Кой е Путин - спомен за историята*
Във връзка с следващата победа на Владимир Путин на така наречен избори в Русия желая да поздравя с малко фактология тези, които се радват на този разгром (руска дума, обвързвана с антиеврейските кланета в Русия, трансформирала се в интернационален термин).
Пиша по памет, по табиет и по инерция след многократни свои мнения по тематиката кой е Путин на който се радват(е).
Искам да (ви) кажа, че Путин е зложелател на съветския народ. Това е руснакът, който се възцари отпред на най-голяма по територия страна в света по волята на " цар Елцин ", който при всичките си многочислени дефекти отвори Русия към света. Отвори и вратата на демокрацията както никой различен държател в съветската история, само че единствено за интервал от 8 години, трансформирайки я за малко в другар на цивилизования свят. След което определеният от него велможа прислужник я затвори – само че не незабавно, а малко по малко.
Според политолога Станислав Белковски, Путин е спечелил доверието на Елцин с обещанието да пази фамилията му от репресии. Путин потвърдил лоялността си в директен конфликт с съветския основен прокурор Юрий Скуратов, отказал на Елцин да подаде оставка след секс скандал, онагледен с видеоматериал в публичността. Новият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ФСБ Владимир Путин го предиздвикал да подпише оставката си с револвер, опрян в челото му. С револвер в ръка Путин печели доверието на Елцин " отстрелва " (първо единствено символично) Борис Немцов като любимец за президентския пост.
Апропо, (вашият) Путин в никакъв случай не е бил кадрови шпионин (дори и това не е бил). Работил е в Пето ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Донасял е за руските жители, командировани или учещи в Дрезден в някогашната Германска демократична република. Но и дребосъкът Шикългрубер в никакъв случай не е бил воин от войната, само че се трансформира в основен извършител на идната. Дребничките Джугашвили, Шикългрубер и Путин за прочут интервал се трансформират в обожествявани великани в очите на цели нации, преди да ги връхлети потопа на тяхното завещание.
Белковски твърди също в книгата си “Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл”, че Путин в действителност е определен за правоприемник на президентската власт от фамилията на Елцин още през 1996 година откакто президентът получава два инфаркта през май и юли същата година. Т.е. семейство Елцин безусловно си “отглежда” Путин.
Изгряването на посредствения във всяко отношение Путин единствено официално е обвързвано директно със залеза на внушителния Елцин, въпреки тези скачени съдове да имат откачена роля в одобряването на новия съветски автократ, който си наподобява със Сталин (и) по това, че е бил пренебрежимо неугледен при започване на кариерата си.
Възходът на Путин е белязан със смазването на Чечня, която печели първата си война за обособяване от Русия в интервала, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадаше по шевовете и доста други нации съумяха да избягат от руската клетка, формирайки лични страни. За разлика от тях, чеченците не получават позволение да се обособят като самостоятелен анклав. Серия от всеобщи убийства вследствие на взривени жилищни блокове в Русия основават нужната шовинистична нервност, която е нужна да никому незнайния новоизлюпен през август 1999-та министър председател на Русия Владир Путин (един от към 4 души, заемали този пост в границите на годината), да се прочуе като победител на дребната Чечня след приписаните на незнайни чеченци атентати в Русия.
В рамките на месеци след назначението си за министър председател и като основател на смазването на Чечня (наказана с цялата мощност на съветската войска след ужасяващите бомбени атентати в Русия, за които дисидентът Литвиненко упрекна персонално Путин и заплати с живота си за тази дързост), новата звезда на съветската политика основава своя партия. Тя моментало печели парламентарните, а по-малко от половин година по-късно и президентските избори. Владимир Владимирович яхна Русия, изравни върха на Брежнев по дълготрайно ръководство и към този момент гони Сталин в това съревнование.
Първият си сигнал като последовател на руските обичаи Путин изпраща, откривайки на 20 декември 1999 година монумент на своя някогашен шеф Андропов. Другарите, присъстващи на празника, приветстват бурно, когато Путин декларира, че ФСБ е заслужен правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Путин в никакъв случай не се е явявал на каквито и да било избори, преди да стане президент. Но взима ограничения изборите в никакъв случай повече да не бъдат свободни.
Първата грижа на Путин като президент от 14 март 2000 година беше да стартира с ограниченията по преодоляване на национално значимите медии. Само 4 дни му трябваха, с цел да пристъпи към бруталните акции по завладяване на телевизионните канали, които го подлагаха на критика.
Путин написа със “златни букви” историята на овластения цинизъм с държанието си на самовластник, който не благоволява да реагира на нещастието с съветските моряци, удавили се в подводницата “Курск” през септември 2000 година В отговор на въпроса какво е станало с подводницата, той декларира пред американска телевизия: “Потъна” – като че ли става дума за някакъв предмет, е не за най – огромната (човешка) злополука в актуалната подводна история на Русия, изплувала на повърхността.
Путин държа в пандиза близо 13 години най-богатия руснак Ходорковски като проява какво се случва с предприемач, който си разрешава да е насторен опозиционно по отношение на него и даже да финансира опозицията.
Путин е злопаметен до лудост. Неведнъж е завявал, че предателите заслужават да бъдат наказвани безпощадно (а терористите се закани да “дави в кенефа”). Списъкът имената на жестоки убийства на негови врагове е дълъг: от Литвиненко, Березовски и Борис Немцов, до проговорилия пред британците някогашен разузнавач Сергей Скрипал.
Путин разви параноя, опасявайки се от протести в Русия по сходство на тъй наречените цветни революци в Грузия и Украйна през 2004 година В резултат атакува Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година Подкрепи отцепването на анклави и в двете страни.
В самата Русия Путин води война с полицейската си машина против протестните демонстрации на своите сънародници.
Путин реализира интернационална изолираност на голямата Русия каквато никой различен руско-съветски държател не е реализирал, прибавяйки още територия към гигантската страна и пренебрежение към нея по целия свят.
Путин претендира да е укрепил и развил Русия, само че всъщост закрепи необратимо статута ѝ на суровинен придатък на развитите западни стопански системи, подвластен от западните технологии за съществуването и развиването на същата тази добивна промишленост.
Това е Путин, покорителят на покорния съветския народ, който още не осъзнава провалянето си и живее във етапа на всенародната горделивост от аншлуса с Крим. В Третия Рим му се радват пирово както в Третия райх третираха присъединението на територии с брутална мощ или “по любов” от страна на “присъединените” судетски немци в Чехия и австрийците в Австрия. Резултатът за Третия Рим ще бъде сходен на края на Третия райх.
Под водачеството на своя Нерон Русия пропусна съдбовно шанса си да се подреди измежду развитите цивилизовани страни, прахосвайки краткотрайно извоюваното приказно благосъстояние от продажбите на подземни богатсва за милитаризация, вместо да вложи средствата за рационализация на страната.
Автор: Иво Инджев
Заглавието е на редакцията
Пиша по памет, по табиет и по инерция след многократни свои мнения по тематиката кой е Путин на който се радват(е).
Искам да (ви) кажа, че Путин е зложелател на съветския народ. Това е руснакът, който се възцари отпред на най-голяма по територия страна в света по волята на " цар Елцин ", който при всичките си многочислени дефекти отвори Русия към света. Отвори и вратата на демокрацията както никой различен държател в съветската история, само че единствено за интервал от 8 години, трансформирайки я за малко в другар на цивилизования свят. След което определеният от него велможа прислужник я затвори – само че не незабавно, а малко по малко.
Според политолога Станислав Белковски, Путин е спечелил доверието на Елцин с обещанието да пази фамилията му от репресии. Путин потвърдил лоялността си в директен конфликт с съветския основен прокурор Юрий Скуратов, отказал на Елцин да подаде оставка след секс скандал, онагледен с видеоматериал в публичността. Новият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ФСБ Владимир Путин го предиздвикал да подпише оставката си с револвер, опрян в челото му. С револвер в ръка Путин печели доверието на Елцин " отстрелва " (първо единствено символично) Борис Немцов като любимец за президентския пост.
Апропо, (вашият) Путин в никакъв случай не е бил кадрови шпионин (дори и това не е бил). Работил е в Пето ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Донасял е за руските жители, командировани или учещи в Дрезден в някогашната Германска демократична република. Но и дребосъкът Шикългрубер в никакъв случай не е бил воин от войната, само че се трансформира в основен извършител на идната. Дребничките Джугашвили, Шикългрубер и Путин за прочут интервал се трансформират в обожествявани великани в очите на цели нации, преди да ги връхлети потопа на тяхното завещание.
Белковски твърди също в книгата си “Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл”, че Путин в действителност е определен за правоприемник на президентската власт от фамилията на Елцин още през 1996 година откакто президентът получава два инфаркта през май и юли същата година. Т.е. семейство Елцин безусловно си “отглежда” Путин.
Изгряването на посредствения във всяко отношение Путин единствено официално е обвързвано директно със залеза на внушителния Елцин, въпреки тези скачени съдове да имат откачена роля в одобряването на новия съветски автократ, който си наподобява със Сталин (и) по това, че е бил пренебрежимо неугледен при започване на кариерата си.
Възходът на Путин е белязан със смазването на Чечня, която печели първата си война за обособяване от Русия в интервала, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпадаше по шевовете и доста други нации съумяха да избягат от руската клетка, формирайки лични страни. За разлика от тях, чеченците не получават позволение да се обособят като самостоятелен анклав. Серия от всеобщи убийства вследствие на взривени жилищни блокове в Русия основават нужната шовинистична нервност, която е нужна да никому незнайния новоизлюпен през август 1999-та министър председател на Русия Владир Путин (един от към 4 души, заемали този пост в границите на годината), да се прочуе като победител на дребната Чечня след приписаните на незнайни чеченци атентати в Русия.
В рамките на месеци след назначението си за министър председател и като основател на смазването на Чечня (наказана с цялата мощност на съветската войска след ужасяващите бомбени атентати в Русия, за които дисидентът Литвиненко упрекна персонално Путин и заплати с живота си за тази дързост), новата звезда на съветската политика основава своя партия. Тя моментало печели парламентарните, а по-малко от половин година по-късно и президентските избори. Владимир Владимирович яхна Русия, изравни върха на Брежнев по дълготрайно ръководство и към този момент гони Сталин в това съревнование.
Първият си сигнал като последовател на руските обичаи Путин изпраща, откривайки на 20 декември 1999 година монумент на своя някогашен шеф Андропов. Другарите, присъстващи на празника, приветстват бурно, когато Путин декларира, че ФСБ е заслужен правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Путин в никакъв случай не се е явявал на каквито и да било избори, преди да стане президент. Но взима ограничения изборите в никакъв случай повече да не бъдат свободни.
Първата грижа на Путин като президент от 14 март 2000 година беше да стартира с ограниченията по преодоляване на национално значимите медии. Само 4 дни му трябваха, с цел да пристъпи към бруталните акции по завладяване на телевизионните канали, които го подлагаха на критика.
Путин написа със “златни букви” историята на овластения цинизъм с държанието си на самовластник, който не благоволява да реагира на нещастието с съветските моряци, удавили се в подводницата “Курск” през септември 2000 година В отговор на въпроса какво е станало с подводницата, той декларира пред американска телевизия: “Потъна” – като че ли става дума за някакъв предмет, е не за най – огромната (човешка) злополука в актуалната подводна история на Русия, изплувала на повърхността.
Путин държа в пандиза близо 13 години най-богатия руснак Ходорковски като проява какво се случва с предприемач, който си разрешава да е насторен опозиционно по отношение на него и даже да финансира опозицията.
Путин е злопаметен до лудост. Неведнъж е завявал, че предателите заслужават да бъдат наказвани безпощадно (а терористите се закани да “дави в кенефа”). Списъкът имената на жестоки убийства на негови врагове е дълъг: от Литвиненко, Березовски и Борис Немцов, до проговорилия пред британците някогашен разузнавач Сергей Скрипал.
Путин разви параноя, опасявайки се от протести в Русия по сходство на тъй наречените цветни революци в Грузия и Украйна през 2004 година В резултат атакува Грузия през 2008 година и Украйна през 2014 година Подкрепи отцепването на анклави и в двете страни.
В самата Русия Путин води война с полицейската си машина против протестните демонстрации на своите сънародници.
Путин реализира интернационална изолираност на голямата Русия каквато никой различен руско-съветски държател не е реализирал, прибавяйки още територия към гигантската страна и пренебрежение към нея по целия свят.
Путин претендира да е укрепил и развил Русия, само че всъщост закрепи необратимо статута ѝ на суровинен придатък на развитите западни стопански системи, подвластен от западните технологии за съществуването и развиването на същата тази добивна промишленост.
Това е Путин, покорителят на покорния съветския народ, който още не осъзнава провалянето си и живее във етапа на всенародната горделивост от аншлуса с Крим. В Третия Рим му се радват пирово както в Третия райх третираха присъединението на територии с брутална мощ или “по любов” от страна на “присъединените” судетски немци в Чехия и австрийците в Австрия. Резултатът за Третия Рим ще бъде сходен на края на Третия райх.
Под водачеството на своя Нерон Русия пропусна съдбовно шанса си да се подреди измежду развитите цивилизовани страни, прахосвайки краткотрайно извоюваното приказно благосъстояние от продажбите на подземни богатсва за милитаризация, вместо да вложи средствата за рационализация на страната.
Автор: Иво Инджев
Заглавието е на редакцията
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ