Във всички времена индивидуалното, личното оръжие е символ на власт

„ Във всички времена самостоятелното, персоналното оръжие е знак на власт и мощ, което е определящо за култа към него. За всеки притежател на оръжие то въплъщава авторитет и самочувствие. Затова би трябвало да е красиво, да съставлява приключено художествено произведение. “

С тези думи стартира филмът „ Как се прави кремъчен пищов “, направен по проект„ Тюфекчийството в цифровия свят “, осъществен от музей „ Етър “ и финансиран по контракт РД 11-06-1290/14.12.2023 година от Министерството на културата.

Продукцията споделя за занаята тюфекчийство (оръжейничество). От кино лентата, който е с дълготрайност малко над 16 минути, научаваме, че производството на огнестрелни оръжия на Балканите датира от XV–XVI век, само че същински подем тюфекчийството (оръжейничеството) доближава през XVIII век, когато се основават доста мостри на оръжия. Някои от тях са нeнадминати по софтуерна направа и декорация.

Във кино лентата вземат участие трима майстори, чиито умения са нужни за изработването на огнестрелни оръжия. Ивелин Вощански от град Ветрен е ножар и ковач, който работи с дамаска стомана. Димитър Мирчев от Батак е тюфекчия и показва направа и ремонт на старинно оръжие. Илия Петков от Плевен е занаятчия по художествено леене на метали и направа на елементи за кремъчен и капсулен механизъм, той е и бижутер.

Майстор Димитър Мирчев

Сливенска бойлия, балканско шишане – това са оръжията, с които са разполагали по това време. Ако се направи инкрустация върху дамасковата цев, се губят фигурите на самата дамаска и по тази причина избират да си останат естествените шарки на дамасковата стомана. Върху съвсем всички дамаскови дула няма инкрустация.

Майстор Ивелин Вощански

За да се направи дамаск и дамаскова цев, е належащо да има най-малко две разнообразни стомани по химичен състав. Така и контрастът, когато бъде ецната самата цев в оцет, ще се проявят линиите, рисунъкът.

Майстор Илия Петков

Най-сложното и значимо в изработването на един механизъм са били въпросните пружини за огнивото и така наречен бойна пружина за ударника. Трябвало е да бъдат пъргави и много мощни, с цел да може при процеса на деяние на механизма да има мощен внезапен удар. Целта е кремъкът да възпламени барута в подсипа, който ще възпламени барута в цевта, с цел да се създаде изстрел.

Проектът „ Тюфекчийството в цифровия свят “ показва материално културно завещание – принадлежности, първични материали за направа и подготвени предмети, и нематериално културно завещание – техники, технологии и умения на практикуващите занаята в наши дни. Той има за цел да предизвика интерес към съхраняването и популяризирането на занаятите в риск.

Чрез този план се цифровизира културно завещание. Използват се движими културни полезности (ДКЦ) и нематериално културно завещание, свързани със занаята тюфекчийство (оръжейничество) и съхранявани във фонда, научния и фотоархива на РЕМО „ Етър “.

Документирането посредством видео на това по какъв начин се създава кремъчния пищов демонстрира какъв брой трудоемка и комплицирана е този тип работа, която в предишното ангажира най-малко трима майстора. Дава се опция да погледнем на ръчното огнестрелно оръжие освен като знак на владичество, а и като страж на неговия собственик, скъпа и естетически издържана движимост, която демонстрира общественото състояние на притежателя.

Посетителите на „ Етър “ ще имат опция да гледат кино лентата и да опознаят още по-добре предишното, показано в единствения у нас музей навън.

Екипът, осъществил кино лентата

Росица Бинева и Дамян Христов – уредници в РЕМО „ Етър “, организация, идея и текст
Илко Груев – „ Инфоз “ ЕООД, снимане и видеомонтаж
Венета Асенова – редактор
Иван Драголов – музика
Георги Георгиев – дикторски глас.