11 юни 1910 г. – Ражда се Жак-Ив Кусто
Във френския град Сан Андре се ражда Жак-Ив Кусто - френски морски офицер, океанограф, еколог, публицист, режисьор, фотограф, прочут по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия, съизобретател на акваланга.
През 1933 година завършвил сполучливо Френската Морска Академия с чин лейтенант. Кусто е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на боен транспортен съд.
Но неговите проекти били провалени от грубото вмешателство на ориста: скоро след довеждане докрай на Академията, той претърпял тежка автомобилна злополука. Останал жив, само че получил строшаване на двете ръце, по тази причина с военната му кариера било свършено.
По време на дългия интервал на възобновяване, Кусто, ненадейно даже за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това изобретение го въодушевило и след известно време светът видял новото откритие - аквалангът. Над него той работил взаимно с Емил Гагнам. През 1946 година почнало промишленото произвеждане на акваланга, който станал известна и налична спортна принадлежност.
Увлечението на Кусто по подводното плуване и проучването на океанските дълбини го тласнало към друго изобретение: " подводна паница " - дребна, маневрена подводна лодка, няколко типа камери за подовдно снимане и някои други океанологически " дреболии ".
По време на Втората Световна Война, Жак Ив Кусто служил в артилерията като картечар, бил войник от френското противодействие и след края на войната бил почетен с Ордена на Светия Легион за интензивно присъединяване в антифашистката партизанска битка. През 1948 година станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван английски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала международно известна като " Калипсо ". Именно на този именит съд Кусто и неговият екип не един път правили околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили неповторими записи, и фотоси.
През 1953 година Кусто получил и международно самопризнание като публицист. Той издал своята първа книга " Безмълвният свят " ( " Silent World " ). Големият триумф на книгата оказал помощ на Кусто да реализира нови планове: да сътвори първият незначителен самостоятелен уред за проучване на подводния свят и да организира редица опити по плуване с подводен самостоятелен дихателен уред (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две огромни кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 година и Оскар. Втория Оскар получил филмът " Златна рибка " ( " Golden Fish " ), също сниман по творби на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат " Живото море " (1963), " Делфини " (1975), " Жак Кусто: светът на океана " (1985).
През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста шеф на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица проучвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на опитите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората дълготрайно време живели и работили под водата на огромна дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и воин на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал " Подводният свят на Жак Кусто ". Хрониката на пътешествията и проучванията се употребява със замайващ триумф измежду телевизионните фенове по целия свят.
Кусто считал, че е належащо за цялото човечество да се популяризират знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в битката за опазване на неговата непорочност. Той основал " Общество Кусто ", чиято активност била ориентирана към отбрана на Океана от замърсявания, и необятно дебатиране на казуса със замърсяването на Световния океан измежду обществеността. Като откривател и еколог, Кусто се обръщал към държавните управления на доста страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на битката за запазване на околната среда. Жак Ив Кусто умрял в Париж през 1997 г.
През 1933 година завършвил сполучливо Френската Морска Академия с чин лейтенант. Кусто е мечтаел за военно-морска кариера и се е виждал като капитан на боен транспортен съд.
Но неговите проекти били провалени от грубото вмешателство на ориста: скоро след довеждане докрай на Академията, той претърпял тежка автомобилна злополука. Останал жив, само че получил строшаване на двете ръце, по тази причина с военната му кариера било свършено.
По време на дългия интервал на възобновяване, Кусто, ненадейно даже за самия него изобретил очилата за подводно плуване. Това изобретение го въодушевило и след известно време светът видял новото откритие - аквалангът. Над него той работил взаимно с Емил Гагнам. През 1946 година почнало промишленото произвеждане на акваланга, който станал известна и налична спортна принадлежност.
Увлечението на Кусто по подводното плуване и проучването на океанските дълбини го тласнало към друго изобретение: " подводна паница " - дребна, маневрена подводна лодка, няколко типа камери за подовдно снимане и някои други океанологически " дреболии ".
По време на Втората Световна Война, Жак Ив Кусто служил в артилерията като картечар, бил войник от френското противодействие и след края на войната бил почетен с Ордена на Светия Легион за интензивно присъединяване в антифашистката партизанска битка. През 1948 година станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван английски миноносец и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала международно известна като " Калипсо ". Именно на този именит съд Кусто и неговият екип не един път правили околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили неповторими записи, и фотоси.
През 1953 година Кусто получил и международно самопризнание като публицист. Той издал своята първа книга " Безмълвният свят " ( " Silent World " ). Големият триумф на книгата оказал помощ на Кусто да реализира нови планове: да сътвори първият незначителен самостоятелен уред за проучване на подводния свят и да организира редица опити по плуване с подводен самостоятелен дихателен уред (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две огромни кинематографски награди - Златна Палмова котва на фестивала в Кан през 1957 година и Оскар. Втория Оскар получил филмът " Златна рибка " ( " Golden Fish " ), също сниман по творби на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат " Живото море " (1963), " Делфини " (1975), " Жак Кусто: светът на океана " (1985).
През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от Военно-Морските сили на Франция в чин капитан и заел поста шеф на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век, той провел редица проучвания на континенталния шелф в подводни лаборатории.По време на опитите, носещи имена Коншелф 1,2, и 3, хората дълготрайно време живели и работили под водата на огромна дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и воин на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал " Подводният свят на Жак Кусто ". Хрониката на пътешествията и проучванията се употребява със замайващ триумф измежду телевизионните фенове по целия свят.
Кусто считал, че е належащо за цялото човечество да се популяризират знанията за Световния Океан и изиграл видна роля в битката за опазване на неговата непорочност. Той основал " Общество Кусто ", чиято активност била ориентирана към отбрана на Океана от замърсявания, и необятно дебатиране на казуса със замърсяването на Световния океан измежду обществеността. Като откривател и еколог, Кусто се обръщал към държавните управления на доста страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на битката за запазване на околната среда. Жак Ив Кусто умрял в Париж през 1997 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ