Във времена, когато родните ни политици се надпреварват да се

Във времена, когато родните ни политици се надпреварват да се хвалят и бият в гърдите какъв брой огромни " евроатлантици " са и се гордеят с европейската ни принадлежност, в действителност не помнят, че корените ни надалеч не са от тук, а идваме от доста по-далечни земи на изток. За връзката ни с другата част на света, какво знаят за нас, какво е общото сред двата ни народа през днешния ден и по какъв начин можем да засилим връзките си, от ДУМА се свързахме с младата монголска журналистка Ерденетуя Цогбаяр.
- Г-це Цогбаяр, историците обичат да приказват за общото минало на двата ни народа. Лошото е, че в България не знаем доста за времето, по което е живял хан Кубрат. Всичко ни звучи като приказка. Бихте ли ни разказали освен това за него и фамилията му? Ние знаем, че сме наследници на сина му Аспарух - какво учите за него в Монголия?
- Първо, желая да поздравя читателите на вестник ДУМА. За мен е наслаждение да приказвам за историята на двете страни. За страдание, аз съм от по-младото потомство и не знам доста. Затова авансово се оправдавам. Разбира се, можем да намерим доста научни текстове, оповестени от нашите историци. За страдание, все по-малко хора се интересуват от предишното. Затова знанията ни се лимитират до наученото в гимназията. Но майка ми доста обича историята. Тя ми е разказвала, че хан Кубрат е бил доста мощен и самоуверен мъж, имал е доста огромна власт, съумял е да сплоти три огромни племена и основал Велика България. След гибелта му, третият му наследник - Аспарух, прекосил река Дунав и основал вашата страна. Въпреки че е отишъл толкоз надалеч и през днешния ден да имаме разнообразни просвета и обичаи, ние продължаваме да сме братя и сестри.
" Ние сме едно ", обича да ми споделя тя. Никога няма да не помни, когато я попитах: " Щом е по този начин, за какво изглеждаме толкоз друго? " А тя ми отговори: " Външният тип не е от голяма важност, когато става въпрос за общия корен и народност. " Предците ни са минали през доста компликации, с цел да бъдем през днешния ден това, което сме. Затова не би трябвало да се фокусираме единствено над външността, само че и корените. И би трябвало да се гордеем, че ни има. Има доста народи, които историческите ветрове са отвели. Но нас ни има и в бъдеще ще ни има.
- Какво знаят монголците за България?
- Както към този момент загатнах - българите и монголците сме братя по история. Много от сънародниците ми помнят времето, когато България е била социалистическа република, харесват старите ви филми и артисти. Много наши артисти и хора на изкуството са учили в България. Но освен те. Там са приключили значително спортисти, лекари и геолози. Затова хората познават красивата ви страна.
Първият ми допир с България бяха филмите, които гледах с майка ми като дете. Тогава нямахме мобилни телефони и интернет и малкия екран беше развлечението ни. Много харесвах " На всеки километър ". До през днешния ден той е обичан на доста хора. Майка ми харесва артиста Георги Черкелов, само че на мен обичаният ми воин е Митко Бомбата.
От родителите си знам, че най-вкусните ви десерти са киселото мляко и шопската салата (в Азия ядат кисело мляко и домати за десерт, б. ред.). Много се надявам да опитам тази салата някой ден!
- Двете ни страни се радват на положителни връзки - какво можем да създадем, с цел да ги заздравим?
- България и Монголия имат съдействие в областта на образованието и земеделието, само че ми прави усещане, че през последните години връзките като че ли отслабват. Затова преди всичко считам, че е належащо да засилим обмена на учащи. И по-късно да насърчим обмяната на работна ръка като се усили броят на подписаните контракти. Това ще разшири съдействието ни и монголците биха могли да учат и работят в България, както сега го вършат в Русия, Чехия и други
През 2015 година някогашният ви президент Росен Плевнелиев, посети страната ни и даде обещание съдействие във фармацевтичната промишленост, земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Но това по този начин и не стана. Надявам се, че някой ден ще бъде изпълнено.
- Кои са най-любопитните и забавни неща, които чужденците не знаят за Монголия?   
- Първото нещо, за което хората се сещат, когато чуят " Монголия " е завоевателят Чингис хан и номадския му метод на живот. Но ние сме бързо разрастваща се страна. Ако посетите страната - в градовете ще видите най-скъпите и съвременни коли. Дори и в най-отдалечените села има връзка с интернет. Наше преимущество е, че в никакъв случай не сме се отричали от предишното си. А това е доста значимо. Защото имаме основа, върху която да градим.
Сред най-любопитните неща за нас е, че имаме жанр на писане, който е от горната страна надолу и се назовава " Монгол Бичиг ". Запазили сме златните облекла на последния ни монарх Богд хан и брачната половинка му, както и предметите, които са употребявали. Имаме манастири на 500 година, които запазят архитектурата си и надписите по скалите, които са на стотици години.
И, да, даже през днешния ден има номади в страната, което изяснява и за какво има толкоз добитък и промишлеността с него също е мощно развита. Имаме доста вкусни млечни артикули, изцяло разнообразни от другите страни. Дори има особено мазило за покриване на белите коси на възрастните...
Наскоро празнувахме " Цагаан сар ". Празникът доста наподобява на Лунната нова година при други азиатски нации и най-вече се празнува през януари или февруари. Европейците постоянно бъркат двата празника. Макар и да имат сходства, традицията е изцяло друга.