Във връзка с публично разпространени твърдения от народен представител от

Във връзка с обществено публикувани изказвания от депутат от 51-вото Народно заседание, Дирекция „ Публична връзка “ прецизира, че същите могат да бъдат избрани като погрешни и манипулативни.

На 2 юли 2025 година прокурор от Софийска градска прокуратура е постановил отвод за формиране на досъдебно произвеждане във връзка със сигнал, подаден по е-поща от народния представител Кр.П. В сигнала се твърди, че са налице подозрения за „ координирана активност (от страна на БПЦ и РПЦ), целяща стратегическо въздействие върху младежите в България, искащи в бъдеще да станат духовници, отвън откритите просветителни и религиозни канали в страната “.

След разбор на данните от фактическа и правна страна прокурорът от СГП е стигнал до извода, че в съответния случай липсват каквито и да е данни за осъществено закононарушение от общ темперамент, в частност за закононарушение по член 105, ал.1 от Наказателен кодекс (поставяне в услуга на непозната страна или на непозната организация).

В постановлението на СГП се показва, че сигналът на Кр.П. съдържа догатки и то нереални за вероятно бъдещо държание на трети лица - български жители, които биха отпътували да учат в духовни образователни заведения в чужбина.

Изпращането от страна на Негово Светейшество Патриарх Даниил на уведомяващо писмо до митрополитите „ за опцията за кандидатстване на студенти от България в духовните образователни заведения на Руската православна черква в трите посоки - бакалавър, магистър и лекар по богословие “, не е държание, съдържащо данни за осъществено закононарушение от общ темперамент, в частност по член 105, ал.1 от Наказателен кодекс, се показва в постановлението на прокурора от СГП.

В доктрината ясно е обосновано, че с цел да е налице закононарушение по член 105, ал.1 от Наказателен кодекс не е задоволително несъмнено лице да има желание да служи на непозната страна, а е належащо изказване, спогодба, тип действително държание от представител на непозната страна или организация, че приема и се съгласява с това, открива наблюдаващият прокурор.

Съгласно Конституцията на Република България вероизповеданията са свободни и отделени от страната, а изборът на изповедание и на религиозни или атеистични възгледи, както и свободата на мисълта, са ненакърними. Конституцията прогласява, че страната следва да спомага за поддържане на толерантност и почитание сред вярващите от другите вероизповедания, както и сред вярващи и невярващи.

Конституционният съд показва в едно от решенията си, че страната посредством своите органи и институции, не може да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Те се контролират посредством устави и други вътрешноорганизационни правила.

Ненамесата на страната във вътрешните каузи на религиозните общности и институции, както и в тяхното публично проявяване, следва и от редица интернационалните отговорности, в това число от Международния пакт за цивилен и политически права на Организация на обединените нации.

Публично прочут факт е, че България е оповестена за неприятелска страна от Руската федерация, само че този факт не съставлява законова спънка български жители да се образоват в образователни заведения там.

Обучението на български жители в богословски образователни заведения, както в България, по този начин и в чужбина, е обезпечено от Конституцията право, се показва в постановлението на прокурора от СГП. В законодателството ни няма възбрана жителите да се образоват в всемирски висши образователни заведения, няма и законова спънка при предпочитание те да се образоват и в духовните образователни заведения в Руската федерация. Изборът на образователно заведение с изключение на главно гражданско право е и въпрос на персонална преценка на всеки жител, се показва в постановлението на СГП, което ще бъде изпратено на народния представител.