С какво всъщност са се хранили хората от средновековието?
Във времето преди лицензираните диетолози и известните фитнес гуру-та от обществените мрежи, е съществувал Regimen Sanitatis Salernitanum – книга, която докторите основали за британските благородници.
Regimen Sanitatis Salernitanum е една от най-популярните европейски книги в продължение на близо 6 века. Тя включвала и лечебните предписания, които ние през днешния ден назоваваме „ бабини илачи “ – като да вземем за пример потребление на праз за укрепване на плодовитостта или по какъв начин да спрем кръвотечението от носа според от това, с което сте се занимавали сега.
Учените считат, че храната от средновековието е била доста по-полезна от днешната, с помощта на отсъствието на изкуствените субстанции в нея. Дори дневната храна на средновековните селяни е била по-богата на потребни субстанции в съпоставяне със актуалните хранителни стандарти, заради чистите източници на протеини.
Разбира се не можем да сме безапелационни, че хората от средновековието постоянно са се хранили по този метод. Неконтролируемите условия като климатичните условия да вземем за пример, постоянно са намалявали реколтата и качеството на храната. Но по какъв начин е изглеждала средновековната храна на един елементарен човек?
Хлябът да вземем за пример служел като ефикасен и наличен източник на калории, изключително за хората, които не били от кралско родословие, защото те прекарвали по към 12 часа на крайник. Всъщност той бил толкоз значим, че производителите на самун образували саморегулиращи се кооперации, наречени гилдии, които претендирали възнаграждение на такси в подмяна на разнообразни форми на отбрана, в това число застраховки и обезпечени ниски цени на суровините.
Разчитайки основно на ръж, ечемик и овес като съществени култури, един елементарен селяндур можел да изяде до три кг зърно дневно, постоянно под форма на овесена каша, самун или просто добре сварен. След необятното разпространяване на развъждането на бобови култури през 10 век, прибавянето на фасул към ежедневното хранене дало опция даже на най-бедните служащи да прибавят жизненоважни храни към режимите си.
Въпреки необятното разпространяване на фасула измежду средновековното общество, месото въпреки всичко било най-предпочитан източник на протеини, въпреки че не било елементарно налично, изключително за най-бедните. Дори за богатите то не всеки път било несметно, въпреки че те постоянно се съгласявали да се хранят с каквото и да е месо, което биха могли да получат – нормално птици, най-често лебеди, пауни, през някои дни риби и даже китове и тюлени.
Свинското се смятало за деликатес на средновековната софра, а на празниците най-често се ядяло еленско. Независимо от типа месо, всяко ядене се подобрявало с обилно количество подправки като карамфил, канела и индийско орехче.
В допълнение към тези съществени източници, средновековната храна е приличала на нашата по доста аспекти. Използването на растителни източници дружно с млякото е относително ново събитие в западната просвета, само че бадемовото мляко да вземем за пример не било непознато за хората от средновековието. Създадено в началото като сурогат на животинското мляко, поради дългите църковни пости, бадемово мляко, както и ореховото масло представлявали по-евтин и удобен вид.
А кой е бил най-изненадващия аспект от средновековния живот? По улиците е имало места за бързо хранене. Макар и да не са предложили хамбургери, пържени картофи и газирани питиета, тогава също е имало сходни места, на които се предложили храни като палачинки или вафли, защото са дребни и елементарно се ядат в придвижване. За разлика от модерните заведения за хранене за бързо хранене обаче, тези от средновековието се зародили от нужда, защото домовете на бедните занаятчии да вземем за пример, не били оборудвани с удобствата за готвене, с които ние сме привикнали да живеем.
