Във френска гора в края на пролетта на 1918 г.

Във френска гора в края на пролетта на 1918 година Елси Джанис, 29-годишна американка с къса, къдрава коса и необятна усмивка, сяда зад 155-милиметрова гаубица, подготвена да стреля.

Джанис – певица и водеща водевилна звезда – прекарва 3 месеца в обиколка на Франция, изпълнявайки за мъжете от Американските експедиционни сили, до момента в който се приготвят да се бият в Първата международна война. Дълбоко вярваща в напъните на Съюзническите войни, тя се дефинира като мъжкарана, другарка или по-малката сестра на десетки хиляди американски бойци. „ Елси Джанис е толкоз значима за триумфа на тази войска, колкото барутът е от значително значение за триумфа на снаряда “, съобщи армейският вестник Stars and Stripes. И един ден към края на май, тъкмо когато американците се причисляват всеобщо към бойните дейности на войната, Джанис ги последва.

Зад гаубицата, ориентирана към германск позиция, тя сграбчи въжето на оръдието и застана нащрек. „ Батерията е подготвена! Огън! “, изкрещява американски военачалник. Джанис дърпа шнура, след това още веднъж и оръдието стреля. Както и другите към нея. Скоро бдителен пункт оповестява, че немската позиция е унищожена.

Модел оръдие с прякор Голямата Берта

„ Казаха ми, че съм единствената жена, която изстрелва редовно по Германия “, написа тя във военните си записки „ Голямото шоу: Моите 6 месеца с американските експедиционни сили “. На идващия ден, спомня си Елси, тя се среща с армейски майор от артилерийски полк, който е нарекъл едно от двете им оръдия Голямата Берта на нея, а другото на Бетси Рос. „ Със сигурност съм горда “, написа тя, „ защото той споделя, че сме определени, тъй като сме американски патриоти. “

Макар и съвсем незнайна 100 години по-късно, Джанис е един от най-популярните актьори от епохата на войната. Родом от Колумб, Охайо, тя е водевилен изпълнител още от 4-годишна възраст, насърчавана от властната си майка Джени Кокър Биърбауър. На Коледа през 1899 година, на 10-годишна възраст, Джанис е част от шоу програмата в Белия дом при президента Уилям Маккинли, като даже имитира президента с твърдата му стойка, стегната усмивка и бездънен глас. Тя дебютира на Бродуей на 16-годишна възраст в хитa „ The Vanderbilt Cup “. Тя е „ идеален театрален гений “, написа историкът Дейвид С. Шийлдс за Still, книга за звездите на Бродуей. „ Импресионист с ясновидски качества, текстописец на песни, който съчетава остроумието със сантимента, актриса с голяма динамичност, енергична танцьорка, и певица, която може да прожектира гласа си в цялата зала. “

За американските бойци Джанис припомня на дамите, които познават вкъщи. Тя излъчва композиция от стандартна и дръзка женственост, по-скоро рискована, в сравнение с домашна, изпъстрена и смела като мъжете, за които се показва. Носейки бяла блуза, дълга плисирана синя пола, наследник пуловер и синя барета, Джанис постоянно кани бойци на сцената, не с цел да танцува с нея, а всички да пеят или да танцува дружно. Тя се показа „ като обичаната мъжка сестра, а не като неосъществим секс обект “, написа историкът Лий Алън Мороу в есе от 1998 година

Джанис развлича американските сили във война напролет и лятото на 1918 година Генерал Джон Першинг, американският пълководец във Франция, я назовава почетен военачалник и й дава кадилак с лого на щаба на силите. Снимка, на която Джанис отдава боен привет, а къдриците й изскачат отдолу под ръба на общоприета стоманена каска на Броди, става известна в цялата й татковина.

През лятото на 1918 година, когато хиляди американски бойци са убити и ранени в борбите за прекъсване на придвижването на Германия към Париж, Елси прекарва три седмици във военни лечебни заведения, посещавайки и пеейки за ранени бойци. „ Опитах се да ги накарам да не помнят, че имат рани “, написа тя. „ Бих могла да напиша страници с храбростта на нашите хора… под натиска същинска и ужасна болежка. Независимо дали са изгубили един или два крайници, дали може би в никакъв случай повече няма да могат да виждат, постоянно имаха по една усмивка за мен и моите дребни смешки. “

Нейните представления по време на и след войната са цялостни с фалшификати на мъже – често срещан прийом на водевилите: обличане като мъж, реплика на мъжки звезди, танц с известната френска актриса лесбийка Ева Ле Галиен. В разнообразни проучвания се спекулира за половата ориентировка на Джанис, гледайки брака й на 42 години с мъж с 16 години по-млад от нея като вероятно прикритие. „ Елси присъстваше на празненства, на които еднополовите стремежи не бяха прикрити “, написа Мороу. На едно от тях тя идва съпроводена от актрисата от Бродуей Мерилин Милър, облечена в мъжки облекла.

В публичния си живот Джанис прави доста смешки за многочислените си кратки връзки с мъже, страха си от брак и ергенството си. „ Дори не вардя любовните си писма “, споделя тя пред кореспондент – „ изгорих и двете. “

След войната Джанис прекарва години в представления, изпълнени с носталгия по войната. През 30-те години на 20 век, откакто водевилният род избледнява, тя работи като сценарист, мемоарист и радиодиктор. По време на Втората международна война взе участие с Боб Хоуп в зрелище за 4000 военнослужещи в Калифорния и в радиопредаването на Дина Шор, предавайки факела на актьори, подкрепящи бойците, от ново потомство.

Най-трайната връзка на Джанис е с нейното потомство американски бойци. Четиристотин от тях, на междинна възраст, едвам успели да се напъхат в старите си униформи, дефилират на нейното погребално шествие през 1956 година Веднъж тя се майтапи, че епитафията й ще бъде: „ Тук лежи Елси Джанис, която към момента спи сама “. Вместо това на надгробната й плоча написа: „ Милото на Американските експедиционни сили “