Румен Радев: Заборчляваме
Във вчерашния ден Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) излезе с декларация, в която остро осъжда проектобюджета за 2026 година.
„ Това не са просто механически пропуски, а редовно отношение към трудещите се и към бизнеса в България “, съобщи ротационният ръководител на АОБР за 2025 година и ръководител на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) - Румен Радев, в предаването „ Лице в лице “ по бТВ.
„ Получихме параметрите на бюджета безусловно в последния миг, с съобщение, че през днешния ден би трябвало да заседава бюджетната комисия, а на следващия ден - тристранният съвет. Това са неуместни периоди. Но казусът не е единствено в тях, неналичието на разговор е показателна. Ние поискахме диалог още през септември, само че позициите ни бяха пренебрегнати “, сподели Радев.
„ Законът за бюджета планува в допълнение издаване на дълг до 10,5 милиарда евро през 2026 година. Но дано напомня - единствено през настоящата 2025 година от шестте ние към този момент сме заели 5,2 милиарда. През 2024 година дългът беше 24,2 милиарда евро, през 2025 се чака да доближи 31,3 милиарда, а през 2026 – 37,6 милиарда евро. Като условен дял това значи повишаване от 23% през 2024 до 27,8% през тази година и 31,3% следващата година. Ние заборчляваме “, съобщи той.
И дефинира бюджета като „ популистки “ и предизвести, че в него се залагат нереалистични доходи.
„ Очакваното осъществяване за 2025 година е 11 милиарда евро доходи от Данък добавена стойност, а в новия бюджет се плануват 15 милиарда – с 4 милиарда повече. Това е безусловно нереалистично. Самият шеф на Национална агенция за приходите не сподели убеденост, че ще успее да ги събере “, съобщи Радев.
Бившият обществен министър Христина Христова поддържа част от рецензиите, като акцентира, че „ незадоволителният разговор постоянно води до негативи “.
„ Добрият разговор ражда рационални оферти и чувство за ред и правдивост. Но дано приказваме за параметрите – 3% % недостиг и 2,7% растеж на Брутният вътрешен продукт са обещани. Това са положителни числа, само че зад тях има подозрения за реалистичност. Приходите от Данък добавена стойност и Плана за резистентност може и да не се осъществят “, сподели Христова.
Тя предизвести, че повишението на минималния застрахователен приход и минималната работна заплата ще усили тежестта върху работодателите.
„ Осигурителната вноска пораства, а 60% от нея заплаща работодателят. Това е сериозна тежест. Също по този начин включването на европейската инструкция за минимални заплати беше направено неправилно – тя отстрани груповото договаряне “, добави тя.
Въпреки рецензиите Христова уточни и някои позитивни страни на бюджета.
„ Вижда се приоритет към образованието - нарастване на стандартите за прехрана на възпитаници и на средствата за държавно делегирани действия. Това е добре. Добра е и програмата за вложения в общините, изключително за водоснабдяване и инфраструктура – автомагистрали „ Хемус “ и „ Струма “. Но заплащанията към общините се трансферират към Българската банка за развиване, което поражда въпроси - дали не се прави, с цел да не се регистрира в недостига “, разяснява Христова.
