Отбелязват Атанасовден по стар стил с обичая Гонене на чумата
Във Видинско по остарял жанр означават Атанасовден с обичая "Гонене на чумата ". На 31 януари видинчани, и най-много жителите на ромския квартал "Нов път ", гонят заболяванията на Атанасовден, съобщи Българска телеграфна агенция.
Това е бит на преход, споделя етнографът от Регионалния исторически музей във Видин доктор Сашка Бизеранова.
При "Гонене на чумата " се обособяват две групи хора: немаскирани и маскирани. В първата група от маскирани лица централната фигура е на Чумата, която е окована върху конска каруца с вериги, заобиколена е от охранители - Страшилища, а на каруцата се натоварват сурвачките, които следва да бъдат изгорени. Групата се води от граждански мъж, в зрелост, мощен и здрав, който е лидер на маскарада. Винаги измежду маскираните лица има "поп ", "булка ", "младоженек " и "страшилища ".
Неизменно ритуалът се съпровожда от духова музика и има собствен лидер. Участниците се включват в обичая, с цел да покажат своите креативен стремежи и благоприятни условия, с цел да показват ромското завещание и да го пренесат във времето, споделя доктор Бизеранова.
Традицията на Атанасовден във Видинско е непроменяемо обвързвано с обичая "Гоненето на чумата ". Този бит е прочут измежду ромското население и като Бибияки - празник на лелята. Бибияки произлиза от ромското биби /леля/ и е неповторим ритуал, изпълняван всяка година на 31 януари от ромите цуцумани, наричащи себе си решетари, изяснява традицията доктор Бизеранова.
При този маскарад главните обредни моменти са четири: обхождане на квартала, игри на площада, изгаряне на чумата и общоквартално обредно хранене.
Това е бит на преход, споделя етнографът от Регионалния исторически музей във Видин доктор Сашка Бизеранова.
При "Гонене на чумата " се обособяват две групи хора: немаскирани и маскирани. В първата група от маскирани лица централната фигура е на Чумата, която е окована върху конска каруца с вериги, заобиколена е от охранители - Страшилища, а на каруцата се натоварват сурвачките, които следва да бъдат изгорени. Групата се води от граждански мъж, в зрелост, мощен и здрав, който е лидер на маскарада. Винаги измежду маскираните лица има "поп ", "булка ", "младоженек " и "страшилища ".
Неизменно ритуалът се съпровожда от духова музика и има собствен лидер. Участниците се включват в обичая, с цел да покажат своите креативен стремежи и благоприятни условия, с цел да показват ромското завещание и да го пренесат във времето, споделя доктор Бизеранова.
Традицията на Атанасовден във Видинско е непроменяемо обвързвано с обичая "Гоненето на чумата ". Този бит е прочут измежду ромското население и като Бибияки - празник на лелята. Бибияки произлиза от ромското биби /леля/ и е неповторим ритуал, изпълняван всяка година на 31 януари от ромите цуцумани, наричащи себе си решетари, изяснява традицията доктор Бизеранова.
При този маскарад главните обредни моменти са четири: обхождане на квартала, игри на площада, изгаряне на чумата и общоквартално обредно хранене.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ