ЕС погва корупцията в 27-те с поне 6 години решетки
Във всички страни членки против подкупите ще работи един и същи закон
Взетите ограничения са резултат от поразилия Европарламента скандал „ Катаргейт “
Формулират в закон понятието „ държавен чиновник “
Румен Михайлов, Специално за „ Труд “, Западна Европа
Не по-малко от шест години отнемане от независимост, недопускане на кандидатурите на изборни длъжности на корумпирани лица, унищожаване на имунитета и другите привилегии на уличените в корупция национални избраници, оптимално редуциране на правосъдните процеси против раздавачите и получателите на подкупи, непоколебим публичен контрол над активността на чиновниците в общоевропейските институции. Това е в съществени линии наличието на пакета от ограничения за битка с корупцията, който бе утвърден в сряда от Европейската комисия и който е първият съответен отговор на „ държавното управление “ на Европейски Съюз на разтреслия Европарламента скандал „ Катаргейт “.
Неслучайно на започнатото през декември и към момента продължаващо следствие на страхотната спекулация в законодателната институция, в която е забъркана даже нейна някогашна заместник-шефка, се базират и трите утвърдени от Европейска комисия документа за всеобщ отпор на подкупите - официално съобщение, правилник и инструкция.
Според политическите анализатори в Брюксел задачата на изпълнителната власт на Европейски Съюз е националните законодателства на страните членки да бъдат „ стандартизирани “ с концепцията за основаване на „ просвета на честност “ и битка с корупцията на „ световно равнище “. По-простичко казано в битката против злото отсега нататък ще се ползва на всички места еднакъв сполучлив и възпиращ закононарушението нормативен акт посредством реализирането на процедура на нещо като „ юридически федерализъм “.
„ Доверието в Европейския съюз - гласи позоваващото се точно на „ Катаргейт “ официално съобщение на признатия документ - се основава в успеваемостта и репутацията на неговите институции, служби и организации. А последните нелицеприятни събития ни накараха да си напомним, че европейските институции не са ваксинирани против корупция и регулаторната им рамка освен би трябвало да бъде прилагана прецизно, само че и да бъде обновена уместно “.
Директивата на документа пък стартира с от ясна, по-ясна хипотеза: „ Корупцията е инструмент, допускащ непозната интервенция в демократичния развой в страните от Европейски Съюз, предотвратяването й би трябвало да се счита за решаващо за него, а насърчаването на отбраната на човешките права и на демокрацията не може да бъде отделено от битката против тази същинска злина “.
Според Европейска комисия за повишението на ефикасността на битката против корупцията би трябвало да бъде разширено и понятието „ държавен чиновник “, като то бъде дефинирано в закон, който ясно се отнася до европейските служители. С други думи тези, които са „ назначени, определени, наети въз основа на контракт или които извършват публична административна роля “, би трябвало да бъдат включени в новото определение. И да бъдат грубо глобени в случай че търгуват с въздействие, злоупотребяват с предоставената им политическа власт и попречват правораздаването.
„ Корупцията в интерес на трета страна (както е в тази ситуация с Катар, Мароко и Мавритания) има нездравословно влияние върху демократичните институции и би трябвало да се плануват „ утежняващи виновността фактори “ - продължава директивата. Тоест би трябвало да се ползват спомагателни санкции, които включват санкции, премахване от обществени длъжности, отнемане от право на боравене и потребление на публични средства и така нататък Като в това време бъде въведен най-малък предел за налагане на наказателните наказания - корупцията би трябвало да надвишава 10 000 евро. А по отношение на „ съдействието “ и „ взаимната помощ “ в битката против нея, те би трябвало да бъдат обезпечени от самите страни членки, от „ Европол “, „ Евроюст “, Европейската прокуратура и Службата за битка с измамите.
Взетите ограничения са резултат от поразилия Европарламента скандал „ Катаргейт “
Формулират в закон понятието „ държавен чиновник “
Румен Михайлов, Специално за „ Труд “, Западна Европа
Не по-малко от шест години отнемане от независимост, недопускане на кандидатурите на изборни длъжности на корумпирани лица, унищожаване на имунитета и другите привилегии на уличените в корупция национални избраници, оптимално редуциране на правосъдните процеси против раздавачите и получателите на подкупи, непоколебим публичен контрол над активността на чиновниците в общоевропейските институции. Това е в съществени линии наличието на пакета от ограничения за битка с корупцията, който бе утвърден в сряда от Европейската комисия и който е първият съответен отговор на „ държавното управление “ на Европейски Съюз на разтреслия Европарламента скандал „ Катаргейт “.
Неслучайно на започнатото през декември и към момента продължаващо следствие на страхотната спекулация в законодателната институция, в която е забъркана даже нейна някогашна заместник-шефка, се базират и трите утвърдени от Европейска комисия документа за всеобщ отпор на подкупите - официално съобщение, правилник и инструкция.
Според политическите анализатори в Брюксел задачата на изпълнителната власт на Европейски Съюз е националните законодателства на страните членки да бъдат „ стандартизирани “ с концепцията за основаване на „ просвета на честност “ и битка с корупцията на „ световно равнище “. По-простичко казано в битката против злото отсега нататък ще се ползва на всички места еднакъв сполучлив и възпиращ закононарушението нормативен акт посредством реализирането на процедура на нещо като „ юридически федерализъм “.
„ Доверието в Европейския съюз - гласи позоваващото се точно на „ Катаргейт “ официално съобщение на признатия документ - се основава в успеваемостта и репутацията на неговите институции, служби и организации. А последните нелицеприятни събития ни накараха да си напомним, че европейските институции не са ваксинирани против корупция и регулаторната им рамка освен би трябвало да бъде прилагана прецизно, само че и да бъде обновена уместно “.
Директивата на документа пък стартира с от ясна, по-ясна хипотеза: „ Корупцията е инструмент, допускащ непозната интервенция в демократичния развой в страните от Европейски Съюз, предотвратяването й би трябвало да се счита за решаващо за него, а насърчаването на отбраната на човешките права и на демокрацията не може да бъде отделено от битката против тази същинска злина “.
Според Европейска комисия за повишението на ефикасността на битката против корупцията би трябвало да бъде разширено и понятието „ държавен чиновник “, като то бъде дефинирано в закон, който ясно се отнася до европейските служители. С други думи тези, които са „ назначени, определени, наети въз основа на контракт или които извършват публична административна роля “, би трябвало да бъдат включени в новото определение. И да бъдат грубо глобени в случай че търгуват с въздействие, злоупотребяват с предоставената им политическа власт и попречват правораздаването.
„ Корупцията в интерес на трета страна (както е в тази ситуация с Катар, Мароко и Мавритания) има нездравословно влияние върху демократичните институции и би трябвало да се плануват „ утежняващи виновността фактори “ - продължава директивата. Тоест би трябвало да се ползват спомагателни санкции, които включват санкции, премахване от обществени длъжности, отнемане от право на боравене и потребление на публични средства и така нататък Като в това време бъде въведен най-малък предел за налагане на наказателните наказания - корупцията би трябвало да надвишава 10 000 евро. А по отношение на „ съдействието “ и „ взаимната помощ “ в битката против нея, те би трябвало да бъдат обезпечени от самите страни членки, от „ Европол “, „ Евроюст “, Европейската прокуратура и Службата за битка с измамите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ