация дали по отношение на него са прилагани СРС-та, само че до приключване на мандата инспекцията не е осъществена от същите стари-нови членове, на които бе предоставена ", заяви той след гласуването в Народното събрание.
Без подозрение статуквото печели от отслабен надзор върху службите във връзка с разследващите средства. Още през 2017 година в. " Сега " разкри, че прокуратурата незаконно съхранява информация, добита със СРС-та. В допълнение законодателят даде пълномощия на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) да употребява СРС-та, макар че няма проверяващи функционалности. За какво ще ги ползва следователно? Отговорът го дава самата КПКОНПИ, която с дейностите си потвърди, че обслужва властимащите, като ги изпира от корупционни скандали и удря неуместните. Затова са нужни строги наказания за всички тези, които се възползват от властта си, крият папки, копират дискове и информации, не унищожават навреме СРС-та, които са негодни като доказателства.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ