Във всички времена хората са се отнасяли с особено внимание

Във всички времена хората са се отнасяли с изключително внимание към имената, като са влагали специфичен смисъл. Името може да дефинира качествата на индивида и да въздейства на неговата орис, има принос и в метода, по който ни виждат хората. Името е и фамилен корен, и наричане, само че носи и отпечатък и на своето време.

За това каква е българската именна система и по какъв начин се трансформира споделя проф. доктор Анна М. Чолева-Димитрова, началник на Секцията по ономастика.

Автор е на 4 книги и над 120 изявления по ономастика (микротопонимия, ойконимия, хидронимия, антропонимия; старинна топонимия), както и над 80 научнопопулярни публикации. Член е на редица научни организации и ръководител на Академично сдружение на ономастите "Проф. Й. Заимов ".

Ето какво сподели тя в изявление за Dir.bg:

- Името е едно от нещата, които оказват огромно въздействие в живота ни. Традицията повелява то да бъде давано на дядо или баба като последовател на рода или да носи някакво наричане. Например името Запрян е играло роля като проклинание да стопира злото в рода. Доколко през днешния ден традициите са това, което са били?
- От проучванията, с които разполагаме, при започване на ХХІ в. традицията при именуването на децата в България към момента е жива. Поне това е един от водещите фактори при установяване на име на новородено.

Живеем в прекомерно бързо изменящ се свят. Глобализацията няма по какъв начин да подмине и именуването при българите. Близо два милиона българи са разпръснати по всички краища на света, смесените бракове също се усилват. Единственото предписание в предишното - детето да възобнови името на бабата или дядото, към този момент няма такова значение.

В младите фамилии броят на децата все по-рядко е повече от едно. Попадайки в непозната среда, българинът се пробва да се приспособи колкото се може по-бързо. Най-лесното, което може да заимства, е персонално име от новата заобикаляща го среда. Медиите, киното, културният продан също са мощни фактори, които оказват въздействие върху избора на персонално име в днешно време.

Посочвате като образец персоналното име Запрян. Това име се е давало и когато се раждали прекалено много деца, кръщавали едно от тях Запрян, с цел да бъде последно. Освен това, в случай че се раждали доста девойки в фамилията, последното се кръщавало Доста или Достена с пожеланието оттук насетне да се раждат единствено момчета, защото за българина било значимо да има мъжка рожба.

В днешно време по-скоро децата би трябвало да се назовават с имена като Първан, Първо, Първослав - български имена, маркирани през ХІІ-ХVІ в., пък може и да се усили раждаемостта.

- Александър и Виктория са най-предпочитаните имена у нас за последните години, сочат данните на Национален статистически институт. Доколко те са присъщи за българите и какво наричане се влага в тях?
- Истина е, че женското персонално име Виктория за поредна година е при започване на антропонимната ранглиста при новородените девойки. То се свързва, с изключение на с името на кралски особи, с други известни персони, като Виктория Бекъм, Виктория Принсипъл, само че водещо в тази ситуация е закодираното значение в думата, от която е зародил този антропоним (от лат. victoria "победа ").

Родителите желаят децата им да побеждават. Името е при започване на честотната таблица и при момчетата. Доста е известно и в Европа - име е и на календарски светия. В речниците от предишния век е маркирано като относително "рядко " и "ново ". В края на ХХ в. и женската, и мъжката форма са отвън 40-те най-популярни имена в България. Най-голямо разпространяване Виктор и Виктория имат в Югозападна България.

Не по този начин стои въпросът с персоналното име Александър. То е едно прекомерно обичано име от българите. Име е на наш държател - Йоан Александър. През 1929 година то е било на десета позиция в София; в края на ХХ в. попада в 20-те най-предпочитани мъжки имена в България.

Предпочитането на това персонално име в днешно време (според извършено социономастично изследване), доста рядко се свързва със семантиката на изходния апелатив (от гр. Αλεξανδρος - "който пази (помага на) мъжете "). Това фешън име доста постоянно се дефинира от родителите и като "благозвучно ", малко са тези, които изясняват като претекст за избора му известна персона от историята.

Името, което провокира взрив освен при мъжките, само че и със съответната форма при женските имена, без подозрение е Александра, дружно с нейните съкратени разновидности - Алекс, Сандра и други И до момента в който известността при мъжките персонални имена е оправдана, при женските буди любознание или неразбиране, най-малко в случай че се вземе под внимание семантиката на изходните апелативи, само че явно тук тя не е определяща при избора на името.

- Кои са имената на мода и факторите, които ги постановат? Доколко мощно е въздействието на чуждуземните имена и по какъв начин "разчитате " това?
- Както беше упоменато, традицията да се кръщават децата на баби и дядовци, е непокътната и до през днешния ден. Друг главен фактор при избора на име на новороденото дете е желанието и желанието на родителите. Тук можем да споменем и някои от тях.

Модни са късите имена с повече гласни: Вая, Дая, Деа, Дея, Ия, Кайа, Кая, Леа, Лия, Миа, Мия, Ная, Ния, Стея, Теа, Тея. При мъжките имена: Гео, Део, Лео, Ноа, Тео.

Новообразувани имена. Разбирането на родителите за уникалност на името. Тук се разчита на творчеството: Весислава, Йонислава, Полислава, Румислава, Цветодара; Весислав, Елислав, Емислав, Раймил и други

Двойните имена са прекомерно известни в огромните градове, изключително в София: Адисън-София, Боряна-Никол, Едит-Грейс, Рос-Мари; Деян-Джеймс, Божен-Теодор, Борис-Иван, Иван-Ричард, Юлиян-Пиер.

Една не дребна част от имената в актуалната българска антропонимна система са от непознат генезис: Айви, Алба, Вайлет, Дейзи, Джорджина, Илейн, Кийра, Мегън, Риана и мн. др.; Анди, Брайън, Джъстин, Кристиано, Майкал, Нейтън, Стейсън и други

Женското име Кайли продължава да е известно - преди няколко години се свързваше с Кайли Миноуг, а през днешния ден с Кайли Дженър. Огромна е известността на актьори, артисти, спортисти. Харесването на техните имена и кръщаването с тях на децата е все по-често срещана процедура в множеството страни.

Всеки би решил до каква степен мощно е непознатото въздействие при именуването на децата. Факторите, които го обуславят, са най-различни. Някои от тях бяха казани нагоре. Българинът желае да бъде част от света, да бъде жител на света. Глобализацията форсира този развой. Дори не е наложително да се живее някъде в чужбина. Светът идва в личната ни страна.

- Какъв е животът на най-популярните български имена по градовете и селата и има ли такива, които умират, въпреки и постепенно?
- Въпросът е прекомерно общ. За кои най-популярни български имена става въпрос - през коя година, през кой век и в кое обитаемо място? Както към този момент казахме, картината се трансформира бързо. Най-популярните имена са от християнската традиция, както и домашните, от националната традиция.

Много харесвани женски персонални имена от българската традиция са: Калина, Рая, Гергана, Ралица, Цветелина, Деница и Елица. С висока честотност са имената Десислава, Ния и Сияна. Дария е изключително харесвано през последните три години. Определени имена се изкачват стремглаво в честотната таблица и през днешния ден.

От обичайните български имена относително постоянно се срещат Йордан, Кирил, Ангел, Ивайло, Васил, Валентин, когато приказваме за имената на всички българи (от 0 до 100 години). Най-любими мъжки имена за българите и до момента остават Георги, Иван, Димитър, Никола и други

Традицията е съхранена по-силно при мъжките персонални имена. Днес откриваме все по-рядко Звезда, Пенка, Ганка, Милка, Донка, Величка, Станка като имена на новородени. От мъжките имена през днешния ден съвсем не се срещат антропонимите Вълкан, Зарко, Искрен, Камен - редицата е много дълга, не могат да бъдат изброени даже и част от тях.

От антропонимните проучвания, извършени през последните години, можем да създадем изводите, че традицията се пази по-силно в дребните обитаеми места (селата), а от огромните градове на България тя е съхранена най-вече в град Пловдив.

Цялото благосъстояние от типични български имена, нашата връзка с предишното, с прадедите ни, последователно изчезва от актуалния ни антропонимикон, изгубва се в устрема ни да станем част от друга, непозната субкултура и да копираме непознати мостри. Остават имената с трайна приложимост, тези, от които българите няма да се откажат в никакъв случай и с помощта на които се назоваваме българи.

- Напоследък полово неутралните имена набират известност в чужбина. Наскоро попаднах на ранглиста, коята разкрива кои унисекс имена се чака да са шлагер през тази година. Освен изброените класики като Макс или Робин, там са посочени и някои по-чудати оферти като Ривър, Грей или Индиго. Кои у нас имена може да кажем, че са полово-неутрални и ускорява ли се ползата към тях?
- Ние отчитаме, че има такива имена, например Ник, Ники, Вик, Алекс, Тони - носени са както от девойки, по този начин и от момчета. Светът, като се изключи че се глобализира, се и унифицира, а ние, българите, не вършим изключение и в това отношение.

Преди десетилетия считани за типично мъжки имена, в този момент се носят от дамите: Самуила, Матея, Методина, Методия, Калояна, Велизара, Лъчезара, Ростислава, Персияна, Ясения. Някои от тези имена се възвръщат. В предишното са съществували и Велизара, Калояна, Методия и Лъчезара.

Както и отбелязвани като типично женски персонални имена и в този момент са давани на момчетата - Билян, Жасмин, Магдален, Викториян, Софиян. Вероятно част от тези имена са по името на майката. През предишния век в разнообразни краища на България има регистрирани единични случаи. Днес към момента тези имена се харесват и се дават и на момчета.

- Има ли друга наклонност, която се следи в именната ни система, може ли да чакаме основни промени през този век?
- Силно изразена наклонност е връщане към историческото ни минало. Особено известни са имената на български царе като Тервел, Калоян, Крум, Кубрат, Пресиян, Борис и прочие Борис е на 6-а позиция в честотната табица през предходната година, до момента в който в края на ХХ в. е стигал до 23-то място.

Прекаленото харесване на едни и същи имена не може да се одобри като позитивна наклонност. Например най-разпространените петнайсет мъжки персонални имена в София съставляват 40% от общия брой носители на всички мъжки имена, дадени на новородени в града през последните години. Още сме при започване на този век.

Няма по какъв начин да знаем какво ни чака след 80 години. Но ще се постараем да създадем прогнози - следва ни работа по един по-голям план през тази и идващите две години. Надявам се, че в края на интервала ще достигнем по-близо до разгадаването на актуалната ни антропонимна система.

Съвременните младежи все по-рядко подписват цивилен брак и не се усещат задължени да не престават традицията. Избират каквото име им харесва, ръководейки се от модата сега. Това е наклонност, която се следи освен у нас, а и в множеството европейски страни.