Във всеки град, в който спирах, се срещах със стари

" Във всеки град, в който спирах, се срещах със остарели познати или правех опити да завържа нови другарства. От всички тях, с дребни изключения, у мен остана горчилката от едно общо чувство: хората живееха във и със боязън. Бяха го трансформирали в нещо като лабиринт без излаз, в непрекъснато наличие и в диалозите, и на масата. Замазваха с нахално здравомислие даже най-елементарните неща и щом легнеха нощем, не сънуваха по-добри времена или предишното си, а потъваха в тресавището на черния сразяващ боязън, в страха на мъртвите часове, и на разсъмване ставаха със сенки под очите и още по-наплашени. "

" Смъртта идва тогава, когато човек одобри, че е починал. "

" А това небе? А всичките тези звезди, Балдо? И те ли са някоя от лъжите за Патагония? - Няма значение. В тая земя всички лъжем, с цел да сме щастливи. Но никой от нас не бърка лъжата с измамата. "

" - Как ми се желае да са живи - въздиша Пабло Касорла. - Живи ли? Щяха да са на повече от 100 години. - И какво от това? Който се е родил щурец, не стопира да пее. "

" Говорихме си за живота. Аз можех да се върна в Чили, само че си останах в Европа. Те можеха да се върнат в Буенос Айрес, само че си останаха в Патагония. От диалога с приятелите се уверих още един път, че човек е оттова, където се усеща най-добре. "

" През последния стадий от полета летецът ми описа някои неща за себе си. Бил водач на " Тексако ", доста добре заплатен, само че един ден разкрил, че не обича гринговците и е влюбен в Амазония. - Тя е като дамата, тап. Влиза ти под кожата, вътре в теб. Не желае нищо, само че най-после почваш да правиш всичко, което си мислиш, че желае. "

" Никой не би трябвало да се срами, че е благополучен. "