Какво не разбрахме за ветропарка край Кюстендил
Във връзка с обявата " Перки като Айфеловата кула желае да подвига Росица Кирова (ГЕРБ) край Кюстендил " Mediapool разгласява правото на отговор на вложителя " Венти Груп ", което е еднолична благосъстоятелност на Росица Кирова, народен представител от ГЕРБ:
Българският бизнес не един път е бил представян като екологически завоевател. Това ни държи в омагьосания кръг на застой в строителството на пътища и развиването на зелената сила. Кой има изгода бизнес начинанията в региона на възобновимите източници да отидат напразно?
Един план за ветропарк в Осогово провокира отзив още преди да са ясни обстоятелствата към неговото създаване.
Проектът за 24 вятърни турбини в Осоговската планина съставлява забележителна опция за община Кюстендил да развие устойчиви енергийни източници, като в същото време резервира естествените благосъстояния на района.
Планираното изменение на устройствения проект визира единствено 22 декара от над 9000 декара земя, което съставлява по-малко от 0,25% от общата повърхност.
Съвременните технологии и положителните практики от цяла Европа демонстрират, че сходни планове могат да съществуват в естетика с природата и локалните общности, до момента в който носят обилни стопански и екологични изгоди.
Земите, върху които се планува построяването на ветроенергийния парк, са частна благосъстоятелност повече от 10 години, като през цялото това време достъпът на туристи и фенове на природата в никакъв случай не е бил лимитиран, което е било напълно по волята на притежателя.
Важно е да се означи, че от общата повърхност от над 9000 декара, повече от половината съставляват скални формирания без растителност, което значи, че планът не визира обработваеми аграрни земи.
Проектът е създаден с изключително внимание към опазването на естествената среда в региона. Не се планува изсичането на даже едно дърво за задачите на построяването на ветропарка.
Силата напразно по билото на Осоговската планина естествено предопределя както оскъдната растителност, по този начин и съществуването на скотски типове в този регион. Видимо доказателство за това е, че даже храстите в тази зона са полегнали от непрекъснатия мощен вятър.
За потребностите на парка ще се извърши огромна реорганизация на мрежите на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), към които ще се включи паркът.
Нека напомним, че съществуващите мрежи в региона през миналата зима оставиха хиляди семейства без електричество заради неприятното си положение. В тази връзка, вложителят ще финансира със лични средства реорганизация на държавни уреди на стойност над 17 милиона лв., които обслужват региона на Кюстендил.
Пряката изгода за локалната общественост от това усъвършенстване на инфраструктурата е безспорна. Ветропаркът е на километри от Кюстендил и от останалите обитаеми места. Нямат съображение изказванията за директно въздействие на оборудванията върху жителите на региона. В същото време има стотици образци на ветропаркове директно до гъстонаселени места в Европа.
Допускането за разработване на изменение на Общия организационен проект на Кюстендил е единствено началната стъпка от поредност изследвания, съгласувания, Оценка на въздействието върху околната среда, екологична оценка, публични разисквания.
Ветропарк на планинското било има друго влияние от офшорните вятърни турбини, които се слагат в морските пространства или в аграрни земи. В случая с парка в Осогово, ще се употребяват съществуващите мрежи на ЕСО (след реконструкция) без да се построяват нови, несъществували до момента трасета. Единствената нова връзка ще бъде подземното свързване на самите 24 ветрогенератора.
Подстанцията към парка ще бъде построена на терен, който и сега е предназначен за сходно електрическо оборудване. И все още там има подстанция, която не действа от години.
По предложение на вложителя, уговорките за дейностите в изгода за общината и нейните поданици, ще се впишат в меморандум. Меморандумът към този момент е обсъждан и има съответни параметри. Преди месец бе направена среща на специалистите, които работят по плана, с общинските съветници. Там бе отговорено на всеки подложен въпрос.
Росица Кирова купува терените през 2014 година от обществен народен търг, на който са продадени над 154 000 декара земи (земеделски, пасища и ливади). Преди да стане член на 45-то Народно заседание, тя се занимава с частен бизнес в продължение на 30 години.
Проверявана е неведнъж от всички институции до 2018 година по всевъзможни доноси и сигнали, както за нея персонално, по този начин и за сдруженията, които ръководи. Резултат- няма открити нарушавания.
Нейният брат заведе дело против БЪРД за клюка и набедяване, чието решение се чака да излезе всеки миг. Тиражираните от БЪРД изказвания са оспорени като погрешни и петнящи името му, в това число и това на госпожа Кирова.
Дейността и дейностите на Росица Кирова като държавник и политик са безспорни, тя за разлика от доста политици, не се крие зад подставени лица и постоянно е твърдяла, че е първо бизнесдама, държавник и най-после участник в политическия живот на страната.
По мотив плана, тя е уверена, че районите, които разчитат в огромна степен на вятърната сила са стопански мощни и енергийно самостоятелни.
В Дания над 50% от електрическата енергия идва от вятъра, в Германия 25 - 30%, в Испания - 20 - 23%. Нима там не ги е грижа за птиците, растителността и почвите?
В същото време в България сме на опашката с 2,5-3 % дял на вятърната сила в енергийния микс.
Искаме ли да сме по-малко подвластни от изкопаемите горива и световните ценови шокове?
Зелената договорка на Европейски Съюз и националните проекти изискват България бързо да разшири каузи на възобновимите енергийни източници до 2030 година Това беше и смисълът на измененията в Закона за силата от възобновими източници, които ползват в българското законодателство европейската Директива (ЕС) 2023/2413. България би трябвало с бързи стъпки да догонва в тази посока, което значи благоприятни условия за напредък.
Мит 1: Ветропарковете оказват въздействие на огромни площи земя
Според Националната лаборатория за възобновима сила на Съединени американски щати, действителният отпечатък на една вятърна турбина е нормално към 1000 кв.м. Националният отдел за енергетика на Съединени американски щати показва, че зареждането на 35% от националната електрическа мрежа посредством вятърни турбини, би изисквало единствено 3200 кв.км земя, което е доста по-малко от площите, употребявани за рандеман на изкопаеми горива.
Мит 2: Ветрогенераторите са прекомерно шумни
На разстояние 300 метра, вятърна турбина има равнище на звуково налягане от 43 децибела. На 500 метра това равнище спада до 38 децибела. За съпоставяне, един климатик може да доближи 50 децибела, а множеството хладилници работят при към 40 децибела.
Мит 3: Ветропарковете заплашват птиците и дивата природа
Съществуват ефикасни ограничения за понижаване на конфликта на птици с вятърни турбини. Боядисването на роторните перки в черно доста усилва видимостта им. Това води до 71,9% понижение на броя на откритите мъртви птици към третираните турбини. Друг способ е краткотрайното прекъсване на вятърните турбини, когато се следят птици наоколо. Това може да понижи смъртността с 50% при спад на производството на сила с едвам 0,07%.
България към този момент има сполучлив опит с създаване и употреба на ветроенергиен парк в планинска среда. " Бузлуджа - Ветроком ", ситуиран по билото на Стара планина, източно от връх Бузлуджа, включва 20 ветротурбини с обща мощ 50 MW, ситуирани на надморска височина към 1490 метра.
Всеки от генераторите е с височина 85 метра и диаметър на ротора 80 метра. Инвеститор в плана е бил швейцарският тръст " Алпик " посредством дъщерната си компания " Ветроком " ЕООД, с инвестиция от към 80 млн. евро. Паркът е пуснат в употреба през 2010 година и след това е уголемен с спомагателни 9 ветрогенератора, достигайки обща мощ от 72.5 MW.
Паркът генерира приблизително 135 гигаватчаса електрическа енергия годишно, което е забележителен принос към българската енергийна система от възобновими източници. Той действа повече от 14 години без съществени отрицателни последствия за околната среда. Нещо повече, регионът на Бузлуджа продължава да притегля туристи, което демонстрира, че ветрогенераторите могат да съществуват в естетика с туристическите действия в региона.
Ветроенергиен парк Хандалм, Австрия
През 2017 година в планините на южна Австрия е открит ветропарк Хандалм, който се състои от 13 вятърни турбини, ситуирани на междинна надморска височина от 1800 метра. Този парк създава към 76 мегаватчаса електричество годишно, задоволително за 21 000 семейства, спестявайки 46 000 тона CO2 годишно. Проектът показва приложимостта на технологиите за по-големи ветроенергийни паркове в характерните ветрови и теренни условия на планинските региони.
Ветроенергийният парк Хандалм е подсилен с европейски грант от 11,3 милиона евро, като общата инвестиция в плана възлиза на 58 милиона евро. Паркът показва редица новаторски технологии, особено проектирани за високопланински условия, и потвърждава, че такива планове могат да бъдат сполучливо осъществени даже в сложни терени.
Вятърни турбини в Гриес, Швейцария
В Швейцария, на прохода Корно, се намират едни от най-високо разположените вятърни турбини в Европа. Тези огромни уреди са ситуирани в непосредствена непосредственост до езерото Гриес и ледника Гриес, създавайки впечатляваща панорама, която притегля туристи. Този образец също демонстрира по какъв начин ветрогенераторите могат да съществуват в естетика с природата и даже да станат туристическа атракция.
В Шотландия туристите могат да карат планински велосипед и да се разхождат към наземен ветропарк, до момента в който в Дания могат даже да се изкачват по вятърна турбина. В Обединеното кралство се предлага опция за корабоплаване тъкмо под перките на турбина. Тези образци демонстрират, че ветроенергийните паркове могат да станат туристическа атракция и да допринесат за локалната стопанска система.
И отново за ветропарка " Осогово "
Проектът за 24 вятърни турбини в Осоговската планина съставлява забележителна опция за стабилно развиване, произвеждане на чиста сила и стопански изгоди за община Кюстендил.
Планираното изменение на устройствения проект визира минимална част от територията и както демонстрират многочислените сполучливи образци от Европа и от България, може да се осъществя с минимално влияние върху околната среда и без да заплашва националната сигурност или защитата на страната.
Източник: mediapool.bg




