Във времена, когато инфлацията вече не е заглавие на първа

Във времена, когато инфлацията към този момент не е заглавие на първа страница, а непрекъснат декор на всекидневието, една на пръв взор дребна стока се трансформира в знак на по-дълбоката икономическа алтернатива – кафето. То, което в миналото беше обред и разтуха, през днешния ден е политически маркер. Повишението му с над 25% от началото на мандата на Доналд Тръмп досега не е просто статистика – то е част от възходящото разминаване сред икономическите послания на Белия дом и действителността в портфейла на елементарния американец. Когато президентът декларира „ желаеме да свалим цената на кафето малко “, това не е елементарна имитация – това е косвено самопризнание, че ценовият напън към този момент се е трансформирал в политически проблем.Кафето има необикновен статут в американската просвета – то е ежедневна потребност, стопански барометър и обществен табиет. Когато неговата цена пораства, хората го усещат не един път месечно, а всеки ден – на касата, в офиса, по улиците на Ню Йорк, където милиони чаши се продават всяка заран. През септември 2025 година паунд смляно кафе коства $9.14, по отношение на под $6 през май 2024 година – това е 50% нарастване за по-малко от година и половина. При растящи приходи може би наподобява нищожно, само че в подтекста на хранителната инфлация и продължаващите високи цени на горивата, то е удар в най-чувствителната зона – всекидневието. Причината за този скок не е мистериозна. Както показват икономисти като Джо Брусела от RSM, „ това е чисто тарифно провокирано повишаване “ – резултат от 50%-ното мито, наложено от администрацията на Тръмп върху Бразилия при започване на годината. С други думи, казусът е вътрешно основан. Тарифите, които бяха показани като инструмент за отбрана на американския интерес, доведоха до противоположен резултат – покачиха цената на вносните първични материали, които Америка не създава. И защото кафето съвсем не се отглежда в Съединени американски щати, пазарът се оказа изключително уязвим.Парадоксът е цялостен: с цел да реши казуса, Тръмп в този момент е заставен да търси „ положителни покупко-продажби “ с тези същите страни, които самичък таксува с тежки мита. По време на визитата си в Малайзия и срещата с бразилския президент Лула да Силва, американският водач приказва за „ взаимно преференциални търговски съглашения “. Малко по-късно, в Ханой, администрацията му подписа договорка с Виетнам – втория по величина производител на кафе в света – с нови изключения от 20%-ната ставка върху някои аграрни артикули. Целта е ясна: да се смекчат резултатите на личния протекционизъм. Но дипломатическата поредност наподобява все по-разклатена – през днешния ден освобождаваме Виетнам, на следващия ден глобяваме Колумбия.Колумбия, третият по величина производител на кафе, в този момент е обект на нови наказания от Вашингтон, този път поради обвинявания, свързани с наркотрафика. Иронията е, че новите търговски бариери евентуално ще обиден точно кафето, съдейки по разбора на Oxford Economics, който предизвестява, че „ новите мита върху Колумбия ще ударят първо кафе-индустрията “. Така американската политика на цени и наказания към този момент рискува да удари по едно и също време три от четирите най-големи производители в света – Бразилия, Виетнам и Колумбия.Този сюжет е стопански нестабилен. От една страна, Белият дом упорства, че инфлацията е „ победена “, а пазарите са постоянни. От друга, действителността на супермаркета споделя друга история – с поскъпнали говеждо, млечни артикули и кафе. Според изследване на AP-NORC, половината от американците дефинират цените на храните като „ главен източник на стрес “. Това е обезпокоителен сигнал в навечерието на изборна година, тъй като инфлацията, колкото и да наподобява статистически овладяна, продължава да подкопава доверието в икономическата непоклатимост.Политическият риск е явен: когато всекидневието опонира на посланието „ стопанската система процъфтява “, гласоподавателят има вяра на портфейла, не на цифрите. И до момента в който Тръмп се пробва да трансформира своите интернационалните визити в проява на икономическо водачество, фактът, че даже близки съдружници като Стив Мур – индивидът, който написа книгата „ Trumponomics “ – намерено подлагат на критика тарифната политика, демонстрира пукнатини в икономическата логичност на акцията. Мур напомни най-стария принцип в стопанската система: „ Тарифите не санкционират производителите, те санкционират потребителите. “Тази констатация звучи тривиално, само че в подтекста на 2025 година тя е повече от предизвестие – тя е диагноза. Америка още веднъж се пробва да лекува вътрешен ценови напън с външни покупко-продажби. Но пазарите към този момент не реагират като преди – те усещат, когато решенията са тактически, а не стратегически. В кратковременен проект новите търговски съглашения с Бразилия и Виетнам евентуално ще охладят ценовия напън. В средносрочен обаче рискът остава – всяка смяна в политическия звук или в климатичните условия в Южна Америка може да върне казуса там, откъдето потегли.Икономиката на кафето е и метафора за по-широката американска обстановка – страна, подвластна от световната верига на доставки, която желае да я управлява посредством цени. Това е метод, който може да завоюва овации от индустриалните щати, само че за потребителя значи едно: по-високи цени и повече неустановеност. А несигурността, както историята демонстрира, постоянно се трансформира в политическа цена.В умозаключение, на кафето би трябвало да се гледа не като на стока, а като на знак. Когато цената му пораства макар „ победената инфлация “, значи паричната политика и действителната стопанска система не приказват на еднакъв език. А когато политиците стартират да договарят за кафе на борда на Air Force One, това към този момент не е просто стопанска система – това е предусещане за рецесия на доверието. Кафето е гориво освен за утрото, а и за политическата символика: когато чашата му нараства, народът изтрезнява.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.