Когато топката литне, нищо друго няма значение
Във време на пандемия и обществена изолираност се учим да живеем с новото и особеното. Онова, което най-вече ни липсва, е спортът. Препълнените зали и игрища, екзалтираната аудитория, страстта, насладата от успеха и адреналинът, който не може да се размени с нищо друго.
Месеци наред без спорт. Поредното тестване, а и време за равносметки. Кой какво реализира, какво не съумя. Време, в което все по-често си споделяме " в случай че можеше всичко да е както преди " . За да си напомним какъв брой доста ни е дал спортът, в идващите редове съм събрала едни от най-ценните уроци, които ми е дала най-интелигентната игра, създавана в миналото - баскетболът.
Всяка среща със спортна персона е като едно странствуване, от което на потегляне наложително си взимаш сувенир за спомен - моите са думите . С тях желая да ви припомня, че спортът с изключение на страсти носи и обръщение. И то може да бъде същински въздействащо, когато е изречено от персони за образец.
Представям ви вдъхновителите в баскетбола. Скромни хора, посветили всяка свободна секунда на спорта с оранжевата топка. Те са тези, чиито триумфи ни вършат горди българи.
Ще стартира с един от треньорите, почтени за почитание. Името му е Владимир Искров, националният селекционер по баскетбол на колички. Аз го назовавам селекционера-мотиватор. Защото той е от тези специфични треньори, способни да вдъхнат кураж и мощ на тези, които са се сблъскали с най-тежкото - да преборят ориста си.
Владимир Искров пред ТОПСПОРТ: Баскетболът е семейство, с което играем
В рубриката " ВАSKET TIME " ви срещаме с националния секционер по баскетбол на колички
В изявление за рубриката ни " BASKET TIME " господин Искров бе безапелационен, че постоянството е това, което прави един състезател сполучлив . Онова обаче, което трайно се е запаметило в съзнанието ми от този диалог, е отговорът на последния въпрос, който му зададох.
За мен баскетболът е...
- Преди известно време давахме изявленията и всеки от състезателите трябваше да каже какво е за него баскетболът. Тогава едно от момчетата даде най-хубавото определение - той е семейство, с което играем.
Това не се забравя- баскетболът е семейство, с което играем. Винаги и на първо място.
Следващият измежду треньорите е индивидът, който може да основава спечелили освен на терена, само че и в живота - наставникът на " Академик " Георги Давидов.
На въпрос кой е най-важният урок, който би желал да съобщи на своите момчета, той споделя: " Да бъдат положителни и виновни хора, да са по-малко егоисти, да се трудят доста, да приказват, да споделят, да се почитат един различен, да ценят по-възрастните и най-много своите родители. Баскетболът на следващия ден може и да го няма, само че човешки взаимоотношения постоянно ще ги има. "
Истината е, че положителният треньор не е просто основно настоящо лице на тренировки и мачове. Той би трябвало да бъде доста повече от това. Да бъде психолог, да възпитава полезности, да стимулира, да построява персони с темперамент. Смело мога да кажа, че господин Давидов е един от тези треньори с отношение, които в никакъв случай не слагат " аз " пред " ние ".
Източник:
Сред баскетболните наставници, с които съм имала опцията да беседвам, е и старши треньорът на Рилски състезател Людмил Хаджисотиров - Удо . Той се откроява със своята придирчивост и точност. Държи доста неговите играчи да дават най-хубавото от себе си през днешния ден, като изолират бъдещето и предишното. И споделя, че когато вътрешната мотивация е доста по-силна от външната (славата и парите), тогава се реализират доста повече триумфи.
От него съм запомнила, че най-трудната задача на един треньор е да сплоти всички играчи да бъдат като един пестник.
" Най-силната заварка обаче е, когато тимът дружно мине през борби и стане по-силен в резултат на това " , споделя Хаджисотиров.
Има още един треньор, за който баскетболът не е просто специалност, а посветеност - старши треньорът на " Спартак Плевен " Александър Дяковски. Той елементарно може да те възпламени по спорта, даже през лятото може да го откриеш на баскетболното игрище, където предава от уменията си на най-малките. Никога не се е колебал дали да стане треньор, а в противен случай - постоянно е считал, че това е неговият път.
На въпрос по какъв начин съумява да стимулира своите състезатели да дават най-хубавото от себе си на паркета, макар загубите, Дяковски споделя, че им напомня най-важното, че вършат това, което обичат, а доста хора нямат този разкош.
" Здравата работа побеждава гения, в случай че геният не работи крепко! ", акцентира наставникът на Спартак.
Освен треньорите посланици на спорта измежду младите са и професионалните баскетболисти. Тяхната мощ е огромна освен на паркета, само че и отвън него с персоналния образец, който дават на всички, които им се възхищават.
Сред тези състезатели е и Станимир Маринов . По време на изявлението ми преди време с него, той показа нещо доста скъпо, което и до през днешния ден е останало в съзнанието ми.
Източник:
" По време на националния тим, когато нямахме подготовка идвах да изстрелвам с всепознатия господин Александър Везенков. Аз бях леко контузен и стрелях от едната страна на игрището, а той от другата. Това е един интервал, в който целият тим почива, а Везенков безусловно изриваше паркета самичък в залата. След това моят треньор в Балкан ни събра и ни попита: Той стреля, тъй като е в Барселона или е в Барселона, тъй като стреля . Мисля, че това е, което най-вече липсва в България - работа, работа и отново работа ", споделя Маринов.
Думи, които важат с цялостна мощ и през днешния ден. Истината е, че Станимир е от тези баскетболисти, които постоянно са се отличавали освен със своите качества, само че и със скромността си. Той е измежду образците, от които имаме потребност, тъй като нееднократно е доказвал, че няма по-важно от това да се трудиш неуморно, с цел да постигнеш задачите си. Без извинения и оправдания. Просто да се раздадеш, само че не поради личното си его, а поради тима и почитателите.
Имах удоволствието да беседвам и с един от най-хубавите гардове у нас, който към този момент окачи кецовете на стената, само че остави сериозна диря в баскетбола у нас - Александър Груев.
Вероятно малко хора знаят, че една тройка в учебния двор на 138 СОУ отключва пристрастеността му към баскетбола. И по този начин спортът с оранжевата топка става неотменна част от живота му цели 25 години. Той в никакъв случай не е имал претенцията за великолепие, само че геният, който демонстрираше на игрището, говореше вместо него.
На 18-годишна възраст получава съвет, който и до през днешния ден дефинира като един от най-ценните в кариерата си : " Всеки би трябвало да бъде оптимално предан на това, което прави, и рано или късно, то ще му се отплати. Всеки би трябвало да си чака момента! "
И през днешния ден Александър Груев продължава да е тясно обвързван с баскетбола като треньор в школата на Академик Пловдив и съм сигурна, че тъкмо тези думи се пробва да съобщи на своите ученици.
Благодарение на баскетбола съумях да осъществявам и срещата си с още един незабравим баскетболен гений, който може да те смае единствено с една пукотевица от тройка и то с лява ръка . И въпреки към този момент да е поставил завършек на дейната си спортна кариера, съм сигурна, че няма човек, който да следи българския баскетбол и да не познава Мартин Дурчев.
Център на Левски Лукойл отива във втора дивизия на Турция
Бахамецът ще продължи кариерата си в Балъкесир Бююкшехир Беледийеспор
Той може да те впечатли с трудолюбието и любовта си към играта. Преди мач обича да бъде пръв в залата, да извърши своите стрелби и да се настрои за идния мач. Рядко се срещат състезатели като него и сигурно не се повтарят.
От диалога ми с Мартин си припомням една крилата фраза: " Когато топката литне, всичко се не помни и нищо извън няма значение ".
Запазена марка за възпитаниците от школата на Ямбол е стрелбата от тройката. С двама от тези стрелци разговарях в рубриката " BASKET TIME ". Единият от тях е като стрела, никой не може да се опълчи на бързината и ловкостта му - Павлин Иванов.
Източник:
Той умее същински да се любува на играта, даже и в най-трудните моменти. В тази връзка споделя, че баскетболът за него не е специалност, а пристрастеност.
Какво по-хубаво от това да не забравиш, че тази игра не е основана единствено, с цел да се натрупат трофеи и медали, а с цел да носи наслаждение от претърпяното на терена.
Другият играч, чийто гений заблестява от Ямбол, е Милен Костов. Казва, че дължи на играта доста неща в живота си, само че най-ценни са му другарствата. Незабравя от къде е тръгнал, през какво е минал и какъв брой труд е положил, с цел да бъде сполучлив в спорта, само че е признателен, че точно баскетболът го е научил на правила. Безумно придирчив е към себе си, постоянно счита, че е можел да даде повече и по тази причина не стопира да мечтае, като казв а " в никакъв случай не си прекомерно остарял, с цел да имаш цели и фантазии ".
Сред вдъхновителите, с които ме е срещнала обичаната игра, е и едно впечатляващо момче от националния тим по баскетбол на колички - Персиян Еленков . Той е доказателството, че когато желаеш нещо, няма мощ на този свят, която да те спре. Можеш да победиш всички условия, с които те сблъсква животът, само че най-тежката борба, е тази със самия себе си. И от нея той излиза победител.
Персиян Еленков пред ТОПСПОРТ: Ако мечтаете да бъдете баскетболисти, работете крепко
В рубриката “BASKET TIME ” ви срещаме със състезателя от националния тим по баскетбол на колички
Както споделя самият той: " Ако не си най-високият състезател, може да си най-хубавият стрелец, в случай че не си добър стрелец, може да си най-хубавият бранител на терена. Всичко опира до предпочитание, работа и религия. "
Не забравяйте тези думи и не се отхвърляйте, колкото и да е мъчно. Има хора, чиито ориси са доста тежки от нашите, просто ние не подозираме за тях.
Не бързайте да вършиме огромни стъпки - изкуството е в дребните крачки. Това, което ви е отредено от ориста, ще ви настигне. Вярвайте в положителните образци и си повтаряйте по-често думата " МОГА ", тъй като никой различен с изключение на вас не може да натисне спирачката!
Месеци наред без спорт. Поредното тестване, а и време за равносметки. Кой какво реализира, какво не съумя. Време, в което все по-често си споделяме " в случай че можеше всичко да е както преди " . За да си напомним какъв брой доста ни е дал спортът, в идващите редове съм събрала едни от най-ценните уроци, които ми е дала най-интелигентната игра, създавана в миналото - баскетболът.
Всяка среща със спортна персона е като едно странствуване, от което на потегляне наложително си взимаш сувенир за спомен - моите са думите . С тях желая да ви припомня, че спортът с изключение на страсти носи и обръщение. И то може да бъде същински въздействащо, когато е изречено от персони за образец.
Представям ви вдъхновителите в баскетбола. Скромни хора, посветили всяка свободна секунда на спорта с оранжевата топка. Те са тези, чиито триумфи ни вършат горди българи.
Ще стартира с един от треньорите, почтени за почитание. Името му е Владимир Искров, националният селекционер по баскетбол на колички. Аз го назовавам селекционера-мотиватор. Защото той е от тези специфични треньори, способни да вдъхнат кураж и мощ на тези, които са се сблъскали с най-тежкото - да преборят ориста си.
Владимир Искров пред ТОПСПОРТ: Баскетболът е семейство, с което играем
В рубриката " ВАSKET TIME " ви срещаме с националния секционер по баскетбол на колички
В изявление за рубриката ни " BASKET TIME " господин Искров бе безапелационен, че постоянството е това, което прави един състезател сполучлив . Онова обаче, което трайно се е запаметило в съзнанието ми от този диалог, е отговорът на последния въпрос, който му зададох.
За мен баскетболът е...
- Преди известно време давахме изявленията и всеки от състезателите трябваше да каже какво е за него баскетболът. Тогава едно от момчетата даде най-хубавото определение - той е семейство, с което играем.
Това не се забравя- баскетболът е семейство, с което играем. Винаги и на първо място.
Следващият измежду треньорите е индивидът, който може да основава спечелили освен на терена, само че и в живота - наставникът на " Академик " Георги Давидов.
На въпрос кой е най-важният урок, който би желал да съобщи на своите момчета, той споделя: " Да бъдат положителни и виновни хора, да са по-малко егоисти, да се трудят доста, да приказват, да споделят, да се почитат един различен, да ценят по-възрастните и най-много своите родители. Баскетболът на следващия ден може и да го няма, само че човешки взаимоотношения постоянно ще ги има. "
Истината е, че положителният треньор не е просто основно настоящо лице на тренировки и мачове. Той би трябвало да бъде доста повече от това. Да бъде психолог, да възпитава полезности, да стимулира, да построява персони с темперамент. Смело мога да кажа, че господин Давидов е един от тези треньори с отношение, които в никакъв случай не слагат " аз " пред " ние ".
Източник:
Сред баскетболните наставници, с които съм имала опцията да беседвам, е и старши треньорът на Рилски състезател Людмил Хаджисотиров - Удо . Той се откроява със своята придирчивост и точност. Държи доста неговите играчи да дават най-хубавото от себе си през днешния ден, като изолират бъдещето и предишното. И споделя, че когато вътрешната мотивация е доста по-силна от външната (славата и парите), тогава се реализират доста повече триумфи.
От него съм запомнила, че най-трудната задача на един треньор е да сплоти всички играчи да бъдат като един пестник.
" Най-силната заварка обаче е, когато тимът дружно мине през борби и стане по-силен в резултат на това " , споделя Хаджисотиров.
Има още един треньор, за който баскетболът не е просто специалност, а посветеност - старши треньорът на " Спартак Плевен " Александър Дяковски. Той елементарно може да те възпламени по спорта, даже през лятото може да го откриеш на баскетболното игрище, където предава от уменията си на най-малките. Никога не се е колебал дали да стане треньор, а в противен случай - постоянно е считал, че това е неговият път.
На въпрос по какъв начин съумява да стимулира своите състезатели да дават най-хубавото от себе си на паркета, макар загубите, Дяковски споделя, че им напомня най-важното, че вършат това, което обичат, а доста хора нямат този разкош.
" Здравата работа побеждава гения, в случай че геният не работи крепко! ", акцентира наставникът на Спартак.
Освен треньорите посланици на спорта измежду младите са и професионалните баскетболисти. Тяхната мощ е огромна освен на паркета, само че и отвън него с персоналния образец, който дават на всички, които им се възхищават.
Сред тези състезатели е и Станимир Маринов . По време на изявлението ми преди време с него, той показа нещо доста скъпо, което и до през днешния ден е останало в съзнанието ми.
Източник:
" По време на националния тим, когато нямахме подготовка идвах да изстрелвам с всепознатия господин Александър Везенков. Аз бях леко контузен и стрелях от едната страна на игрището, а той от другата. Това е един интервал, в който целият тим почива, а Везенков безусловно изриваше паркета самичък в залата. След това моят треньор в Балкан ни събра и ни попита: Той стреля, тъй като е в Барселона или е в Барселона, тъй като стреля . Мисля, че това е, което най-вече липсва в България - работа, работа и отново работа ", споделя Маринов.
Думи, които важат с цялостна мощ и през днешния ден. Истината е, че Станимир е от тези баскетболисти, които постоянно са се отличавали освен със своите качества, само че и със скромността си. Той е измежду образците, от които имаме потребност, тъй като нееднократно е доказвал, че няма по-важно от това да се трудиш неуморно, с цел да постигнеш задачите си. Без извинения и оправдания. Просто да се раздадеш, само че не поради личното си его, а поради тима и почитателите.
Имах удоволствието да беседвам и с един от най-хубавите гардове у нас, който към този момент окачи кецовете на стената, само че остави сериозна диря в баскетбола у нас - Александър Груев.
Вероятно малко хора знаят, че една тройка в учебния двор на 138 СОУ отключва пристрастеността му към баскетбола. И по този начин спортът с оранжевата топка става неотменна част от живота му цели 25 години. Той в никакъв случай не е имал претенцията за великолепие, само че геният, който демонстрираше на игрището, говореше вместо него.
На 18-годишна възраст получава съвет, който и до през днешния ден дефинира като един от най-ценните в кариерата си : " Всеки би трябвало да бъде оптимално предан на това, което прави, и рано или късно, то ще му се отплати. Всеки би трябвало да си чака момента! "
И през днешния ден Александър Груев продължава да е тясно обвързван с баскетбола като треньор в школата на Академик Пловдив и съм сигурна, че тъкмо тези думи се пробва да съобщи на своите ученици.
Благодарение на баскетбола съумях да осъществявам и срещата си с още един незабравим баскетболен гений, който може да те смае единствено с една пукотевица от тройка и то с лява ръка . И въпреки към този момент да е поставил завършек на дейната си спортна кариера, съм сигурна, че няма човек, който да следи българския баскетбол и да не познава Мартин Дурчев.
Център на Левски Лукойл отива във втора дивизия на Турция
Бахамецът ще продължи кариерата си в Балъкесир Бююкшехир Беледийеспор
Той може да те впечатли с трудолюбието и любовта си към играта. Преди мач обича да бъде пръв в залата, да извърши своите стрелби и да се настрои за идния мач. Рядко се срещат състезатели като него и сигурно не се повтарят.
От диалога ми с Мартин си припомням една крилата фраза: " Когато топката литне, всичко се не помни и нищо извън няма значение ".
Запазена марка за възпитаниците от школата на Ямбол е стрелбата от тройката. С двама от тези стрелци разговарях в рубриката " BASKET TIME ". Единият от тях е като стрела, никой не може да се опълчи на бързината и ловкостта му - Павлин Иванов.
Източник:
Той умее същински да се любува на играта, даже и в най-трудните моменти. В тази връзка споделя, че баскетболът за него не е специалност, а пристрастеност.
Какво по-хубаво от това да не забравиш, че тази игра не е основана единствено, с цел да се натрупат трофеи и медали, а с цел да носи наслаждение от претърпяното на терена.
Другият играч, чийто гений заблестява от Ямбол, е Милен Костов. Казва, че дължи на играта доста неща в живота си, само че най-ценни са му другарствата. Незабравя от къде е тръгнал, през какво е минал и какъв брой труд е положил, с цел да бъде сполучлив в спорта, само че е признателен, че точно баскетболът го е научил на правила. Безумно придирчив е към себе си, постоянно счита, че е можел да даде повече и по тази причина не стопира да мечтае, като казв а " в никакъв случай не си прекомерно остарял, с цел да имаш цели и фантазии ".
Сред вдъхновителите, с които ме е срещнала обичаната игра, е и едно впечатляващо момче от националния тим по баскетбол на колички - Персиян Еленков . Той е доказателството, че когато желаеш нещо, няма мощ на този свят, която да те спре. Можеш да победиш всички условия, с които те сблъсква животът, само че най-тежката борба, е тази със самия себе си. И от нея той излиза победител.
Персиян Еленков пред ТОПСПОРТ: Ако мечтаете да бъдете баскетболисти, работете крепко
В рубриката “BASKET TIME ” ви срещаме със състезателя от националния тим по баскетбол на колички
Както споделя самият той: " Ако не си най-високият състезател, може да си най-хубавият стрелец, в случай че не си добър стрелец, може да си най-хубавият бранител на терена. Всичко опира до предпочитание, работа и религия. "
Не забравяйте тези думи и не се отхвърляйте, колкото и да е мъчно. Има хора, чиито ориси са доста тежки от нашите, просто ние не подозираме за тях.
Не бързайте да вършиме огромни стъпки - изкуството е в дребните крачки. Това, което ви е отредено от ориста, ще ви настигне. Вярвайте в положителните образци и си повтаряйте по-често думата " МОГА ", тъй като никой различен с изключение на вас не може да натисне спирачката!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ