Писма на немски войници до вкъщи
Във войната няма спечелили. Губещи са всички. Усетете суровия смут на войната посредством тези писма на немски бойци от Източния фронт:
„ Сталинград е добър урок за немския народ, тъпо единствено, че тези, които се образоват, надали ще могат да употребяват получените познания в бъдещия живот “.
***„ Надявахме се, че до Коледа ще се върнем в Германия, че Сталинград ще е в нашите ръце. Каква огромна илюзия! Този град ни е трансформирал в навалица безчувствени мъртъвци! Сталинград – това е пъкъл! Руснаците не наподобяват на хора, като че ли са направени от желязо, не знаят отмалялост, не знаят боязън. “
***
Разговарях с основен сержант В. Каза, че битката във Франция била по-ожесточена, в сравнение с тук, само че по-честна. Французите капитулирали, когато разбирали, че по-нататъшна опозиция ставала безполезна. Руснаците, даже в случай че това е безуспешно, не престават да се борят… Във Франция или Полша към този момент би трябвало да се предадат, счита сержант В, само че тук руснаците не престават фанатично да се борят “.
***
„ Моя обичана Целла. Това, споделям напряко, необичайно писмо, което, несъмнено, никоя поща не ще изпрати на никое място, и взех решение да го изпратя по своя ранен нашенец, ти го знаеш – това е Фриц Заубер …
Всеки ден ни носи огромни жертви. Губим нашите братя, а краят на войната не се вижда и, вероятно, няма да го видя, не знам какво ще се случи с мен на следващия ден, към този момент изгубих вяра да се върна вкъщи и да остана жив.
Мисля, че всеки немски боец ще си откри гроба тук. тези снежни стихии и необятни поля, покрити със сняг, ме довеждат до смъртен смут. Да с епобедят руснаците е невъзможно… “
***
„ Мислех, че войната ще свърши до края на тази година, само че както се вижда, нещата стоят иначе… Мисля, че сбъркахме във връзка с руснаците „.
***
„ Намираме се на 90 км от Москва и това ни струваше доста убити. Руснаците оказват доста мощна опозиция, защитавайки Москва… Докато стигнем до Москва, ще има още жестоки боеве. Мнозина, които даже не се замислят за това, ще би трябвало да загинат…
В този поход доста съжаляваха, че Русия не е Полша и не е Франция и няма по-силен зложелател, в сравнение с руснаците. Ако мине още половин година – сме пропаднали… “
***
„ Намираме се на автострадата Москва-Смоленск, далеко от Москва… Руснаците се борят ожестечено и гневно за всеки метър земя. Никога боевете не са били толкоз жестоки и тежки, и мнозина от нас няма да видят повече роднините си… “
***
Повече от три месеца съм в Русия и към този момент съм претърпял доста. Да, скъпи братко, от време на време душата отива в петите, когато се намираш от проклетите руснаци на не повече от 100 метра… “
***
От дневника на командващия 25-та войска военачалник Гюнтер Блюментрит:
„ Много от нашите ръководители мощно са подценили новия зложелател. Това е частично, тъй като те не са знаели нищо нито за съветския народ, нито за съветския боец.
Някои наши военачалници в течение на цялата Първа международна война са се намирали на Западния фронт и в никакъв случай не са воювали на Изток, по тази причина не са имали никаква визия за географските условия на Русия и съпротивата на съветския боец, само че в това време пренебрегнали неведнъж предизвестията на видни военни експерти по Русия…
Поведението на съветските войски, даже и в това първо стълкновение (за Минск)поразително се разграничава от държанието на поляците и войските на западните съдружници в изискванията на проваляне. Дори и когато са обркъжени, руснаците не отстъпват от своите граници “.
