Във Велико Търново явно е започнала нова ера. Ера, в

Във Велико Търново очевидно е почнала нова епоха. Ера, в която природата пренаписва разпоредбите, а квартал „ Бузлуджа “ е първата сцена на този зоологичен прелом. Там – пред очите на жителката Ваня Стойчева – плъх с олимпийско успокоение похапва пред две котки, които… просто гледат. Нито ръмжене, нито гонене, нито даже леко „ мяу “ за почит. Само безгрижно безмълвие и примиренческа философия в жанр „ мен това не ме визира “.

Снимката разкрива всичко, което би трябвало да знаете: Плъхът – в центъра, върху листче, като на пикник. Котките – от двете страни, като че ли пазят периметъра, само че от почитание към клиента.

Социалните мрежи кипят: „ Това са котки от Поколението Z. Не им се работи. “

Може би най-точната диагноза на актуалния котешки дух. Защо да ловиш плъхове, като доброволци ти сервират гранули два пъти дневно, на разнообразни местоположения? Естествен асортимент? Да, бе! Вече сме на „ кетъринг асортимент “.

Друг коментар добавя:

„ Пишманските котки получават гранули и консерва… и знаят, че храната ще бъде поднесена по този начин или другояче. “

Е, по какъв начин да не станат „ инфлуенсъри на дивата фауна “? Вечер – консерва, заран – зрелищно наблюдаване на плъх, койтосладко си похапва.

Разбира се, за някои това не е просто съвременна рецесия, а носталгия: „ Едно време през социализма какви котки имаше… в този момент и те станаха джендъри. “

Едно време котката гонила плъхове, в този момент котката гони… лайкове. Стари времена, нов морал. Кулминацията идва от консуматор, който споделя своя травматичен случай:

„ Лятото бях очевидец котката да бяга от плъх. “

Какво следва? Ако наклонността продължи: плъховете ще стартират да събират храна за котките; котките ще пускат тиктокове „ Как да съжителстваме спокойно с по-едрите типове “; кварталът ще стане резерват по Програма „ Екоравноправие “.

Природата в България постоянно е била неповторима, само че в кв. „ Бузлуджа “ е напряко авангардна. Ако някой академик търси образец за обърната хранителна верига, ето го – сред два храста, върху едно найлонче и под присмеха на две котки...