Във всеки един исторически период неминуемо се задава един-единствен въпрос:

...
Във всеки един исторически период неминуемо се задава един-единствен въпрос:
Коментари Харесай

Светът ни крачи смело в посока устойчиво безредие

Във всеки един исторически интервал неизбежно се задава един-единствен въпрос: дали нашият живот няма да е по-лош от този на родителите ни? Отговорът, нормално, е не, най-малко в европейски мащаб. Дори международните войни доведоха до умопомрачителен технологически прогрес и провокираха нещо като продължение на индустриалната гражданска война, което даде на континента десетилетия стопански разцвет. Следвоенният консенсус бе мир и прогрес. Европа не помни мъчителния развой на израстване, не помни милитаризацията, страха. Борбата.

Колапсът е бърз и плевел развой. Настъпи ли, няма място за неговата интелектуална систематизация. Преди това, естествено, има признаци за тези, които имат очи да ги видят. Има признаци за тези, които имат сетива, с цел да ги усетят. Има разсъдък, с който можеш емпирично и рационално да достигнеш до заключението, че трендовете не вещаят нищо положително. Рядкост са прословутите черни лебеди на Талеб и множеството от тях обитават в една напълно друга действителност, която създателят назовава Абсурдистан, до която не можем да достигнем даже и да желаеме. Природното злополучие връхлита като Божие наказване. Дори през днешния ден, с цялото си познание, с целия си капацитет, сме неспособни да изготвим достоверна прогноза за времето, която да се простира по-далеч от седмица. Променливите са прекомерно доста. Обстоятелствата са прекомерно динамични.

Но има неща, които могат да се плануват най-малко релативно. Хиляди, десетки хиляди точки в мрежата от данни, които могат да се проучват. Като това, че африканският континент разчита от десетилетия за изхранването си съвсем напълно на две страни, които са в открит спор от 2014г. Или това, че Европа унищожава своите повърхностни почви и скопява личния си потенциал да се изхранва даже оттатък повсеместния провал на западното произвеждане в резултат на изместването му на изток. Или пък фактът, че Шри Ланка внезапно забрани използването на изкуствени торове и други агрохимикали през 2019г., съкратявайки износа си съвсем на половина и поставяйки се в обстановка, в която е изцяло неспособна да обслужва външните си задължения, камоли да заплаща новите повишени цени на петрола и газа. Няма импорт и на изкуствени торове, тъй като и техните цени скочиха – още веднъж поради война. Отново, тъй като светът се доставя с тези артикули от Беларус и Русия.

Хиляди дребни, привидно незначителни точици информация. Статистически аберации, пазарни взаимоотношения, проявления на интернационалната политика. География. Демография. Човешката версия на ориста е анализът на наличните данни. И все пак всяка рецесия ни изправя пред обстановка, в която всеобщо се чудим: за какво ние? Защо на нас? Защо точно нашето време?

Смразяващата истина за младия европеец, в това число и българин, през днешния ден е, че животът му ще бъде по-тежък от този на родителите му. Ерата на разцвет и успокоение или завърши, или се поставя на пауза най-малко за обозримото бъдеще. Инфлацията ще бъде част от живота ни. Тя не е небесно наказване. Тя е плод на информация, на човешки решения, на процес на събитията, който можеше да се избегне, само че не се. Историята ни докара дотук. До момента, когато Европа ще заплаща цената за своето систематично отричане на материалните действителности в името на абстракциите и полезностите. Хранителната верига е на прага на разкъсване, каквото никой от нас не е виждал, а надали си е и представял. Макрон го споделя. Организация на обединените нации предизвестява. Байдън уведомява. МВФ “алармира”. Но продължаваме да сомнамбулстваме към колапса. Институциите не са това, което бяха; систематичният склеротизъм на брюкселската администрация от дълго време е изваден на показ. Периодът на късния Брежнев се характеризира на първо място с постепенно изгниване под фасадата на хипернормалност. Ранният Байдън наподобява точно по този начин.

Шри Ланка се разпадна за по-малко от месец. Преди към 3 седмици излезе новината, че страната към този момент няма да може да обслужва външния си дълг. Беше въведен режим на тока. Започнаха митинги. Сблъсъци по улиците. Гладни жители преследват политици, бият ги с камъни, събличат ги голи и ги унижават. Полицията има указания да стреля на месо. Премиерът избяга от страната. По неофициална информация към този момент има хиляди убити в размириците. Това е късата сумация на груповото бъдеще на доста страни от Третия свят. И сега се развива пред очите ни в Шри Ланка, въпреки всеобщите ни медии да не обръщат никакво внимание. Но протичащото се в периферията на империята постоянно застига и сърцевината ѝ, рано или късно.

Фокусът на Европа върху полезностите и демокрацията и интернационалния правов ред, и всичките други красиви приказки от поствоенния интервал ще се изправи пред груба действителност. Реалност, в която гладният Трети свят ще пристигна да чука на вратата на развита Европа в търсене на избавление. А тази Европа към този момент няма да има какво да предложи, тъй като ще бъде застигната от следствията от личния си повсеместен аутсорсинг.

Арабската пролет беше също толкоз внезапна. Сухата плява се пали и от една-единствена искра в задушния летен ден. Как се борим с каскада от проблеми? Как се борим с нова вълна КОВИД, която към този момент доста специалисти плануват, съчетана с умопомрачителна икономическа и военна помощ за Украйна, гарнирана с хранителна рецесия, съпроводена от възможни нови заболявания, които като че скачат върху болния обществен организъм в израз на гневен опортюонизъм? Вече виждаме по какъв начин в новините се прокрадва информацията за така наречен маймунска шарка, която се популяризира в Америка и Европа. По птицефермите от месеци вирее новия вариант на птичия вирус.

Вече си играем на “кой е идващ?”. Подобни подиуми като тези в Шри Ланка стартират да се появяват в провинцията на Иран – в сухия север на страната, местността Азербайджан, където от години етническите безредици се съчетават с митинги за вода – както и в елементи от Малайзия. Процесите на всички места са познати, въпреки детайлите да са разнообразни. В Шри Ланка ръководещият Неправителствени организации хайлайф реши, че високата цена на органичните чайове, които страната щеше да изнася към света след възбраната на изкуствените торове, ще компенсира за понижената продукция. Но този пазар се оказа двойно по-малък от предстоящото. Резервите на страната от задгранични валути се изчерпаха. А цената на вносната храна се оказа по-висока от тази на вносните торове.

Дребни индикатори и съвкупности от данни. И всички те ни сочат, че светът ни крачи самоуверено в посока стабилно безвластие.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР