Във всеки език има една прекрасна дума, която сбира в

Във всеки език има една прелестна дума, която сбира в себе си няколко неща – отмора, разходка, море (понякога) и равнодушие.

Тази дума е въплъщение на Рая, въпреки и единствено за няколко дни. Превръщаме се в хора без проблеми, които желаят просто да прекарат една хубава седмица някъде надалеч от проблемите.

Ето това значи да си екскурзиант. В сегашния материал ще разгледаме няколко характерности на българския екскурзиант – и позитивни, и негативни.

1. (Не)възпитан е

За страдание, не всеки български екскурзиант има способността да демонстрира положително отношение към близките. Разбира се, постоянно има изключения, само че в множеството случаи се сблъскваме с туристи, на които като че ли им липсват „ първите 7 “.

2. Оставя бакшиш

Не, това не е научна фантастика. Действително се случва бедните студенти, принудени да работят по морето, да си купят по една бира с бакшиш, оставен от българин.

3. Пазарлък

Все отново се си „ у нас “. Макар тази характерност да се отнася за 99% от почиващите в България, без значение от националността, ние също сме склонни да се пренасяме в света на „ 2+1 гратис “. „ Ама тая цена тука за българи ли е? “, „ Отстъпка нямаме ли? “. От Шабла до Синеморец все ще се откри някой български екскурзиант, който да варди строго всяка своя стотинка. Не че едноседмичната отмора на морето би трябвало да ни излезе 7 бона и нагоре, но… това държание просто не е ОК. Точка.

4. Самоизтъкване

„ Ох, ами ние тъй като живеем в Германия/ Франция/ Нарния… “. Ами супер. Наистина е ужасно, че сте съумели да подсигурите по-добър живот за себе си и околните си. Но това надалеч не е мотив при всеки комфортен случай да го споменавате.

5. Оплакване

За жал, тази характерност не влиза в качествата единствено на родния екскурзиант. Масово събитие е да се намръщим и да мрънкаме за нещо. „ Оф, то това не е Златни пясъци “/ „ Едно време, преди да заминем, тука най‘ш кви хубави почивни станции имаше… “

6. Адекватност

Както беше упоменато по- горе, всяко предписание си има изключения. Наистина по нашето Черноморие се намират много съответни хора, що се отнася до отношение към личен състав, възнаграждение на покупки и прочие

7. Любопитство

Една от хубавите (донякъде) черти на българския екскурзиант. Ще попита по какъв начин е сезонът, има ли работа, къде може да се разходи… и ще пожелае „ лека работа “. Учтивост, примесена с интерес към нещо не толкоз познато. Неочаквано добра композиция.

8. Нетактичност

Някак си не наподобява добре, до момента в който сме в който и да е обект, да захвърлим нечия стока с думите: „ Мани ги тия отпадъци “. И това пред погледа на същия безпаричен студент (виж т.2), който просто желае да събере някой лев за София. Да, работата на морето от време на време е тежка.

9. Псевдо национализъм

Признавам, че не знам дали това е качеството, с което следва да нарека това държание: “Не може да ме поздравявате с “Hello “, въпреки всичко сме в България “, „ Ами да, извиняваме се, само че нормално у нас няма толкоз доста почиващи българи “. Любовта към родния език е ужасно нещо, само че в действителност ли е нужно да издребняваме толкоз?

10. Загриженост

Заради пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна летните сезони в последните години разчитат най-вече на румънски и български туристи. И въпреки последните да не са фантазия на всеки, който работи на морето, факт е, че доста българи избират българското Черноморие. И има за какво.