Образованието - стратегическият приоритет в борбата с дезинформацията
Във времена на мощна агитация и дезинформация, използването на сериозно мислене при сърфиране онлайн към този момент е обвързване на жителите от всички генерации. Образованието би трябвало да изиграе своята изконна роля - да даде на младежите умения и пълномощия, нужни в обществото през днешния ден и на следващия ден. Критичното мислене, инспекцията на източниците, размисълът върху какво четем, споделяме и сътворяваме в обществените медии към този момент не са просто потребни умения, е новото АБВ във виртуалната осведомителна хигиена.
През 2017 година словосъчетанието " подправени вести " беше несъмнено от речника на Колинс за Дума на годината . Шест години по-късно сме очевидци на все по-натрапчива и разпространяваща се онлайн дезинформация, а думи като " трол " и " кликбейт " от ИТ терминологията към този момент са част от всекидневието ни.
По данни на изследване на Евробарометър от юли 2022 година за медиите и новините българите са излагани на подправени вести три пъти по-често от междинното за Европейски Съюз . Почти половината от интервюираните се усещат доста уверени да разпознават дезинформацията при конфликт с нея. В същото време през 2022 г. България се подрежда на 33-о място в показателя за медийна просветеност на отвореното общество - София, последна измежду страните-членки на Европейски Съюз . Индексът взима поради няколко детайла, в това число качеството на образованието.
Вторичен разбор на резултатите от изследването на програмата за интернационално оценяване на учениците PISA измежду 15-годишните разкрива, че на едвам на малко повече от половината българчета им е обяснено в учебно заведение по какъв начин да разпознават дали информацията е пристрастна или не, до момента в който на 2/3 е преподавано по какъв начин да дефинират дали да се доверят на информация в Интернет. Тези данни се основават на самокритика. Ако разгледаме по-общо резултатите при непосредствено оценяване в Европа, всеки трети осмокласник не реализира приемливи резултати във връзка с уменията си в региона на информацията и компютърната грамотнос т. Де факто, тези младежи са цифрово необразовани .
В 21-ви век, когато Поколението Z на процедура прекарва всекидневието си онлайн и си набира вести и информация основно посредством обществените мрежи, тази наклонност е повече от притеснителна.
В последните години Европейската комисия изведе битката с дезинформацията измежду своите цели. Инициативи като Плана за деяние за европейската народна власт и по-скорошния Законодателен акт за цифровите услуги целят безвредна онлайн среда, като последният разпорежда невиждани отговорности на софтуерните колоси, що се отнася до вида информация, до която дават достъп.
Но най-стратегическият инструмент в битката с дезинформацията - както в къс, по този начин и в дълготраен проект, остава образованието . Създаването на сериозни и добре осведомени и устойчиви на дезинформация жители изисква насърчаване на умения и рефлекси от най-ранна възраст.
Миналият октомври, като част от по-широката си политическа тактика за поддръжка на цифровизацията в образованието, Европейска комисия разгласява насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаването на цифровата просветеност посредством обучение и образование на всички публични езици на Съюза, в това число и български . Разработени под егидата на българския еврокомисар Мария Габриел , насоките целят да подкрепят учители от началното и приблизително обучение да се оправят с тези належащи проблеми и да подходят към тях по забавен и подобаващ метод за учениците си. По мотив публикуването им, Габриел споделя:
" Дори и преподавател с малко или никакъв предходен опит в цифровото обучение ще има опция дейно да изясни на учениците си по какъв начин да разпознават дезинформация. Убедена съм, че тези насоки ще доведат до смяна ".
Насоките са от помощ на учителите да се оправят с нелеки въпроси като " Как да трансформира класната си стая в място, където учениците имат предпочитание да споделят прекарванията си онлайн? " и " Как да се свържа с сътрудници, които също се занимават с тези въпроси? ". Документът предлага на учителите по какъв начин да се оправят с въпроси, идващи от техните възпитаници, като да вземем за пример " Какво съставлява дезинформацията и по какъв начин да я разпознаем? ", " Кой и по какъв начин основава подправените вести? " както и " Каква е разликата сред погрешна и злонамерена информация? ".
Насоките оферират и редица на практика образователни проекти, които могат да бъдат употребявани от учителите в часовете по гражданско образоване, литература, непознати езици или часа на класа. Те са създадени в съдействие с експертна група, сплотяваща представители на университетските среди, просветителния и неправителствения бранш, публични малките екрани и цифровия бизнес .
Темата за цифровата просветеност и битката с дезинформацията посредством обучение се радва и на таргетирано европейско финансиране . Еразъм+ като съществена европейска стратегия в областта на образованието е финансирала повече от 2600 плана по тематиката на стойност от 241 милиона евро за интервала 2014-2020 година През 2021 година повече от 90 плана са се занимавали с тези тематики, а тази година специфичен фокус даже е оставен на образованието на учители и основаването на образователни стратегии за цифрова просветеност и битка с дезинформацията .
През 2017 година словосъчетанието " подправени вести " беше несъмнено от речника на Колинс за Дума на годината . Шест години по-късно сме очевидци на все по-натрапчива и разпространяваща се онлайн дезинформация, а думи като " трол " и " кликбейт " от ИТ терминологията към този момент са част от всекидневието ни.
По данни на изследване на Евробарометър от юли 2022 година за медиите и новините българите са излагани на подправени вести три пъти по-често от междинното за Европейски Съюз . Почти половината от интервюираните се усещат доста уверени да разпознават дезинформацията при конфликт с нея. В същото време през 2022 г. България се подрежда на 33-о място в показателя за медийна просветеност на отвореното общество - София, последна измежду страните-членки на Европейски Съюз . Индексът взима поради няколко детайла, в това число качеството на образованието.
Вторичен разбор на резултатите от изследването на програмата за интернационално оценяване на учениците PISA измежду 15-годишните разкрива, че на едвам на малко повече от половината българчета им е обяснено в учебно заведение по какъв начин да разпознават дали информацията е пристрастна или не, до момента в който на 2/3 е преподавано по какъв начин да дефинират дали да се доверят на информация в Интернет. Тези данни се основават на самокритика. Ако разгледаме по-общо резултатите при непосредствено оценяване в Европа, всеки трети осмокласник не реализира приемливи резултати във връзка с уменията си в региона на информацията и компютърната грамотнос т. Де факто, тези младежи са цифрово необразовани .
В 21-ви век, когато Поколението Z на процедура прекарва всекидневието си онлайн и си набира вести и информация основно посредством обществените мрежи, тази наклонност е повече от притеснителна.
В последните години Европейската комисия изведе битката с дезинформацията измежду своите цели. Инициативи като Плана за деяние за европейската народна власт и по-скорошния Законодателен акт за цифровите услуги целят безвредна онлайн среда, като последният разпорежда невиждани отговорности на софтуерните колоси, що се отнася до вида информация, до която дават достъп.
Но най-стратегическият инструмент в битката с дезинформацията - както в къс, по този начин и в дълготраен проект, остава образованието . Създаването на сериозни и добре осведомени и устойчиви на дезинформация жители изисква насърчаване на умения и рефлекси от най-ранна възраст.
Миналият октомври, като част от по-широката си политическа тактика за поддръжка на цифровизацията в образованието, Европейска комисия разгласява насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаването на цифровата просветеност посредством обучение и образование на всички публични езици на Съюза, в това число и български . Разработени под егидата на българския еврокомисар Мария Габриел , насоките целят да подкрепят учители от началното и приблизително обучение да се оправят с тези належащи проблеми и да подходят към тях по забавен и подобаващ метод за учениците си. По мотив публикуването им, Габриел споделя:
" Дори и преподавател с малко или никакъв предходен опит в цифровото обучение ще има опция дейно да изясни на учениците си по какъв начин да разпознават дезинформация. Убедена съм, че тези насоки ще доведат до смяна ".
Насоките са от помощ на учителите да се оправят с нелеки въпроси като " Как да трансформира класната си стая в място, където учениците имат предпочитание да споделят прекарванията си онлайн? " и " Как да се свържа с сътрудници, които също се занимават с тези въпроси? ". Документът предлага на учителите по какъв начин да се оправят с въпроси, идващи от техните възпитаници, като да вземем за пример " Какво съставлява дезинформацията и по какъв начин да я разпознаем? ", " Кой и по какъв начин основава подправените вести? " както и " Каква е разликата сред погрешна и злонамерена информация? ".
Насоките оферират и редица на практика образователни проекти, които могат да бъдат употребявани от учителите в часовете по гражданско образоване, литература, непознати езици или часа на класа. Те са създадени в съдействие с експертна група, сплотяваща представители на университетските среди, просветителния и неправителствения бранш, публични малките екрани и цифровия бизнес .
Темата за цифровата просветеност и битката с дезинформацията посредством обучение се радва и на таргетирано европейско финансиране . Еразъм+ като съществена европейска стратегия в областта на образованието е финансирала повече от 2600 плана по тематиката на стойност от 241 милиона евро за интервала 2014-2020 година През 2021 година повече от 90 плана са се занимавали с тези тематики, а тази година специфичен фокус даже е оставен на образованието на учители и основаването на образователни стратегии за цифрова просветеност и битка с дезинформацията .
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ