Проектът на държавен бюджет поставя икономиката под натиск и заплашва фискалната устойчивост
Във връзка с показаните план на държавен бюджет за 2025 година и рамка на обществените финанси в интервала 2025-2028 година, както и отчитайки безпределно скъсените периоди (точно 24 часа) за публично разискване, представяме в компактен вид оценката и предложенията на ИПИ:
Министерство на финансите закъсня безпричинно с представянето на рамката на държавния бюджет, като не съблюдава условията и периодите по отношение на член 71 от Закона за обществените финанси. Вместо бюджетът да бъде показан на обществото и да има време за публично разискване, Министерство на финансите организира затворени разисквания с определени групи и влезе в режим “управление на слуховете ”, тествайки в публичното пространство разнообразни оферти и мерки;Предложеният бюджет планува смяна на модела и необятния консенсус за финансовото ръководство на страната, като постанова нова философия за несъразмерна интервенция на страната в живота на българите – рекордно равнище на разноските, нови налози и ясна поръчка за нарастване на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите “на ярко ”.Бюджетът планува голям растеж на разноските с над 20 милиарда лева през идната година – нарастване с над 25% по отношение на 2024 година при предстояща инфлация от 2,4% и действителен растеж на стопанската система от 2,8% през 2025 година Заложени са разноски в размер на 98,9 милиарда лева, което е 46% от Брутният вътрешен продукт – връх в новата стопанска история на България и нарастване с 7 процентни пункта по отношение на настоящата година;Поема се път към стабилно нарастване на данъчната тежест, като от една страна се дава опция за изсветляване на недекларирани приходи, а от друга се санкционират правилни данъкоплатци и бизнеси “на ярко ”:
- Рамка за данъчна прошка, която има еднократен и извънредно противоречив резултат – предстоящите доходи са заложени в размер на 4,5 милиарда лева Бюджетното салдо през 2025 година ще зависи в огромна степен от резултата от тази мярка, като несъблюдение на приходите от данъчната прошка ще докара до изпускане на бюджетния дефицит;
- Нов налог върху подземните благосъстояния, нарастване на акцизите върху тютюневите произведения и алкохола, както и анулация на нарастване на прага за регистрация по Данък добавена стойност, което трябваше да облекчи десетки хиляди бизнесмени. Прави усещане появяването на напълно нов налог – върху подземните благосъстояния, който трансформира радикално и в къси периоди разпоредбите на играта в един от значимите браншове на българската стопанска система, без отсреща да има каквито и да е причини или оценка на въздействието;
- Увеличение на осигурителната тежест с 5 процентни пункта до 2027 година Това автоматизирано значи загуба на наличен приход за всички работещи българи – мярката ще отнеме над 3 милиарда лева от разполагаемия приход на наетите през 2027 година Комбинацията от нарастване на осигурителната тежест и нарастване на оптималния застрахователен приход ще докара и до загуба на конкурентоспособност, в това число сериозен удар върху промишлеността, която е под напън от растежа на възнагражденията, както и напън върху цифровия бранш, който губи конкурентни преимущества по отношение на други страни в района.
В общ проект, Министерство на финансите отхвърля да организира рационална бюджета политика във връзка с разноските, като не предлага ограничения за възпиране на растежа на разноските. Увеличението на заплатите в Министерство на вътрешните работи и МО има към този момент значимо макро измерени – допълнителни 2148 млн. лв., или 1% от Брутният вътрешен продукт нови разноски. Вместо структурни решения, ориентирани към основаване на удобна среда за нововъведения, вложения и висок стопански напредък, планът залага на еднократни ограничения за финансиране (данъчна амнистия), последвани от повдигане на налозите за всички работещи.Приходите в бюджета ще доближат 43% от Брутният вътрешен продукт. Това значи, че равнищата на преразпределение през 2025 година ще са рекордни. Това е близо 10 процентни пункта над равнищата на данъчно преразпределение в Румъния (33-34% от БВП).Бюджетната рамка в интервала 2025-2028 година залага бюджетен недостиг в размер на общо над 25 милиарда лева, като бюджетният недостиг през 2026 година се уголемява до 3,6% от Брутният вътрешен продукт. Комбинацията от висок бюджетен недостиг, напън върху разноските и противоречиви доходи от еднократни ограничения и нарастване на налози е мощна алена лампа за фискалната резистентност в страната.
Приемането на бюджета в този тип значи загуба на конкурентоспособност, мощно отрицателен сигнал за бизнесмени и вложители, поръчка за лишаване от разполагаемия приход на българите и заплаха за устойчивостта на държавните финанси.
ИПИ предлага следните бюджетни ограничения:
Намаление на консолидираните обществени разноски под 40% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, като нарастването им е в границите на номиналния растеж на БВП;Ревизия на решенията на Народното събрание от интервала февруари-април 20224 година и отвод от несъразмерното нарастване на разноските за личен състав на Министерство на вътрешните работи и МО;Отказ от нарастването на осигурителната тежест и вдишване на ангажимент за опазване на данъчната среда в средносрочен план;Отказ от въвеждане на нов налог върху подземните богатства;Отказ от препоръчаната данъчна прошка и ограничения за изсветляване на трудовите доходи;Отмяна на всички данъчни преференции и дотации – разнообразни ставки на Данък добавена стойност, ваучери за храна, обезщетения за ел. енергия;Повишаване на събираемостта на приходите от браншове, които все още получават необяснимо благосклонно данъчно отнасяне, в това число хазарт и ТОЛ система;Пренасочване на 1/5 от налога върху приходите към общинските бюджети;Актуализация на данъчните оценки на парцелите към настоящи пазарни нива.
ИПИ предлага и следните ограничения, ориентирани към повишение на вложенията и икономическата интензивност:
Бърза обезценка (100% в първата година за машини и съоръжение, транспортни средства, компютри и софтуер);Данъчен тласък за разноски за нововъведения и развойна активност (признаване на разноските за развойна активност в двоен размер при установяване на данъчния финансов резултат);По-ниско облагане на едноличните търговци и дребния бизнес;Намаление на осигурителната тежест с най-малко 2 пр.п.
ИПИ ще продължи да следи полемиките към приемането на бюджета за 2025 година, като ще предоставим разширено мнение по време на гледането на законопроекта в бюджетна комисия в Народно заседание.
Институт за пазарна стопанска система
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Министерство на финансите закъсня безпричинно с представянето на рамката на държавния бюджет, като не съблюдава условията и периодите по отношение на член 71 от Закона за обществените финанси. Вместо бюджетът да бъде показан на обществото и да има време за публично разискване, Министерство на финансите организира затворени разисквания с определени групи и влезе в режим “управление на слуховете ”, тествайки в публичното пространство разнообразни оферти и мерки;Предложеният бюджет планува смяна на модела и необятния консенсус за финансовото ръководство на страната, като постанова нова философия за несъразмерна интервенция на страната в живота на българите – рекордно равнище на разноските, нови налози и ясна поръчка за нарастване на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите “на ярко ”.Бюджетът планува голям растеж на разноските с над 20 милиарда лева през идната година – нарастване с над 25% по отношение на 2024 година при предстояща инфлация от 2,4% и действителен растеж на стопанската система от 2,8% през 2025 година Заложени са разноски в размер на 98,9 милиарда лева, което е 46% от Брутният вътрешен продукт – връх в новата стопанска история на България и нарастване с 7 процентни пункта по отношение на настоящата година;Поема се път към стабилно нарастване на данъчната тежест, като от една страна се дава опция за изсветляване на недекларирани приходи, а от друга се санкционират правилни данъкоплатци и бизнеси “на ярко ”:
- Рамка за данъчна прошка, която има еднократен и извънредно противоречив резултат – предстоящите доходи са заложени в размер на 4,5 милиарда лева Бюджетното салдо през 2025 година ще зависи в огромна степен от резултата от тази мярка, като несъблюдение на приходите от данъчната прошка ще докара до изпускане на бюджетния дефицит;
- Нов налог върху подземните благосъстояния, нарастване на акцизите върху тютюневите произведения и алкохола, както и анулация на нарастване на прага за регистрация по Данък добавена стойност, което трябваше да облекчи десетки хиляди бизнесмени. Прави усещане появяването на напълно нов налог – върху подземните благосъстояния, който трансформира радикално и в къси периоди разпоредбите на играта в един от значимите браншове на българската стопанска система, без отсреща да има каквито и да е причини или оценка на въздействието;
- Увеличение на осигурителната тежест с 5 процентни пункта до 2027 година Това автоматизирано значи загуба на наличен приход за всички работещи българи – мярката ще отнеме над 3 милиарда лева от разполагаемия приход на наетите през 2027 година Комбинацията от нарастване на осигурителната тежест и нарастване на оптималния застрахователен приход ще докара и до загуба на конкурентоспособност, в това число сериозен удар върху промишлеността, която е под напън от растежа на възнагражденията, както и напън върху цифровия бранш, който губи конкурентни преимущества по отношение на други страни в района.
В общ проект, Министерство на финансите отхвърля да организира рационална бюджета политика във връзка с разноските, като не предлага ограничения за възпиране на растежа на разноските. Увеличението на заплатите в Министерство на вътрешните работи и МО има към този момент значимо макро измерени – допълнителни 2148 млн. лв., или 1% от Брутният вътрешен продукт нови разноски. Вместо структурни решения, ориентирани към основаване на удобна среда за нововъведения, вложения и висок стопански напредък, планът залага на еднократни ограничения за финансиране (данъчна амнистия), последвани от повдигане на налозите за всички работещи.Приходите в бюджета ще доближат 43% от Брутният вътрешен продукт. Това значи, че равнищата на преразпределение през 2025 година ще са рекордни. Това е близо 10 процентни пункта над равнищата на данъчно преразпределение в Румъния (33-34% от БВП).Бюджетната рамка в интервала 2025-2028 година залага бюджетен недостиг в размер на общо над 25 милиарда лева, като бюджетният недостиг през 2026 година се уголемява до 3,6% от Брутният вътрешен продукт. Комбинацията от висок бюджетен недостиг, напън върху разноските и противоречиви доходи от еднократни ограничения и нарастване на налози е мощна алена лампа за фискалната резистентност в страната.
Приемането на бюджета в този тип значи загуба на конкурентоспособност, мощно отрицателен сигнал за бизнесмени и вложители, поръчка за лишаване от разполагаемия приход на българите и заплаха за устойчивостта на държавните финанси.
ИПИ предлага следните бюджетни ограничения:
Намаление на консолидираните обществени разноски под 40% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година, като нарастването им е в границите на номиналния растеж на БВП;Ревизия на решенията на Народното събрание от интервала февруари-април 20224 година и отвод от несъразмерното нарастване на разноските за личен състав на Министерство на вътрешните работи и МО;Отказ от нарастването на осигурителната тежест и вдишване на ангажимент за опазване на данъчната среда в средносрочен план;Отказ от въвеждане на нов налог върху подземните богатства;Отказ от препоръчаната данъчна прошка и ограничения за изсветляване на трудовите доходи;Отмяна на всички данъчни преференции и дотации – разнообразни ставки на Данък добавена стойност, ваучери за храна, обезщетения за ел. енергия;Повишаване на събираемостта на приходите от браншове, които все още получават необяснимо благосклонно данъчно отнасяне, в това число хазарт и ТОЛ система;Пренасочване на 1/5 от налога върху приходите към общинските бюджети;Актуализация на данъчните оценки на парцелите към настоящи пазарни нива.
ИПИ предлага и следните ограничения, ориентирани към повишение на вложенията и икономическата интензивност:
Бърза обезценка (100% в първата година за машини и съоръжение, транспортни средства, компютри и софтуер);Данъчен тласък за разноски за нововъведения и развойна активност (признаване на разноските за развойна активност в двоен размер при установяване на данъчния финансов резултат);По-ниско облагане на едноличните търговци и дребния бизнес;Намаление на осигурителната тежест с най-малко 2 пр.п.
ИПИ ще продължи да следи полемиките към приемането на бюджета за 2025 година, като ще предоставим разширено мнение по време на гледането на законопроекта в бюджетна комисия в Народно заседание.
Институт за пазарна стопанска система
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ