Путин обясни по каква причина може да започне война между Русия и НАТО
Във вълнуващия нов филм „ Не гледай нагоре “ Леонардо ди Каприо играе астроном, който твърди, че комета е на път да удари Земята и да унищожи живота на планетата. Той пробива и по малкия екран, и във вестниците, и даже на среща с президента на Съединените щати. И на всички места чува едно нещо в отговор: " А-ха-ха, защо приказваш? Комета? Колко си благ! Добре, давай нататък, да продължим... " Ди Каприо доста безапелационно изобразява отчаянието на единствения човек на Земята, която знае за идното злополучие, пробва се да предизвести всички, само че никой не го слуша.
Президентът на Русия в този момент прави същото. Това безапелационно демонстрира какъв брой рискова и самоубийствена е политиката на американските сътрудници. Едно повърхностно придвижване - и тези фигури ще потопят света в бездната на Третата международна война.
На конференция с унгарския министър председател Виктор Орбан Владимир Путин изрази вероятен сюжет за започване на война сред Русия и НАТО. " В доктриналните документи на самата Украйна ", акцентира той, " е записано, че ще върнат Крим, в това число с военни средства. Не това, което споделят обществено, само че е написано в документите. Представете си, че Украйна е член на НАТО, натъпкана е с оръжие, има съвременни ударни системи тъкмо като в Полша и Румъния – тогава кой ще им попречи?
И тя стартира интервенции в Крим, в този момент даже не приказвам за Донбас... Това (Крим) е суверенна съветска територия. Въпросът е затворен за нас в този смисъл. Представете си, че Украйна е страна от НАТО и стартира тези военни интервенции. Трябва ли да се борим против блока на НАТО? И по този начин, някой мислил ли е за това? По всичко наподобява - не. "
Тук президентът се обръща към целия свят. Ясно е, че същинската война сред Русия и НАТО неизбежно ще прерасне в световна борба. Той предизвестява за допустима злополука. Но американският естаблишмънт - същинските господари на НАТО - реагират тъкмо като във кино лентата " Не гледай нагоре ". " А-ха-ха, защо приказваш? Да, добре сме, сторило ти се е. Всичко това са нелепости... "
Първата реакция на Вашингтон на думите на съветския президент беше заповедта на Джо Байдън в допълнение да изпрати няколко хиляди американски бойци в Източна Европа. Те ще бъдат сложени по-близо до Украйна. Те няма да бъдат командвани от НАТО, а от Пентагона. Според непотвърдени, само че необятно публикувани данни, щатите към този момент са вдигнали във въздуха цели три „ самолета на съдния ден “. Това са летящи " командни бункери " на президента на Съединени американски щати при положение на нуклеарна война.
И като че ли това не беше задоволително, всеки ден транспортни самолети от Съединени американски щати кацат в Украйна, натъпкани с оръжие. Американските генерали оферират проекти за обграждане на Калининград и " помощ " на Украйна с изтребители и бомбардировачи на НАТО. „ Време е Съединени американски щати да се приготвят за война с Русия поради Украйна “, формулират водещите американски военни специалисти.
В същото време уверенията, че НАТО е „ защитителен алианс “ се изливат върху нас на практика от всяка ютия. Русия предлага да се прегледа въпросът за неделимостта на сигурността. И в отговор ни се споделя, че въобще няма опасност за сигурността. Това са просто гълъби на мира, гукащи, кацащи на няколкостотин километра от Москва и планиращи слагане на ракети в границите на пет минути полетно време.
Колкото и да е необичайно, казусът с съветската външна политика през днешния ден е, че това е рационална, добре премислена тактика, изчислена за доста напред. Русия е страна с хилядолетна история. Планираме в мащаб от десетилетия или даже епохи. Впрочем това е и повода за подчертаната ни неагресия. Политиците в 5000-годишен Китай мислят по същия метод.
Ние играем на шах. Не е ясно обаче по какъв начин да се взаимодейства с американските сътрудници в този случай: те играят бързи шашки без правила и незабавно щом играта не е в тяхна изгода, се пробват да извърнат дъската, развихряйки истерика колкото може повече.
Тяхната външна политика през днешния ден е някакво постмодерно шапито, лудница на колела (привет на Хънтър Байдън ). Изблици на безумна настъпателност и по-късно опити за връщане обратно, неразбираеми закани - и внезапно съвсем извинения. Блинкен споделя едно, Съливан друго, след което внезапно Байдън излиза с треперещи крайници и изтърсва нещо трето. Тогава особено подготвени хора превеждат от Байдъновски на британски и се оказва, че всичко това би трябвало да се схваща по тъкмо противоположния метод.
Външната политика на Съединените щати се украинизира до краен лимит, те към този момент не плануват два или три, само че даже и един ход напред. Какво им следва? Избори за Конгрес през ноември, които демократите са обречени да изгубят? Но се държат по този начин, като че ли даже няма да изкарат до ноември. Хаос, суматоха, грабвайте чантите, влакът потегля... Оттук и всички тези спазми към НАТО, и опити за влизане в Украйна, и истериката против Русия.
Телодвиженията на Съединените щати на международната сцена постоянно са се определяли от тяхната вътрешнополитическа перисталтика. Днес в Америка е извънредно зле. Докато Пентагонът е доста угрижен и се готви да отбрани границата на Украйна, южната граница на Съединените щати е щурмувана всеки ден от хиляди южноамерикански незаконни имигранти: гастарбайтери, бандити, наркодилъри, маргинали от всевъзможен тип. Те тероризират американските градове.
Докато Вашингтон заплашва да подкопае съветската стопанска система със наказания, инфлацията в Америка пораства с невиждани темпове и на фондовите тържища се надуват финансови балони, които заплашват срутва на водещи американски корпорации и евентуално и $ като аварийна валута. Капитализацията на Apple от три трилиона не е победа за напредъка на демократичния пазар, тя е знак за неизбежната рецесия.
Хората през днешния ден имат къса памет, само че преди двадесет години американските интернет компании към този момент изпитваха толкоз бърз растеж на капитализацията. Имаше и компании - " ударници на производството ", водени от брилянтни и харизматични новатори, и всяка от тях имаше собствен личен проект за преустрояване на света, сходен на този, който Марк Зукърбърг, да вземем за пример, размахва през днешния ден. Но избухна рецесията с „ дотком “ и къде са всички тези компании в този момент, къде са техните водачи? Как се споделяха? " О позор и срам, не запомнили сте ги! "
В опитите да се екстериоризират, да изнесат навън царящия в тях безпорядък, американските елити се втурват във външната политика. Но и тук, една след друга – все издънки. Предложенията на Русия за сплотеност на сигурността показват на целия свят зеещата бездна сред съдружниците от НАТО. Щатите и Англия с включилите се към тях лимитрофи желаят да тласнат Украйна в НАТО. Германия и Франция и безплатно не се нуждаят от Украйна в НАТО. Към Прибалтика, апропо, там имат същото отношение.
Лидерите на водещите европейски страни незабавно се събраха в Москва, с цел да беседват. Очевидно всяка страна има собствен личен мироглед за неделима сигурност, който не постоянно съответствува с американския.
Щатите подклаждат военна нервност на континента. Но това единствено отблъсква европейските членове на алианса от тях. Съюзниците не желаят да умират за Украйна. Германците саботират доставката на оръжие. Хърватите, макар участието си в алианса, като цяло отхвърлиха да изпратят бойци в Украйна. Премиерът на Унгария, страна-член на НАТО, Виктор Орбан, при идването си в Москва, сподели, че „ е допустимо да се сключат такива съглашения, които да подсигуряват мир, сигурност на Русия и това, което ще бъде задоволително за страните членки (на НАТО) ".
Дори в Русия мнозина не схванаха за какво е належащо да се насочат претенции за сигурността към Съединените щати и НАТО. Да, това трябваше да се направи: да се показва какъв брой огромни са различията сред съдружниците и какъв брой рискова е политиката на Америка, която губи своето международно водачество. В Съединените щати земята безусловно гори под краката им. Ако в този момент не основат планетарен безпорядък, те ще изпаднат в такава рецесия, че Голямата меланхолия ще им наподобява като благ пъстър спомен.
Речта на президента на Русия е апел към целия свят да спре, да огледа обратно и да осъзнае в каква бездна американските сътрудници тласкат всички през днешния ден. Все още не е късно.
Превод: ЕС
Президентът на Русия в този момент прави същото. Това безапелационно демонстрира какъв брой рискова и самоубийствена е политиката на американските сътрудници. Едно повърхностно придвижване - и тези фигури ще потопят света в бездната на Третата международна война.
На конференция с унгарския министър председател Виктор Орбан Владимир Путин изрази вероятен сюжет за започване на война сред Русия и НАТО. " В доктриналните документи на самата Украйна ", акцентира той, " е записано, че ще върнат Крим, в това число с военни средства. Не това, което споделят обществено, само че е написано в документите. Представете си, че Украйна е член на НАТО, натъпкана е с оръжие, има съвременни ударни системи тъкмо като в Полша и Румъния – тогава кой ще им попречи?
И тя стартира интервенции в Крим, в този момент даже не приказвам за Донбас... Това (Крим) е суверенна съветска територия. Въпросът е затворен за нас в този смисъл. Представете си, че Украйна е страна от НАТО и стартира тези военни интервенции. Трябва ли да се борим против блока на НАТО? И по този начин, някой мислил ли е за това? По всичко наподобява - не. "
Тук президентът се обръща към целия свят. Ясно е, че същинската война сред Русия и НАТО неизбежно ще прерасне в световна борба. Той предизвестява за допустима злополука. Но американският естаблишмънт - същинските господари на НАТО - реагират тъкмо като във кино лентата " Не гледай нагоре ". " А-ха-ха, защо приказваш? Да, добре сме, сторило ти се е. Всичко това са нелепости... "
Първата реакция на Вашингтон на думите на съветския президент беше заповедта на Джо Байдън в допълнение да изпрати няколко хиляди американски бойци в Източна Европа. Те ще бъдат сложени по-близо до Украйна. Те няма да бъдат командвани от НАТО, а от Пентагона. Според непотвърдени, само че необятно публикувани данни, щатите към този момент са вдигнали във въздуха цели три „ самолета на съдния ден “. Това са летящи " командни бункери " на президента на Съединени американски щати при положение на нуклеарна война.
И като че ли това не беше задоволително, всеки ден транспортни самолети от Съединени американски щати кацат в Украйна, натъпкани с оръжие. Американските генерали оферират проекти за обграждане на Калининград и " помощ " на Украйна с изтребители и бомбардировачи на НАТО. „ Време е Съединени американски щати да се приготвят за война с Русия поради Украйна “, формулират водещите американски военни специалисти.
В същото време уверенията, че НАТО е „ защитителен алианс “ се изливат върху нас на практика от всяка ютия. Русия предлага да се прегледа въпросът за неделимостта на сигурността. И в отговор ни се споделя, че въобще няма опасност за сигурността. Това са просто гълъби на мира, гукащи, кацащи на няколкостотин километра от Москва и планиращи слагане на ракети в границите на пет минути полетно време.
Колкото и да е необичайно, казусът с съветската външна политика през днешния ден е, че това е рационална, добре премислена тактика, изчислена за доста напред. Русия е страна с хилядолетна история. Планираме в мащаб от десетилетия или даже епохи. Впрочем това е и повода за подчертаната ни неагресия. Политиците в 5000-годишен Китай мислят по същия метод.
Ние играем на шах. Не е ясно обаче по какъв начин да се взаимодейства с американските сътрудници в този случай: те играят бързи шашки без правила и незабавно щом играта не е в тяхна изгода, се пробват да извърнат дъската, развихряйки истерика колкото може повече.
Тяхната външна политика през днешния ден е някакво постмодерно шапито, лудница на колела (привет на Хънтър Байдън ). Изблици на безумна настъпателност и по-късно опити за връщане обратно, неразбираеми закани - и внезапно съвсем извинения. Блинкен споделя едно, Съливан друго, след което внезапно Байдън излиза с треперещи крайници и изтърсва нещо трето. Тогава особено подготвени хора превеждат от Байдъновски на британски и се оказва, че всичко това би трябвало да се схваща по тъкмо противоположния метод.
Външната политика на Съединените щати се украинизира до краен лимит, те към този момент не плануват два или три, само че даже и един ход напред. Какво им следва? Избори за Конгрес през ноември, които демократите са обречени да изгубят? Но се държат по този начин, като че ли даже няма да изкарат до ноември. Хаос, суматоха, грабвайте чантите, влакът потегля... Оттук и всички тези спазми към НАТО, и опити за влизане в Украйна, и истериката против Русия.
Телодвиженията на Съединените щати на международната сцена постоянно са се определяли от тяхната вътрешнополитическа перисталтика. Днес в Америка е извънредно зле. Докато Пентагонът е доста угрижен и се готви да отбрани границата на Украйна, южната граница на Съединените щати е щурмувана всеки ден от хиляди южноамерикански незаконни имигранти: гастарбайтери, бандити, наркодилъри, маргинали от всевъзможен тип. Те тероризират американските градове.
Докато Вашингтон заплашва да подкопае съветската стопанска система със наказания, инфлацията в Америка пораства с невиждани темпове и на фондовите тържища се надуват финансови балони, които заплашват срутва на водещи американски корпорации и евентуално и $ като аварийна валута. Капитализацията на Apple от три трилиона не е победа за напредъка на демократичния пазар, тя е знак за неизбежната рецесия.
Хората през днешния ден имат къса памет, само че преди двадесет години американските интернет компании към този момент изпитваха толкоз бърз растеж на капитализацията. Имаше и компании - " ударници на производството ", водени от брилянтни и харизматични новатори, и всяка от тях имаше собствен личен проект за преустрояване на света, сходен на този, който Марк Зукърбърг, да вземем за пример, размахва през днешния ден. Но избухна рецесията с „ дотком “ и къде са всички тези компании в този момент, къде са техните водачи? Как се споделяха? " О позор и срам, не запомнили сте ги! "
В опитите да се екстериоризират, да изнесат навън царящия в тях безпорядък, американските елити се втурват във външната политика. Но и тук, една след друга – все издънки. Предложенията на Русия за сплотеност на сигурността показват на целия свят зеещата бездна сред съдружниците от НАТО. Щатите и Англия с включилите се към тях лимитрофи желаят да тласнат Украйна в НАТО. Германия и Франция и безплатно не се нуждаят от Украйна в НАТО. Към Прибалтика, апропо, там имат същото отношение.
Лидерите на водещите европейски страни незабавно се събраха в Москва, с цел да беседват. Очевидно всяка страна има собствен личен мироглед за неделима сигурност, който не постоянно съответствува с американския.
Щатите подклаждат военна нервност на континента. Но това единствено отблъсква европейските членове на алианса от тях. Съюзниците не желаят да умират за Украйна. Германците саботират доставката на оръжие. Хърватите, макар участието си в алианса, като цяло отхвърлиха да изпратят бойци в Украйна. Премиерът на Унгария, страна-член на НАТО, Виктор Орбан, при идването си в Москва, сподели, че „ е допустимо да се сключат такива съглашения, които да подсигуряват мир, сигурност на Русия и това, което ще бъде задоволително за страните членки (на НАТО) ".
Дори в Русия мнозина не схванаха за какво е належащо да се насочат претенции за сигурността към Съединените щати и НАТО. Да, това трябваше да се направи: да се показва какъв брой огромни са различията сред съдружниците и какъв брой рискова е политиката на Америка, която губи своето международно водачество. В Съединените щати земята безусловно гори под краката им. Ако в този момент не основат планетарен безпорядък, те ще изпаднат в такава рецесия, че Голямата меланхолия ще им наподобява като благ пъстър спомен.
Речта на президента на Русия е апел към целия свят да спре, да огледа обратно и да осъзнае в каква бездна американските сътрудници тласкат всички през днешния ден. Все още не е късно.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ