Във вътрешността на Луната се случва нещо странно, гръмна със

Във вътрешността на Луната се случва нещо необичайно, гръмна със страховитатат вест задачата GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) на НАСА.

От първото наблюдаване на далечната страна на Луната през 60-те години на предишния век е ясно, че има огромни разлики сред страната на Луната, която постоянно виждаме, и тази, която постоянно е скрита от погледа ни. Най-новият разбор на НАСА разкри, че тази разлика не е просто дълбока, а голяма.

Вътрешността на Луната откъм близката страна се разграничава фрапантно от тази откъм далечната.

Анализът на данните, събрани от задачата GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) на НАСА, демонстрира, че има ясна разлика в температурата на по-близката страна на Луната. Изследователският екип пресметна приливните цифри на Луната – стойности, които разказват по какъв начин едно небесно тяло се деформира под въздействието на външна гравитационна мощ. Това разрешило на откривателите да основат доста точна карта с висока разграничителна дарба на гравитационното поле на Луната. И разликите се простират по-дълбоко, в сравнение с се предполагаше.

„ Нашето проучване демонстрира, че вътрешността на Луната не е еднородна: страната, обърната към Земята (близката страна), е по-топла и геологически дейна в дълбочина, в сравнение с далечната страна. Тази разлика е обвързвана с вулканичната история на Луната и изяснява за какво двете страни наподобяват толкоз друго “, споделя водещият създател на проучванетод-р Райън Парк, старши теоретичен помощник в JPL, пред IFLScience.

Близката и далечната страна на Луната наподобяват доста друго, което се вижда от разликите в топографията, дебелината на земната кора и количеството на детайлите, произвеждащи топлота в нея. Тези разлики може да идват от вариации надълбоко навътре в Луната, заради което едната страна е по-топла и по-вулканична. Досега не е имало ясни доказателства за тези дълбоки разлики.

Данните демонстрират, че мантията от близката страна може да е „ по-мека “ от мантията от далечната страна с 2 или 3 %.

Малка стойност, само че с огромни последствия. Температурата на мантията откъм близката страна е по-висока със 100-200°C, евентуално заради съществуването на радиоактивен материал, който е поддържал тази страна по-топла в продължение на милиарди години.

Много галактически апарати са провеждали наблюдения на вътрешността на планети и луни благодарение на гравитацията. Макар и не толкоз подробна като тази на GRAIL, тази работа дава нов взор върху Земята, Марс, Венера, Меркурий и луните на газовите колоси. Само преди няколко месеца наблюденията от Juno разкриха, че вулканичната луна Йо може би е по-твърда, в сравнение с се смяташе.

„ Измервайки по какъв начин се трансформира гравитационното поле на планетата по време на обиколката на галактическия уред, можем да заключим значими свойства за вътрешната ѝ конструкция – да вземем за пример дали е твърда, дали съдържа течен пласт или има обилни вариации в плътността “, изясни доктор Парк.

Тъй като техниките и технологиите за премерване не престават да се усъвършенстват, бъдещите задачи ще могат да дават още по-подробни и точни данни за гравитацията, откривайки нови благоприятни условия за проучване на далечни светове.

Това е отлично за схващане на еволюцията на твърдите тела в Слънчевата система.

Тя ще бъде от основно значение за бъдещото проучване на Луната от хора.

„ Нашето проучване дава най-подробната и точна гравитационна карта на Луната досега. Тази усъвършенствана гравитационна карта е сериозна основа за създаването на лунни системи за позициониране, навигация и синхронизация (PNT), които са от значително значение за триумфа на бъдещите задачи за проучване на Луната “, споделя доктор Парк пред IFLScience.

Подробната гравитационна карта оказва помощ за навигацията на галактическите апарати до и от повърхността, както и за интервенциите на същата тази повърхнина. Тази работа ще бъде в основата на огромен набор от запаси за бъдещите откриватели на Луната.

Източник – IFLScience/Превод:SafeNews