Антон Митов и Кин Стоянов с обръщения към всички засегнати слушатели
Във връзка с реакции във връзка предаването " Антон Митов показва ", излъчено на 8 март 2025 година по стратегия " Христо Ботев " на БНР, водещият Антон Митов и събеседникът му Кин Стоянов разгласиха своите позиции:
Антон Митов написа:
В предаването " Антон Митов показва ", излъчено на 8 март по стратегия " Христо Ботев ", си разреших неприемливи волности в диалога за романа на Иван Вазов " Под игото ". Книгата стана мотив неуместно да се пошегувам и още по-неудачно да приказвам за " турци " в диалог за османската история. Тази езикова неточност и архаичният ми комизъм са главната причина за възприемането на думите ми като обидни и злепоставящи. Никога, нито в ефира, нито в персоналния си живот, не съм употребявал израза " ненавиждам турците ". Дълбоко скърбя за създалата се обстановка и се оправдавам на всички, които несъзнателно съм обидил.
Кин Стоянов написа:
КОГАТО
През тревожното лято на 1989 година, по време на " Голямата екскурзия ", Радой Ралин, дружно с шепа смели български мъже и дами се възправиха против издевателствата по отношение на нашите братя и сестри българските турци, моят автограф непроменяемо стоеше под подписа на татко ми във всички документи и акции в отбрана на нашите сънародници.
КОГАТО
В късната есен на същата година режимът на Живков към този момент беше паднал, но моят състудент от Философския факултет Ахмед Доган към момента беше в пандиза – останали са сътрудници публицисти от това време, които помнят по какъв начин на първите манифестации говорех, че той би трябвало да бъде освободен.
КОГАТО
На 22 декември, отново същата година Михаил Иванов събра учредителите на Комитета за национално помиряване в Софийския университет, с цел да си изберем управление, и там показах Ахмед Доган, към момента със затворнически подстригана глава, с цел да го предложа в управлението на Комитета – той отхвърли.
КОГАТО
На 3 януари 1990 година се събрахме дребна група контрапротестиращи, против проведено докараните с рейсове съперници на решението да бъдат възобновени майчините имена на нашите сънародници турци.
КОГАТО
В началото на 1992 година основният редактор на вестник " Права и свободи " и народен представител от Движение за права и свободи Свилен Капсъзов ме предложения и аз одобрих да стана заместител основен редактор на вестника.
КОГАТО
През 1994 година посмъртно издадох романа на Свилен Капсъзов " Краят на потоците ". Свилен почина на 15 септември 1992 година. Официалната версия, несъмнено, беше злополука.
КОГАТО
През 1995 година министър ръководителят Жан Виденов ме уволни – бях мишена на медийна акция, поради финансовата поддръжка, която Фонд " 13 века България " даде за снимането на четирисерийния ефирен филм " Гори, гори, огънче ", по сюжет на Малина Томова. Сериал, който разкри нещастието на българските помаци при тяхната асимилация през 60-те години на предишния век.
КОГАТО
От есента на предходната година в стратегия „ Христо Ботев “ започнахме всяка събота предаването " Сътворението – другост и заедност ", с водеща доктор Ана Мария Кръстева, отдадено на всички съществени регистрирани религиозни общности, в което съвсем не минава седмица без да гостува представител на мюсюлманското изповедание.
ТОГАВА
Не съм и подозирал, че мога да бъда по този начин оклеветен. При това от хора, претърпяли репресиите на „ възродителния развой “ или техните потомци. В токшоуто на моя другар и сътрудник Антон Митов няма нито директна дума, нито подтекст, представляващи " втълпяване на етническа ненавист " и нарушаващи конституционните права на българските турци. Няма тематика " Защо не обичам турците, за какво ненавиждам турците " думите " ненавиждам " и " не обичам " никой от нас двамата въобще не е изричал, както се твърди в цитираните от медиите източници. Това е напълно погрешно, манипулативно и клеветническо. Основната тематика в диалога ни бе книгата " Под игото " от Иван Вазов, която Руси Чанев приспособява за възпитаници и показа в Братислава и Виена. Разговаряхме за това какъв брой безапелационно Руси чете текста, в който е заменил турцизмите и архаичните думи със модерни и по какъв начин книгата влияе и става по-разбираема и четивна за българските възпитаници, изключително за живеещите в чужбина.
В дните на Страстната седмица, през която си припомняме Христовите премеждия, бих желал в дух на християнско примирение и смирение да насочва молба за амнистия към всички слушатели на стратегия „ Христо Ботев “, почувствали се наранени от диалога, който са слушали в предаването. Отговорността за обидните изказвания, тиражирани в заявления и медии, би трябвало да се носи от техните източници.
Накрая си разрешавам да завърша със строфи от поезията на Свилен Капсъзов:
И бяс, и чума да върлуват,
след теб и Юда да върви,
само че прав ли си – недей умува –
ори си равнищата, ори.
Спокоен безконечен сън, приятелю! Дано Господ ни елементарни! И твоят. И моят.
