Прокуратурата към МВР: Свидетели сме на поредната едностранна атака
Във връзка със “справка, съдържаща данни за завършени в ГДНП и ГДБОП преписки и инспекции, предадени на прокуратурата и за които все още няма никаква информация за изговаряне по тях “, оповестена на формалната страница на Министерство на вътрешните работи, дирекция „ Публична връзка “ на Прокуратурата на Република България показва следната позиция:
Конституционните и законови пълномощия на Прокуратурата на Република България са уредени в член 127 от Конституцията на Република България, член 146 от Закон за съдебната власт и член 6 от Наказателно-процесуален кодекс. Законодателят е планувал прокурорът да упражнява надзор за законосъобразното протичане на следствието, по този начин също и неговото управление за привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на следствието са събрани задоволително данни за осъществено закононарушение. В хода на водена инспекция или формирано досъдебно произвеждане прокурорът дава инструкции на проверяващите органи, които имат наложителен темперамент. В осъществяване на своите пълномощия прокурорът взема решение за формиране на наказателно произвеждане на база вътрешно разбиране и преценка с оглед събраните доказателства за осъществено незаконно действие.
Във връзка с изложеното от пресслужбата на вътрешното министерство и цитирането на съответни досъдебни производства следва да отбележим, че информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс.
Прокуратурата няма да разяснява изброените в така наречен „ информация с данни “, по огромна част от които текат дейни дейности по следствието, назначени са голям брой експертизи и други процесуални дейности.
Съгласно член 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи, активността по следствие на закононарушения се реализира от полицейски органи според открития ред в Наказателно-процесуален кодекс и без намесата на политическото управление на Министерството на вътрешните работи, каквато процедура се вижда в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е планувано наблюдаващите прокурори да уведомяват за подхванатите дейности органите на Министерство на вътрешните работи, още по-малко, вътрешния министър, който няма подготвеност по осъществяването на процесуални дейности.
Свидетели сме на следващата едностранна офанзива от страна на изпълнителната против правосъдната власт. Прокуратурата няма да разреши да бъде въвлечена в неконструктивен „ разговор “, който погазва конституционно заложения принцип за разделяне на управляващите. Против интереса на българските жители е прокуратурата да схване метода, налаган от лица, краткотрайно ръководещи институции на изпълнителната власт, за нарушение устоите на правовата страна.
И отсега нататък прокуратурата ще следва прелюдия още през 1991 година от законодателя принцип за разделяне на управляващите. Неприемлив е опитът на обособени представители на изпълнителната власт да изземват пълномощия като непозволено целят увещание на обществото в правилността на дейностите им, във виновността на обособени жители и субекти без даже част от тях все още да са привлечени към наказателна отговорност. В този случай прокуратурата е длъжна да съблюдава за съблюдаване наредбите на националното и европейското законодателство, като недопусне политическото управление на Министерство на вътрешните работи редовно да нарушава презумпцията за невиновност като редовно популяризира изказвания, нарушаващи Европейската спогодба за отбрана правата на индивида.
Прокуратурата на Република България за следващ път декларира, че единственият й „ зложелател “ е престъпността и показва готовността си за интензивно съдействие с всички държавни институции в границите на своите конституционно регламентирани пълномощия в интерес единствено и само на българските жители.
Конституционните и законови пълномощия на Прокуратурата на Република България са уредени в член 127 от Конституцията на Република България, член 146 от Закон за съдебната власт и член 6 от Наказателно-процесуален кодекс. Законодателят е планувал прокурорът да упражнява надзор за законосъобразното протичане на следствието, по този начин също и неговото управление за привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на следствието са събрани задоволително данни за осъществено закононарушение. В хода на водена инспекция или формирано досъдебно произвеждане прокурорът дава инструкции на проверяващите органи, които имат наложителен темперамент. В осъществяване на своите пълномощия прокурорът взема решение за формиране на наказателно произвеждане на база вътрешно разбиране и преценка с оглед събраните доказателства за осъществено незаконно действие.
Във връзка с изложеното от пресслужбата на вътрешното министерство и цитирането на съответни досъдебни производства следва да отбележим, че информация по съответни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общност едвам след приемане на позволение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на член 198 от Наказателно-процесуален кодекс.
Прокуратурата няма да разяснява изброените в така наречен „ информация с данни “, по огромна част от които текат дейни дейности по следствието, назначени са голям брой експертизи и други процесуални дейности.
Съгласно член 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи, активността по следствие на закононарушения се реализира от полицейски органи според открития ред в Наказателно-процесуален кодекс и без намесата на политическото управление на Министерството на вътрешните работи, каквато процедура се вижда в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е планувано наблюдаващите прокурори да уведомяват за подхванатите дейности органите на Министерство на вътрешните работи, още по-малко, вътрешния министър, който няма подготвеност по осъществяването на процесуални дейности.
Свидетели сме на следващата едностранна офанзива от страна на изпълнителната против правосъдната власт. Прокуратурата няма да разреши да бъде въвлечена в неконструктивен „ разговор “, който погазва конституционно заложения принцип за разделяне на управляващите. Против интереса на българските жители е прокуратурата да схване метода, налаган от лица, краткотрайно ръководещи институции на изпълнителната власт, за нарушение устоите на правовата страна.
И отсега нататък прокуратурата ще следва прелюдия още през 1991 година от законодателя принцип за разделяне на управляващите. Неприемлив е опитът на обособени представители на изпълнителната власт да изземват пълномощия като непозволено целят увещание на обществото в правилността на дейностите им, във виновността на обособени жители и субекти без даже част от тях все още да са привлечени към наказателна отговорност. В този случай прокуратурата е длъжна да съблюдава за съблюдаване наредбите на националното и европейското законодателство, като недопусне политическото управление на Министерство на вътрешните работи редовно да нарушава презумпцията за невиновност като редовно популяризира изказвания, нарушаващи Европейската спогодба за отбрана правата на индивида.
Прокуратурата на Република България за следващ път декларира, че единственият й „ зложелател “ е престъпността и показва готовността си за интензивно съдействие с всички държавни институции в границите на своите конституционно регламентирани пълномощия в интерес единствено и само на българските жители.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ