Римският военен лагер
Във всички столетия висшата форма на държавно устройство постоянно е била империята – без значение дали се е наричала тъкмо по този начин или носела някакво друго название. Най-кратко казано, това е страна с територия, задоволително огромна, с цел да живеят в нея разнообразни нации, подчиняващи се на централна власт.
Разбира се, с цел да бъде основана такава страна, е нужна най-много и на първо място мощна войска. Без войска няма империя.
Най-известната империя в историята е Римската. За армията на римляните са изписани купища книги, в интернет също има обемна и разнообраза информация за нейното устройство, конструкция, военна тактика, тактически похвати и т. н.
Един от базовите детайли в римската войска бил военния лагер – „ каструм “. Именно римските военни лагери били опорните точки, върху които крепко стояла империята. Немалко от тях с времето положили началото на много модерни градове.
Римският боен лагер бил идеалното олицетворение на строго проведената система за ръководство. Това се изразявало във всичко – от прецизните, ясно разказани и регламентирани форми и размери на такива лагери, до листата на службите, които осигурявали всички аспекти от живота в тях. Този правилник бил нужен, тъй като времетраенето на римския боен лагер било извънредно разнообразно – от едно денонощие, след което се тръгвало още веднъж на поход или се влизало в стълкновение, до няколко години, през които той се разраствал до размерите на приблизително огромно населено място заради притока на локални поданици в покрайнините му, търсещи неговата отбрана против варварските набези. Прииждали още и занаятчии – най-много ковачи и дърводелци, също така търговци и най-различни обслужващи го лица, възниквали цели работилници и пазари.
Обикновено в лагера се разполагал един римски легион – приблизително 5000 бойци. Сред най-добре проучените до през днешния ден лагери на римски легиони е този, който бил ситуиран на река Тей в днешна Шотландия – за отбрана на тамошните земи против варварите пикти от север. Сравнявайки резултатите от своите разкопки с описания в исторически летописи, археолозите получили цялостна картина на общоприетия римски боен лагер.
Той бил обкръжен с висока дървена или каменна стена, с трап от външната страна. Във всяка от четирите страни (каструмът нормално бил с квадратна форма) имало врати, пътищата от които водели към средата му. В центъра на открита повърхност се намирала „ принципия “ – щабът на лагера.
Около централния площад, постоянно на едни и същи, строго избрани, места били издигани палатките на лазарета, работилниците, където поправяли оборудването и оръжията на легионерите, палатките на офицерите и складовете. Естествено, в случай че лагерът оставал за по-дълго време, палатките били заменяни с дървени постройки, а след време и с каменни – по този начин на мястото на военния каструм се появявал град. Немалко днешни британски градове водят началото си от такива лагери, запазвайки британската форма „ честър “ на латинската дума „ каструм “ – Честър, Манчестър, Ланкастър, Колчестър и други
Покрай пътищата, които вътре водели към портите на лагера, се намирали палатките на легионерите. При това в документите било ясно указано къде тъкмо би трябвало да се намира всяка кохорта (по времето на Октавиан Август кохортата се състояла от 555 пехотинци и 66 конника) и коя част от лагера да пази при положение на заплаха.
Извън стените се издигали спомагателни палатки и здания: конюшни, лагер на спомагателните отряди и обслужващия личен състав.
Естествено, многолюдните лагери, чиито жители постоянно имали пари, привличали представители на всички пластове от околното население. Легионерите влизали във връзки с локални дами – постоянно останали вдовици след борби и войни, раждали се деца, някои бойци се пенсионирали.
И римският боен лагер последователно с годините се превръщал в град – мощна и постоянна опора на империята.
