Във време, в което истината е въпрос на гледна точка,

Във време, в което истината е въпрос на позиция, а действителността наподобява повече като сюжет, който някой различен написа, драматургията на Том Стопард звучи не просто настоящо, а обезпокоително оракулски.

Пиесата " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви “, която младият режисьор Боян Крачолов слага в Народния спектакъл " Иван Вазов “ и чиято премиера ще бъде в края на април, е шлагерът на английска сцена отпреди съвсем 60 години и изстрелва Том Стопард в международната театрална орбита. Въпреки че от този момент е минал повече от половин век, през днешния ден историята на второстепенните герои от " Хамлет “ наподобява като философско управление за оцеляване в света на постистината.

Пиесата обръща класическия текст на Шекспир наобратно, с цел да ни покаже какво се случва с тези герои, които в оригинала съвсем не съществуват и са някъде там – второстепенни, някакъв проект Б. Тя е напълно театрална игра – остроумна, парадоксална, философска и смешна – само че под смеха се крият въпросите, които Стопард задава през цялото си творчество:

Отговорен ли си, в случай че не разбираш сюжета? Кой си ти в история, която не си написал самичък?

Един от първите рецензенти на пиесата пита: " За какво в действителност става дума, Том? “, само че тъкмо в този въпрос се крие есенцията на текста – защо в действителност става дума в живота, в случай че сюжетът е написан от различен?

Изгнаничеството и идентичността неслучайно са тематики, по които Стопард разсъждава. Роден през 1937 година в Чехия като Томаш Щройслер в фамилията на евреи, бъдещият драматург прекарва детството си сред Сингапур и Индия, откакто фамилията му бяга от нацистите. След гибелта на татко си и повторния брак на майка му с английски офицер той приема нова идентичност – освен ново име, само че и нова културна принадлежност. " Британската просвета ме оформи. Английският език ми даде дом и независимост “, споделя по-късно. Темата за изгнаничеството – било то от страна, от еднаквост, от сигурността на еднопосочния смисъл – ще се трансформира в дълготраен претекст в творчеството му.

Историята на дебюта му звучи съвсем като театрална алегория. " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви “ първо е отхвърлена от огромните институции, сложена е от студентската натрупа Oxford Theatre Group през 1966 година на Единбургския фриндж фестивал " на сцена с размера на тенис маса “. Постановката в началото среща неуважение. Следва екстаз и в последна сметка – успех на пиесата.

Днес, когато функциите следват логаритъм, всеки е артист в непознато наличие, а езикът все по-трудно съумява да улавя смисъла, Стопардовите думи прорязват със своята точност.

" Думи, думи. Само това ни остава “, споделя един от неговите герои. Но Стопард ни припомня, че точно думите са последното ни леговище – нежни, комплицирани, от време на време комични, само че постоянно нужни в опита ни да разберем себе си и света.

Точно по тази причина през днешния ден, повече от всеки път, си коства да се огледаме в пиесата " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви “ – не с цел да потърсим подготвени отговори, а с цел да усетим сложността на въпросите. Да се засмеем, до момента в който гледаме по какъв начин двама комплицирани герои подмятат монета в безконечен низ от ези, с цел да вземат своето решение, което по никакъв начин не зависи от тях.

И най-после да се запитаме – а ние на коя страна ще паднем?

Премиерата на спектакъла " Розенкранц и Гилденстерн са мъртви “ на режисьора Боян Крачолов ще бъде на 28, 29 и 30 април на Голяма сцена в Народния спектакъл. Билети и повече информация:  или на касите на театъра.