Какво значение има постижението на Кипчоге и колко далеч е митичната граница
Във всеки интервал от историята има персони, които се потвърждават като по-добри от предшествениците си. Често техните достижения имат голяма стойност, която трансформира посоката, в която се развива спортът.
Преди 65 години Роджър Банистър става първият човек, който изминава една миля за под четири минути. В събота Елиуд Кипчоге пренаписа историята, като съумя да слезе под митичната граница в маратона от 2 часа...
Двете достижения са колкото разнообразни, толкоз и си наподобяват. И двете са изглеждали невъзможни за времето, в което са реализирани.
Направеното от Банистър прекатурва визиите за човешките граници. Постижението му през днешния ден наподобява като нещо достижимо за мнозина елитни спортисти, само че за времето си то е основополагащо за еволюцията на бягането и науката в спорта до днешни дни.
По същия метод Кипчоге накара всички да приказват за него, откакто пробяга дистанцията от 42.195 км с време 1.59:40,2 ч. Но какво значение за бягането има достижението му и дали то ще бъде фундаментално за бъдещето?
Всички очи към митичната граница
Бягането на Кипчоге няма да бъде признато за връх поради особено подбраните условия на опита. На финала той съобщи, че се надява да стимулира повече хора да се борят с провокациите в живота, като насочи обръщение и към бягащите.
" Аз съм най-щастливият човек. Искам да вдъхновя хората и да им кажа, че човешките благоприятни условия нямат граници. Очаквам доста повече от спортистите след мен ", сподели Кипчоге.
Думите му евентуално ще вдъхновят мнозина бегачи, само че слизане под 2 часа в маратона при естествени условия продължава да наподобява сложна задача.
Фотогалерия: Бягането оттатък човешките благоприятни условия >
През 1991 година Майкъл Джойнър, маратонец и физиолог, откроява трите определящи фактора в бягането на дълги дистанции. Това са оптималното количество О2, което тялото може да поеме, стопанска система на бягането, което е скоростта, с която тялото употребява сила, и лактатният предел - количеството изпитание, което тялото може да поддържа, преди да освободи млечна киселина.
С изследване и изчисление на всички фактори той предвижда, че най-бързото време, за което човек може да пробяга маратон, е 1.57:58 ч. Докладът прави оценка, че човешката устойчивост на най-хубавите спортисти в последна сметка е лимитирана от метаболизмите им.
От своя страна списанието Runners World предсказа през 2014 година, че при естествени условия пробягването на маратон за по-малко от 2 часа няма да стане реалност до 2075 година Изводът е изработен след разбор на над 10 000 маратона.
Look at the reaction - as Eliud Kipchoge is congratulated by his wife, coach and pacemakers #Eliud159https://t.co/spzl6LC6fI
— Francis Keogh (@HonestFrank) October 12, 2019
" Вярвам, че маратоните се слагат, с цел да бъдат подобрявани и да се слезе допустимо най-ниско. Но това, което остава невероятно, е да пробягаш маратон под 2 часа ", споделя Пол Тергат при слагането на връх в маратона през 2003 година с време 2.04:55 ч.
За 16 години върхът беше смъкнат с цели 3:16 мин. Сегашното достижение от 2.01:39 ч. беше сложено преди година в Берлин, като Кипчоге смъкна впечатляващите 79 секунди.
Общото сред превъзмогването на множеството бариери в бягането е, че след тях резултатите стартират да се усъвършенстват и да се вижда прогрес. По сходство на Кипчоге и Банистър е имал пейсъри, като опитът е бил изработен с ясна цел, само че това, което последва след него, е гражданска война.
Вероятно с развиването на технологиите ще се усъвършенстват и човешките благоприятни условия, като това, което в този момент наподобява невероятно, след време може да е елементарно достижимо.
За да извърши бягането си под 2 часа, Кипчоге се движеше най-вече с движение от 2:50 мин. на километър. Постижението му се равнява на пробягани 100 м за 17,08 секунди и повторени 422 пъти. От друга позиция това са 105 обиколки на атлетическа писта с движение 1:08 мин...
Преди 65 години Роджър Банистър става първият човек, който изминава една миля за под четири минути. В събота Елиуд Кипчоге пренаписа историята, като съумя да слезе под митичната граница в маратона от 2 часа...
Двете достижения са колкото разнообразни, толкоз и си наподобяват. И двете са изглеждали невъзможни за времето, в което са реализирани.
Направеното от Банистър прекатурва визиите за човешките граници. Постижението му през днешния ден наподобява като нещо достижимо за мнозина елитни спортисти, само че за времето си то е основополагащо за еволюцията на бягането и науката в спорта до днешни дни.
По същия метод Кипчоге накара всички да приказват за него, откакто пробяга дистанцията от 42.195 км с време 1.59:40,2 ч. Но какво значение за бягането има достижението му и дали то ще бъде фундаментално за бъдещето?
Всички очи към митичната граница
Бягането на Кипчоге няма да бъде признато за връх поради особено подбраните условия на опита. На финала той съобщи, че се надява да стимулира повече хора да се борят с провокациите в живота, като насочи обръщение и към бягащите.
" Аз съм най-щастливият човек. Искам да вдъхновя хората и да им кажа, че човешките благоприятни условия нямат граници. Очаквам доста повече от спортистите след мен ", сподели Кипчоге.
Думите му евентуално ще вдъхновят мнозина бегачи, само че слизане под 2 часа в маратона при естествени условия продължава да наподобява сложна задача.
Фотогалерия: Бягането оттатък човешките благоприятни условия >
През 1991 година Майкъл Джойнър, маратонец и физиолог, откроява трите определящи фактора в бягането на дълги дистанции. Това са оптималното количество О2, което тялото може да поеме, стопанска система на бягането, което е скоростта, с която тялото употребява сила, и лактатният предел - количеството изпитание, което тялото може да поддържа, преди да освободи млечна киселина.
С изследване и изчисление на всички фактори той предвижда, че най-бързото време, за което човек може да пробяга маратон, е 1.57:58 ч. Докладът прави оценка, че човешката устойчивост на най-хубавите спортисти в последна сметка е лимитирана от метаболизмите им.
От своя страна списанието Runners World предсказа през 2014 година, че при естествени условия пробягването на маратон за по-малко от 2 часа няма да стане реалност до 2075 година Изводът е изработен след разбор на над 10 000 маратона.
Look at the reaction - as Eliud Kipchoge is congratulated by his wife, coach and pacemakers #Eliud159https://t.co/spzl6LC6fI
— Francis Keogh (@HonestFrank) October 12, 2019
" Вярвам, че маратоните се слагат, с цел да бъдат подобрявани и да се слезе допустимо най-ниско. Но това, което остава невероятно, е да пробягаш маратон под 2 часа ", споделя Пол Тергат при слагането на връх в маратона през 2003 година с време 2.04:55 ч.
За 16 години върхът беше смъкнат с цели 3:16 мин. Сегашното достижение от 2.01:39 ч. беше сложено преди година в Берлин, като Кипчоге смъкна впечатляващите 79 секунди.
Общото сред превъзмогването на множеството бариери в бягането е, че след тях резултатите стартират да се усъвършенстват и да се вижда прогрес. По сходство на Кипчоге и Банистър е имал пейсъри, като опитът е бил изработен с ясна цел, само че това, което последва след него, е гражданска война.
Вероятно с развиването на технологиите ще се усъвършенстват и човешките благоприятни условия, като това, което в този момент наподобява невероятно, след време може да е елементарно достижимо.
За да извърши бягането си под 2 часа, Кипчоге се движеше най-вече с движение от 2:50 мин. на километър. Постижението му се равнява на пробягани 100 м за 17,08 секунди и повторени 422 пъти. От друга позиция това са 105 обиколки на атлетическа писта с движение 1:08 мин...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ