Маргарет Тачър и пестеливостта й
Във Англия (а и по света) Маргарет Тачър е спорна персона, само че ние през днешния ден ще приказваме повече за метода й на живот и ще засегнем едни по-малко известни обстоятелства за Желязната Лейди.
Както знаете, министър председателят на Англия обичайно живее на Даунинг Стрийт 10 в Уестминстър. Сградата не е доста впечатляваща извън, само че от вътрешната страна е гигантска с над 100 стаи, задоволително картини и изкуство за цялостен музей и несъмнено, най-различни охранителни системи и средства.
Даунинг Стрийт 10 в Уестминстър
Когато Тачър става министър председател през 1979, едно от първите неща, които прави, е да изиска разбивка на парите, които се харчат в подготовка на новия й дом – и по никакъв начин не е удовлетворена от видяното. (Всички суми в текста са приравнени към днешни пари). Според документи, излезли през 2011, Тачър е шокирана от това, че цялата подготовка на жилището е $14 000. Тя не схваща за какво спалното долни дрехи би трябвало да се сменят на всички места ($3500) при изискване, че ще употребява единствено една спалня.
Трябва да отбележим, че тези разноски няма да костват персонално на Тачър нищо – една от изгодите на това да си водач на цяла страна е, че парите на данъкоплатеца заплащат за огромна част от режийните ти. Тя просто не желае пари да се пръскат за безсмислени неща.
По време на службата си, Маргарет също по този начин не тегли цялата си заплата и поучава останалите министри да постъпват по същия метод.
Екстремната й, чак трогателна спестовност се допуска, че се дължи на детството й, което един биограф разказва като непретенциозно и в известна степен тъмно, поради кофти характера на татко й. Въпреки че е сполучлив бакалия, който има два магазина, той е спестовен до прекаленост и избира да живее дружно със фамилията си над един от магазините, в дребен апартамент без вътрешна тоалетна или топла вода.
Бакалийката на татко й, Алфред Робъртс, и апартаментът над нея
Убеждението на татко й, че „ в никакъв случай не би трябвало да се губи даже минута “ (любимо негово казване) и че не би трябвало да се харчат пари ненужно, очевидно остава с Тачър през целия й живот и довежда до чести конфликти с някои от по-охолните й сътрудници в политиката. Например, по-голямата част от работата си Тачър прави на един стол в кабинета си. С годините токчетата й вършат дупки в килима на пода, само че тя отхвърля да го смени. Чак откакто сътрудниците й обръщат внимание какъв брой зле би изглеждало това за позицията, която заема, в очите на други водачи и публични лица, тя склонява… да постави на дупката кръпка от различен килим.
В различен случай, държавният секретар на Уелс написа до Тачър с искане за пари, с които да направи „ дребни усъвършенствания “ на офиса си, които той самият пресмята, че ще костват към 26 000 паунда. Отговорът й е просто „ Направи си други калкулации “. След това Тачър желае ценоразпис по какъв начин тъкмо се е стигнало тъкмо до тези пари и ето че сумата пада на 11 000 паунда.
Вероятно най-върховният образец за пестеливостта на Маргарет Тачър идва откакто мандата й изтича – тя изпада в терзание както ще яде брачният партньор й, до момента в който тя пътува по работа (държи речи и лекции). Според книгата „ Not for Turning: The Life of Margaret Thatcher “, вместо да наеме готвач, който тя безусловно може да си разреши, Тачър написа на Meals on Wheels – услуга, която доставя храна на небогати или хора, неспособни да си сготвят сами. Идеята й в последна сметка отпада откакто сътрудник й показва очевидния честен проблем. Докато си е у дома, диетата й се гради главно от замразени храни. Когато е министър председател на страната, менюто й е по-добро, само че още веднъж изненадващо спартанско и простичко – най-вече консерви и замразена храна, приготвени от готвача й.
Любопитно е да разкажем, че един от редките пъти, в които Тачър смъква желязната си фасада, с която е известна, става, когато неин политически конкурент я упреква в запасяване с храна (по време, което цялата страна е на дажби). Побеснялата Маргарет вика публицисти в дома си, с цел да видят шкафа й за храна, след което пуска обществено списък на наличието му както и списък какъв брой тъкмо е икономисала, купувайки някои неща на едро.
