Успехът не те прави щастлив. Лейла Слимани, която избра Георги Господинов за Букър
Във вените ѝ тече френско-мароканска кръв. Сблъсквала се е с расизма и написа за сложния живот на дамите в Мароко. Писателка и журналистка със мощна гражданска позиция, спечелила наградата " Гонкур ", и " персонален " посланик на Еманюел Макрон. Тя е Лейла Слимани.
Тя е ръководител на журито, което избира книгата на Георги Господинов " Времеубежище " за влиятелната интернационална премия " Букър ". А през декември идва в София. Тя е Лейла Слимани и е Човек на деня на Свободна Европа.
Софийския интернационален книжовен фестивал ще се организира от 5 до 10 декември . Една от най-интересните срещи по време на фестивала ще бъде точно диалог сред Слимани и Господинов пред българската аудитория. В него тя ще опише за какво е избрала " Времеубежище " пред останалите номинирани книги, както и за своите произведения.
Фестивалът е най-голямото събитие от календара на Асоциация " Българска книга ", проведено от преподавателите в Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Амелия Личева и доцент Дария Карапеткова .
Лейла Слимани е родена на 3 октомври 1981 година в мароканската столица Рабат и е междинната от три дъщери. Израства в демократично, френскоговорящо семейство и посещава френски учебни заведения. Майка ѝ Беатрис е с френски корени и е доктор, а татко ѝ е мароканският икономист с френско обучение Отман Слимани .
Бабата на Лейла по майчина линия - Ан Дхоб , е французойка от Елзас. През 1944 година, по време на освобождението на Франция, тя се среща с бъдещия си брачен партньор - марокански полковник от френската колониална войска. След войната тя отива с него в Мароко, а през 2003 година става първата писателка в фамилията с автобиографичен разказ.
В детството си Лейла и околните ѝ претърпяват тежък миг - когато е на 12 години, татко ѝ е незаслужено упрекнат във финансов скандал и е уволнен от поста си на президент на мароканската банка CIH. По-късно той е оневинен.
Лейла напуща Мароко още на 17-годишна възраст. Тогава тя отпътува за Париж, където учи политически науки и медийни проучвания. След дипломирането си за малко обмисля кариера на актриса, като приключва курс по актьорско майсторство и се появява в поддържащи функции в два кино лентата.
През 2008 година обаче стартира работа като публицист в списание Jeune Afrique . Работата ѝ изисква доста пътувания като боен сътрудник. След като синът ѝ се ражда през 2011 година, а тя е задържана в Тунис, до момента в който прави репортаж за Арабската пролет , взема решение да напусне списанието, с цел да работи на свободна процедура. И стартира да написа разказ.
" Спомням си, че един ден, по време на вечеря, би трябвало да съм била на осем години, майка ми сподели на гостите: „ Когато порасне, Лейла ще стане писателка “. Така стана и в никакъв случай не съм се съмнявала в това ", споделя Слимани пред.
Слимани споделя, че най-важното нещо за нея, когато стартира да написа, е да изследва своята еднаквост като жена.
" Хиляди пъти са ме питали за какво всички мои герои са дами, до момента в който един публицист мъж в никакъв случай не е питан за какво героите му са мъже. Освен това трябваше да се оправя с доста расизъм ", споделя тя пред.
Първият ѝ писателски опит е отритнат от издателите. През 2013 година обаче тя взе участие в семинар по писане, където бива видяна. Така през 2014 година разгласява първия си разказ " В градината на змея " ( " Dans le jardin de l`ogre " ).
Творбата е провокативна - споделя за живота на омъжена жена, която губи надзор върху живота си поради половата си взаимозависимост. Френската рецензия я утвърждава, а в Мароко получава литературната премия La Mamounia .
Две години по-късно тя издава психологическия трилър " Нежна ария " ( " Chanson douce " ), който през 2016 година печели най-престижната френска литературна премия - " Гонкур ".
Това я трансформира в литературна звезда във Франция и ѝ носи интернационална популярност. Слимани става едвам 12-тата жена, която получава оценката от 1903 година, когато е връчено за първи път.
Наградата е известна с това, че носи единствено символичната сума от 10 евро , само че обезпечава на създателя забележителна известност и доста положителни продажби. Книгата става най-четената във Франция през същата година с над 450 000 отпечатани копия.
" Нежна ария " е основан на същински случай от 2012 година, когато 50-годишната бавачка Йослин Ортега - натурализирана гражданка на Съединени американски щати от Доминканската република, убива две от децата на известно семейство в Ню Йорк. Ортега е наказана на пожизнен затвор без право на подмяна.
През 2017 година Слимани издава " Секс и неистини - половият живот на дамите в Мароко " , в който събира разтърсващите разкази на локални дами за компромисите, отчаянието и разочарованията в техния полов живот. Авторката споделя, че в Мароко и през днешния ден остава дълбока разлика сред действителността, с която мароканците се сблъскват в интернет, и тяхното обвързано с обичаи общество.
„ За хората, които се усещат застрашени от модерността, от всичко, идващо от Запада, женското тяло се трансформира в пространството, където би трябвало да се запазят идентичността и традицията “, прибавя Слимани.
През 2020 година тя разгласява първи том от историческа трилогия - " Страната на другите " , която я връща към корените й. Действието се развива в Мароко сред 1944 година и лятото на 1955 година - интервалът на деколонизация и протести в търсене на самостоятелност. Тогава е живяла и нейната баба - първообраз на основната героиня. Вторият том - " Гледайте по какъв начин танцуваме ", излиза през 2022 година, а третият се чака следващата година.
" Невъзможно е да се опише историята на Мароко, без да се употребява страст ", споделя писателката.
През 2017 година френското държавно управление я прави офицер на Ордена за изкуство и литература . Същата година президентът на Франция Еманюел Макрон назначава Лейла Слимани за собствен персонален представител в Международната организация на франкофонията.
От 2021 година тя живее в португалската столица Лисабон със брачна половинка си и двете им деца - наследник и щерка. Те са нейното благополучие, тъй като " триумфът е опция, само че не те прави благополучен ".
" Успехът не постоянно е елементарен за ръководство. Изведнъж се оказвате доста търсени, не знаете какво да кажете и се страхувате да не се справите по-зле със идната книга. Успехът не те топли през нощта, когато ти е студено, и не те успокоява, когато си печален ", споделя Лейла Слимани.
Тя е ръководител на журито, което избира книгата на Георги Господинов " Времеубежище " за влиятелната интернационална премия " Букър ". А през декември идва в София. Тя е Лейла Слимани и е Човек на деня на Свободна Европа.
Софийския интернационален книжовен фестивал ще се организира от 5 до 10 декември . Една от най-интересните срещи по време на фестивала ще бъде точно диалог сред Слимани и Господинов пред българската аудитория. В него тя ще опише за какво е избрала " Времеубежище " пред останалите номинирани книги, както и за своите произведения.
Фестивалът е най-голямото събитие от календара на Асоциация " Българска книга ", проведено от преподавателите в Софийския университет " Св. Климент Охридски " проф. Амелия Личева и доцент Дария Карапеткова .
Лейла Слимани е родена на 3 октомври 1981 година в мароканската столица Рабат и е междинната от три дъщери. Израства в демократично, френскоговорящо семейство и посещава френски учебни заведения. Майка ѝ Беатрис е с френски корени и е доктор, а татко ѝ е мароканският икономист с френско обучение Отман Слимани .
Бабата на Лейла по майчина линия - Ан Дхоб , е французойка от Елзас. През 1944 година, по време на освобождението на Франция, тя се среща с бъдещия си брачен партньор - марокански полковник от френската колониална войска. След войната тя отива с него в Мароко, а през 2003 година става първата писателка в фамилията с автобиографичен разказ.
В детството си Лейла и околните ѝ претърпяват тежък миг - когато е на 12 години, татко ѝ е незаслужено упрекнат във финансов скандал и е уволнен от поста си на президент на мароканската банка CIH. По-късно той е оневинен.
Лейла напуща Мароко още на 17-годишна възраст. Тогава тя отпътува за Париж, където учи политически науки и медийни проучвания. След дипломирането си за малко обмисля кариера на актриса, като приключва курс по актьорско майсторство и се появява в поддържащи функции в два кино лентата.
През 2008 година обаче стартира работа като публицист в списание Jeune Afrique . Работата ѝ изисква доста пътувания като боен сътрудник. След като синът ѝ се ражда през 2011 година, а тя е задържана в Тунис, до момента в който прави репортаж за Арабската пролет , взема решение да напусне списанието, с цел да работи на свободна процедура. И стартира да написа разказ.
" Спомням си, че един ден, по време на вечеря, би трябвало да съм била на осем години, майка ми сподели на гостите: „ Когато порасне, Лейла ще стане писателка “. Така стана и в никакъв случай не съм се съмнявала в това ", споделя Слимани пред.
Слимани споделя, че най-важното нещо за нея, когато стартира да написа, е да изследва своята еднаквост като жена.
" Хиляди пъти са ме питали за какво всички мои герои са дами, до момента в който един публицист мъж в никакъв случай не е питан за какво героите му са мъже. Освен това трябваше да се оправя с доста расизъм ", споделя тя пред.
Първият ѝ писателски опит е отритнат от издателите. През 2013 година обаче тя взе участие в семинар по писане, където бива видяна. Така през 2014 година разгласява първия си разказ " В градината на змея " ( " Dans le jardin de l`ogre " ).
Творбата е провокативна - споделя за живота на омъжена жена, която губи надзор върху живота си поради половата си взаимозависимост. Френската рецензия я утвърждава, а в Мароко получава литературната премия La Mamounia .
Две години по-късно тя издава психологическия трилър " Нежна ария " ( " Chanson douce " ), който през 2016 година печели най-престижната френска литературна премия - " Гонкур ".
Това я трансформира в литературна звезда във Франция и ѝ носи интернационална популярност. Слимани става едвам 12-тата жена, която получава оценката от 1903 година, когато е връчено за първи път.
Наградата е известна с това, че носи единствено символичната сума от 10 евро , само че обезпечава на създателя забележителна известност и доста положителни продажби. Книгата става най-четената във Франция през същата година с над 450 000 отпечатани копия.
" Нежна ария " е основан на същински случай от 2012 година, когато 50-годишната бавачка Йослин Ортега - натурализирана гражданка на Съединени американски щати от Доминканската република, убива две от децата на известно семейство в Ню Йорк. Ортега е наказана на пожизнен затвор без право на подмяна.
През 2017 година Слимани издава " Секс и неистини - половият живот на дамите в Мароко " , в който събира разтърсващите разкази на локални дами за компромисите, отчаянието и разочарованията в техния полов живот. Авторката споделя, че в Мароко и през днешния ден остава дълбока разлика сред действителността, с която мароканците се сблъскват в интернет, и тяхното обвързано с обичаи общество.
„ За хората, които се усещат застрашени от модерността, от всичко, идващо от Запада, женското тяло се трансформира в пространството, където би трябвало да се запазят идентичността и традицията “, прибавя Слимани.
През 2020 година тя разгласява първи том от историческа трилогия - " Страната на другите " , която я връща към корените й. Действието се развива в Мароко сред 1944 година и лятото на 1955 година - интервалът на деколонизация и протести в търсене на самостоятелност. Тогава е живяла и нейната баба - първообраз на основната героиня. Вторият том - " Гледайте по какъв начин танцуваме ", излиза през 2022 година, а третият се чака следващата година.
" Невъзможно е да се опише историята на Мароко, без да се употребява страст ", споделя писателката.
През 2017 година френското държавно управление я прави офицер на Ордена за изкуство и литература . Същата година президентът на Франция Еманюел Макрон назначава Лейла Слимани за собствен персонален представител в Международната организация на франкофонията.
От 2021 година тя живее в португалската столица Лисабон със брачна половинка си и двете им деца - наследник и щерка. Те са нейното благополучие, тъй като " триумфът е опция, само че не те прави благополучен ".
" Успехът не постоянно е елементарен за ръководство. Изведнъж се оказвате доста търсени, не знаете какво да кажете и се страхувате да не се справите по-зле със идната книга. Успехът не те топли през нощта, когато ти е студено, и не те успокоява, когато си печален ", споделя Лейла Слимани.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ