Бруно Бекман специално за БНТ: Животът в украинския град Зирка след изтеглянто на руснаците
Във Вишгород, до Киев група доброволци събират помощи за селата, покрай беларуската граница. Те бяха едни от първите, в които влязоха съветските елементи и останаха там повече от месец.
" Всички тук са доброволци от разнообразни елементи на Украйна. Решихме за помогнем на армията, защото те ни оказват помощ да спечелим войната. Всички те донесоха разнообразни неща, а аз ще оказа помощ да ги занесем в села, неотдавна освободени от окупаторите и мощно нуждаещи се от помощ ", споделя Саша Кубицки, готвач и блогър.
Саша Кубицки е готвач и треньор по карате. Кулинарният му блог е извънредно известен в Украйна. Но в този момент се е посветил на друго. В кашоните има медикаменти, храни, артикули и облекла за хората, изгубили всичко.
" Освен лекарства, ще доставим на хората и нафта и бензин, тъй като нямат ток и им трябват за генераторите. И е хубаво, че идвате с нас, ще използваме колата ви, с цел да закараме повече бутилки, колкото се съберат ", споделя още той.
Групата доброволци потегля на северозапад от Киев. Пътят наподобява по този начин: опустошения, следи от удари, изгорели и изоставени съветски танкове, неизбухнали експлозиви.
Първата спирка е село Вахивка, на към 80 км от Киев, където живеят 250 души.
" Имаме единствено дизелов генератор. Използваме го, с цел да зареждаме телефоните, да мелим зърно, с цел да имаме брашно и, несъмнено, да гледаме телевизия. Синът ми беше ранен при отбраната на Киев и в този момент е на лекуване във Виница. Иска ми се да замине да го лекуват в чужбина. Сега сме по-добре. Хеликоптерите летяха доста ниско. Ракети летяха над главите ни, страхувахме се, че ще ударят къщите ни. Не са бомбардирали домовете ни ", споделя Мария, жителка на село Вахивка.
Валентина отваря единствения магазин в селото.
" Беше отворено, продавахме, само че ракетите летяха над главите ни непрекъснато. Но тук беше умерено, не ни бомбардираха, не грабиха ", изясни тя.
Бруно Бекман: От какво имате най-голяма потребност?
Валентина: Войната да спре.
Руснаците пристигнали в селото единствено един път. Валентина споделя, че взели СИМ-картите от телефоните на всички деца.
Този мост до градчето Иванки е изумен и в този момент до него е построен понтонен. Пътищата са извънредно труднопроходими, на доста места прекосяването е невероятно.
Разрушенията са от ден на ден. На това място е невероятно да се продължи напред с кола. Поредният ударен мост разцепва пътя на две.
А тук конвоят с доброволци се изправя пред следващата заплаха - прекосяването по оживялата по знамение част от пътя.
И въпреки всичко съумяват да продължат напред. Към Зирка, на 105 км от Киев и единствено на 25 км от Беларус.
Но от края на февруари - на практика откъснато от света. То е крайната цел на доброволците.
" Най-накрая успяхме да стигнем до село Зирка. Хората в Зирка са били на процедура едни от първите, които са видели съветските бойци, когато стартира нашествието на 24 февруари. Последните съветски елементи се изтеглиха отсам преди 5-6 дни. Ние сме първите, които доближават селото - тук филантропичната помощ, която носим, е извънредно нужна ", споделя Бруно Бекман.
В Зирка улиците са пусти, чува се единствено лай. Няма изумени къщи, само че са останали са малко хора.
Бруно: Какво се случи на 24 февруари?
Иван, гражданин на Зирка: Когато чухме първите мощни детонации, помислихме, че е стихия. само че бързо разбрахме, че не е.
Мария, брачна половинка на Иван: Откъм Беларус изстрелваха ракети. После пристигнаха танковете, започнаха да грабят от къщите на хората, които бяха избягали. Взеха всичко от празните къщи. Не са наранявали хора, мародерстваха единствено в празните къщи. Затова сме написали " ТУК ЖИВЕЯТ ХОРА ". Когато влязоха в двора, ги молихме - пощадете децата ни в Киев, а един от тях клати глава и споделя - в Киев ще стават ужасни неща. Бояхме се от тях. Казаха ни, че са пристигнали да ни защитаат от бандеровци. Какви бандероци - погледнете в близост. Ние нямаме потребност да ни защитавате. И още една жена по улицата им викаше: нямаме потребност да ни защитавате, никой не ни заплашва. Криехме се в къщите, прозорците затворени. Когато бомбардираха, се криехме в мазето.
Бруно: От какво се нуждаете най-вече?
Мария: Мир, с цел да могат децата ни да се върнат. Благодарни сме на нашите военни, че пристигнаха бързо. И Червеният кръст пристигна, донесоха медикаменти. вие дойдохте. Разберете, нямаме ток, няма светлина, няма информация какво става на фронтовата линия. Бяхме изцяло откъснати. само че в този момент знаем, че ще имаме отново ток и осветяване...не незабавно, само че ще има.
Саша Кубицки и неговите доброволци са изпълнили задачата си и поемат по противоположния рисков път към Киев. Хората в Зирка остават в очакване на други като тях и края на войната.
" Всички тук са доброволци от разнообразни елементи на Украйна. Решихме за помогнем на армията, защото те ни оказват помощ да спечелим войната. Всички те донесоха разнообразни неща, а аз ще оказа помощ да ги занесем в села, неотдавна освободени от окупаторите и мощно нуждаещи се от помощ ", споделя Саша Кубицки, готвач и блогър.
Саша Кубицки е готвач и треньор по карате. Кулинарният му блог е извънредно известен в Украйна. Но в този момент се е посветил на друго. В кашоните има медикаменти, храни, артикули и облекла за хората, изгубили всичко.
" Освен лекарства, ще доставим на хората и нафта и бензин, тъй като нямат ток и им трябват за генераторите. И е хубаво, че идвате с нас, ще използваме колата ви, с цел да закараме повече бутилки, колкото се съберат ", споделя още той.
Групата доброволци потегля на северозапад от Киев. Пътят наподобява по този начин: опустошения, следи от удари, изгорели и изоставени съветски танкове, неизбухнали експлозиви.
Първата спирка е село Вахивка, на към 80 км от Киев, където живеят 250 души.
" Имаме единствено дизелов генератор. Използваме го, с цел да зареждаме телефоните, да мелим зърно, с цел да имаме брашно и, несъмнено, да гледаме телевизия. Синът ми беше ранен при отбраната на Киев и в този момент е на лекуване във Виница. Иска ми се да замине да го лекуват в чужбина. Сега сме по-добре. Хеликоптерите летяха доста ниско. Ракети летяха над главите ни, страхувахме се, че ще ударят къщите ни. Не са бомбардирали домовете ни ", споделя Мария, жителка на село Вахивка.
Валентина отваря единствения магазин в селото.
" Беше отворено, продавахме, само че ракетите летяха над главите ни непрекъснато. Но тук беше умерено, не ни бомбардираха, не грабиха ", изясни тя.
Бруно Бекман: От какво имате най-голяма потребност?
Валентина: Войната да спре.
Руснаците пристигнали в селото единствено един път. Валентина споделя, че взели СИМ-картите от телефоните на всички деца.
Този мост до градчето Иванки е изумен и в този момент до него е построен понтонен. Пътищата са извънредно труднопроходими, на доста места прекосяването е невероятно.
Разрушенията са от ден на ден. На това място е невероятно да се продължи напред с кола. Поредният ударен мост разцепва пътя на две.
А тук конвоят с доброволци се изправя пред следващата заплаха - прекосяването по оживялата по знамение част от пътя.
И въпреки всичко съумяват да продължат напред. Към Зирка, на 105 км от Киев и единствено на 25 км от Беларус.
Но от края на февруари - на практика откъснато от света. То е крайната цел на доброволците.
" Най-накрая успяхме да стигнем до село Зирка. Хората в Зирка са били на процедура едни от първите, които са видели съветските бойци, когато стартира нашествието на 24 февруари. Последните съветски елементи се изтеглиха отсам преди 5-6 дни. Ние сме първите, които доближават селото - тук филантропичната помощ, която носим, е извънредно нужна ", споделя Бруно Бекман.
В Зирка улиците са пусти, чува се единствено лай. Няма изумени къщи, само че са останали са малко хора.
Бруно: Какво се случи на 24 февруари?
Иван, гражданин на Зирка: Когато чухме първите мощни детонации, помислихме, че е стихия. само че бързо разбрахме, че не е.
Мария, брачна половинка на Иван: Откъм Беларус изстрелваха ракети. После пристигнаха танковете, започнаха да грабят от къщите на хората, които бяха избягали. Взеха всичко от празните къщи. Не са наранявали хора, мародерстваха единствено в празните къщи. Затова сме написали " ТУК ЖИВЕЯТ ХОРА ". Когато влязоха в двора, ги молихме - пощадете децата ни в Киев, а един от тях клати глава и споделя - в Киев ще стават ужасни неща. Бояхме се от тях. Казаха ни, че са пристигнали да ни защитаат от бандеровци. Какви бандероци - погледнете в близост. Ние нямаме потребност да ни защитавате. И още една жена по улицата им викаше: нямаме потребност да ни защитавате, никой не ни заплашва. Криехме се в къщите, прозорците затворени. Когато бомбардираха, се криехме в мазето.
Бруно: От какво се нуждаете най-вече?
Мария: Мир, с цел да могат децата ни да се върнат. Благодарни сме на нашите военни, че пристигнаха бързо. И Червеният кръст пристигна, донесоха медикаменти. вие дойдохте. Разберете, нямаме ток, няма светлина, няма информация какво става на фронтовата линия. Бяхме изцяло откъснати. само че в този момент знаем, че ще имаме отново ток и осветяване...не незабавно, само че ще има.
Саша Кубицки и неговите доброволци са изпълнили задачата си и поемат по противоположния рисков път към Киев. Хората в Зирка остават в очакване на други като тях и края на войната.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ