Големият шампион Янко Русев: Хванаха ни с допинг заради бедност
Във виртуалните щанги може да се мами
Кой е той
Янко Русев е измежду спортните герои на България с една олимпийска (Москва '80), пет международни и още толкоз европейски трофеи във повдигането на тежести. В актива му са 34 международни върха и е единственият български щангист, показан в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Носител на медал " Стара планина " II степен.
След края на кариерата си е асистент на Иван Абаджиев в националния тим, който след години самичък води. По-късно работи цели пет години в Япония, а от 2009 до 2011 година и в Азербайджан. В момента живее във Варна, само че не остава надалеч от обичания си спорт, който сега се развива във виртуален формат.
- Г-н Русев, по какъв начин ви се костват виртуалните надпревари по щанги, които се постановиха поради карантината?
- Не го утвърждавам това нещо. Как ще се прави допинг надзор, първо. Второ, има доста лесни благоприятни условия да се мами. Аз мога да си направя дискове от по-лек материал и да ги боядисам като същински. Как състезателите ще се явяват на кантар? И там има благоприятни условия за машинация. Ако продължава по този начин, не знам по какъв начин ще става. Какво е бъдещето?
- Състезателите са си в подготвителните зали и се снимат с камера, която излъчва в действително време, нали?
- Да, но каква е тази работа! В залата си, слагаш си дисковете и толкоз. Друго е да влезеш в същинска зала, да има спортна конюнктура. Трябва да погледнеш съперниците си в очите, да видиш придвижванията им, техниката им, телосложението им. Не е добре това, което го вършат.
- Все отново не е ли по-добре с виртуални надпревари, в сравнение с да няма никакви?
- Да, сега все е нещо, само че по този начин не може да продължава. Ето, идва олимпиада, по този начин ли я караме до олимпиадата, ами там също ли ще се подвига, дето се вика, всеки от у дома. С такива надпревари ли ще се взимат квоти за Токио?! Та то ще има измами.
- Квоти за Токио от виртуални шампионати ли ще се раздават?
- Така наподобява. Ние имаме едно момче, Божидар от Сливен, което би трябвало да вземе квота. Можем да изпратим на олимпиада още един-двама души, само че би трябвало да вземат участие в квалификационни шампионати. Такива ли ще бъдат, не знам.
- Олимпиадата е чак идното лято, няма ли да има същински надпревари до тогава?
- Трябва да има, само че поради карантината затварят граници, затварят полети, би трябвало 15-дневни карантини. Ще изчакаме, в случай че след Нова година се възстановяват нещата, несъмнено ще има надпревари. Ето, в този момент трябваше да имаме европейско състезание, само че няма по какъв начин да се организира. Също такова би трябвало да има през март в Русия, само че занапред не е ясно ще го има ли, няма ли.
- Как се тренира в такава конюнктура, от кое място идва мотивацията? Как работи нашият народен треньор Иван Иванов?
- Трудно, мъчно е в този миг. Липсват мотивация и централизация, когато нямаш надпревари, единствено да вдигаш в залата. Но за тренировки мотивация може да има, може да се стараеш за по-добри резултати. Трудът в щангите е голям, часове наред тренировки, десетки тонове желязо минават през ръцете ти всеки ден. Тази мотивация от тренировката би трябвало да се реалокира в съревнование в даден миг. Там е истината, другояче се питаш за какво го правиш.
- При младежите единствено преди дни България завоюва купа и още един орден от Световната купа в Перу, заместила международното, точно на виртуално съревнование.
- Да, гледах, само че като завоюва нашият Карлос, дават единствено флагове. Друго е да се качиш на стълбичката, да ти се намокрят очите.
- Вие към този момент не се занимавате с треньорство, какъв брой близо сте до щангите?
- Не, към този момент не се занимавам интензивно, единствено вървя като арбитър на надпревари, само че в този момент такива няма. Иначе проследявам какво се случва, по какъв начин вървят нещата във повдигането на тежести у нас.
За страдание, сега имаме единствено един щангист с шансове да взе участие на олимпиадата - Божидар от Сливен. Има и двама братя от Варна, само че те са още дребни и ще се готвят за идната олимпиада.
- Как се стигна до това да разчитаме на един играч на фона на това, че в миналото имаше най-малко по двама във всяка категория?
- Толкова дълга е тази тематика, че не ми се стартира. Знаете историите с допинга и наказванията, целият ни тим бе заловен и изваден. Имаше и санкция, която дълго не можехме да платим, разногласия във федерацията имаше. Почти невероятно е в такива условия.
- Говореше се дали повдигането на тежести да не бъде извадено въобще от олимпийската стратегия даже.
- Да, основно поради корупцията. Някои хора в управлението на международната федерация станаха милионери, дори Тамаш Аян дали не стана и милиардер. Има богати национални федерации, заплащат си и няма за тях допинг надзор, не им изпращат инспекции, или им изпращат проформа. А нас ни използваха за изкупителна жертва, да покажат по какъв начин се борят с допинга. За няма нищо си изпатихме.
- За последно работихте в Азербайджан, по какъв начин се отнасят там към спорта?
- За състезател, който може да завоюва медали, всичко е елементарно. За един ден ти издават паспорт и ставаш азербайджански жител, можеш към този момент да отидеш на съревнование. Нашия Валентин Христов стана азер за 24 часа. Там бюджетът за спорта е безграничен, каквото пожелаеш, каквито условия, лагери, лекарства, възобновяване, абе, всичко го имаш, незабавно щом го поискаш. Работи се с доста пари. За интернационален триумф се заплащат съществени награди. За олимпийска купа незабавно дават един милион $ на състезателя и на треньора му. Изобщо не може да става съпоставяне с нашите условия, надалеч сме като земята от небето. Толкова нямаше пари, че преди години Пламен Аспарухов, като беше треньор на националния тим, им даваше някакви отпадъци за възобновяване. Не допинг, несъмнено, за това не може да става дума. Но не знаеш какво има в тези неща, дето ги пият. И ги хванаха целия тим. От бедност, не тъй като са взимали неразрешени стимуланти. Богатите вършат всевъзможни измами, като да вземем за пример да отиде различен човек да дава допинг проба вместо състезателя. Издават се паспорти с подправени самоличности да вземем за пример, иди че доказвай кой е дал проба, кой е упражнявал, кой се е състезавал. Как ние да ги победим!?
- Вие по какъв начин се справяте в карантината?
- Стоя повече у дома, не се групирам много-много с хора. Разхождам се край морето, ловя риба. Дори имам другари с лодки, излизаме. Има добра слука на сафрид, зарган, чернокоп. Чакаме още да излязат китове в Черно море (смее се).
Кой е той
Янко Русев е измежду спортните герои на България с една олимпийска (Москва '80), пет международни и още толкоз европейски трофеи във повдигането на тежести. В актива му са 34 международни върха и е единственият български щангист, показан в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул. Носител на медал " Стара планина " II степен.
След края на кариерата си е асистент на Иван Абаджиев в националния тим, който след години самичък води. По-късно работи цели пет години в Япония, а от 2009 до 2011 година и в Азербайджан. В момента живее във Варна, само че не остава надалеч от обичания си спорт, който сега се развива във виртуален формат.
- Г-н Русев, по какъв начин ви се костват виртуалните надпревари по щанги, които се постановиха поради карантината?
- Не го утвърждавам това нещо. Как ще се прави допинг надзор, първо. Второ, има доста лесни благоприятни условия да се мами. Аз мога да си направя дискове от по-лек материал и да ги боядисам като същински. Как състезателите ще се явяват на кантар? И там има благоприятни условия за машинация. Ако продължава по този начин, не знам по какъв начин ще става. Какво е бъдещето?
- Състезателите са си в подготвителните зали и се снимат с камера, която излъчва в действително време, нали?
- Да, но каква е тази работа! В залата си, слагаш си дисковете и толкоз. Друго е да влезеш в същинска зала, да има спортна конюнктура. Трябва да погледнеш съперниците си в очите, да видиш придвижванията им, техниката им, телосложението им. Не е добре това, което го вършат.
- Все отново не е ли по-добре с виртуални надпревари, в сравнение с да няма никакви?
- Да, сега все е нещо, само че по този начин не може да продължава. Ето, идва олимпиада, по този начин ли я караме до олимпиадата, ами там също ли ще се подвига, дето се вика, всеки от у дома. С такива надпревари ли ще се взимат квоти за Токио?! Та то ще има измами.
- Квоти за Токио от виртуални шампионати ли ще се раздават?
- Така наподобява. Ние имаме едно момче, Божидар от Сливен, което би трябвало да вземе квота. Можем да изпратим на олимпиада още един-двама души, само че би трябвало да вземат участие в квалификационни шампионати. Такива ли ще бъдат, не знам.
- Олимпиадата е чак идното лято, няма ли да има същински надпревари до тогава?
- Трябва да има, само че поради карантината затварят граници, затварят полети, би трябвало 15-дневни карантини. Ще изчакаме, в случай че след Нова година се възстановяват нещата, несъмнено ще има надпревари. Ето, в този момент трябваше да имаме европейско състезание, само че няма по какъв начин да се организира. Също такова би трябвало да има през март в Русия, само че занапред не е ясно ще го има ли, няма ли.
- Как се тренира в такава конюнктура, от кое място идва мотивацията? Как работи нашият народен треньор Иван Иванов?
- Трудно, мъчно е в този миг. Липсват мотивация и централизация, когато нямаш надпревари, единствено да вдигаш в залата. Но за тренировки мотивация може да има, може да се стараеш за по-добри резултати. Трудът в щангите е голям, часове наред тренировки, десетки тонове желязо минават през ръцете ти всеки ден. Тази мотивация от тренировката би трябвало да се реалокира в съревнование в даден миг. Там е истината, другояче се питаш за какво го правиш.
- При младежите единствено преди дни България завоюва купа и още един орден от Световната купа в Перу, заместила международното, точно на виртуално съревнование.
- Да, гледах, само че като завоюва нашият Карлос, дават единствено флагове. Друго е да се качиш на стълбичката, да ти се намокрят очите.
- Вие към този момент не се занимавате с треньорство, какъв брой близо сте до щангите?
- Не, към този момент не се занимавам интензивно, единствено вървя като арбитър на надпревари, само че в този момент такива няма. Иначе проследявам какво се случва, по какъв начин вървят нещата във повдигането на тежести у нас.
За страдание, сега имаме единствено един щангист с шансове да взе участие на олимпиадата - Божидар от Сливен. Има и двама братя от Варна, само че те са още дребни и ще се готвят за идната олимпиада.
- Как се стигна до това да разчитаме на един играч на фона на това, че в миналото имаше най-малко по двама във всяка категория?
- Толкова дълга е тази тематика, че не ми се стартира. Знаете историите с допинга и наказванията, целият ни тим бе заловен и изваден. Имаше и санкция, която дълго не можехме да платим, разногласия във федерацията имаше. Почти невероятно е в такива условия.
- Говореше се дали повдигането на тежести да не бъде извадено въобще от олимпийската стратегия даже.
- Да, основно поради корупцията. Някои хора в управлението на международната федерация станаха милионери, дори Тамаш Аян дали не стана и милиардер. Има богати национални федерации, заплащат си и няма за тях допинг надзор, не им изпращат инспекции, или им изпращат проформа. А нас ни използваха за изкупителна жертва, да покажат по какъв начин се борят с допинга. За няма нищо си изпатихме.
- За последно работихте в Азербайджан, по какъв начин се отнасят там към спорта?
- За състезател, който може да завоюва медали, всичко е елементарно. За един ден ти издават паспорт и ставаш азербайджански жител, можеш към този момент да отидеш на съревнование. Нашия Валентин Христов стана азер за 24 часа. Там бюджетът за спорта е безграничен, каквото пожелаеш, каквито условия, лагери, лекарства, възобновяване, абе, всичко го имаш, незабавно щом го поискаш. Работи се с доста пари. За интернационален триумф се заплащат съществени награди. За олимпийска купа незабавно дават един милион $ на състезателя и на треньора му. Изобщо не може да става съпоставяне с нашите условия, надалеч сме като земята от небето. Толкова нямаше пари, че преди години Пламен Аспарухов, като беше треньор на националния тим, им даваше някакви отпадъци за възобновяване. Не допинг, несъмнено, за това не може да става дума. Но не знаеш какво има в тези неща, дето ги пият. И ги хванаха целия тим. От бедност, не тъй като са взимали неразрешени стимуланти. Богатите вършат всевъзможни измами, като да вземем за пример да отиде различен човек да дава допинг проба вместо състезателя. Издават се паспорти с подправени самоличности да вземем за пример, иди че доказвай кой е дал проба, кой е упражнявал, кой се е състезавал. Как ние да ги победим!?
- Вие по какъв начин се справяте в карантината?
- Стоя повече у дома, не се групирам много-много с хора. Разхождам се край морето, ловя риба. Дори имам другари с лодки, излизаме. Има добра слука на сафрид, зарган, чернокоп. Чакаме още да излязат китове в Черно море (смее се).
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ