Франция под фискален натиск: Дългът надхвърли 3,35 трилиона евро, търсят се нови икономии
във Франция се задълбочава, написа „ RFI “. Публичният дълг на страната е достигнал 3,35 трилиона евро в края на първото тримесечие на 2025 година Това се равнява на 114% от Брутният вътрешен продукт , демонстрират данни на. Така Франция се подрежда на трето място по дълг в Европейски Съюз след Гърция и Италия.
Междувременно страната упорства за взаимен дълг , с цел да поддържа интернационалната роля на еврото, съобщи неотдавна „ Finanacial Times “. Франция ускорява напъните си да убеди сътрудниците си в Европейския съюз да одобрят нови взаимни финансови принадлежности, ориентирани към емисия на спомагателен общ дълг .
До момента Европейски Съюз е емитирал единствено една обща облигационна стратегия – така наречен Инструмент за възобновяване на стойност към 800 милиарда евро. Средствата по него финансират националните Планове за възобновяване и резистентност (ПВУ).
Втора такава самодейност – за финансиране на отбранителни разноски – е в развой на подготовка. А в този момент Париж упорства за трети механизъм , ориентиран към подкрепяне на мощно задлъжнелите страни в еврозоната.
С предлагането си за разширение на общия дълг, Франция цели да облекчи финансовия напън върху личната си стопанска система и да сътвори по-устойчив механизъм за взаимност в границите на еврозоната, настояват анализатори.
Най-новото нарастване на дълга е с 40,5 милиарда евро по отношение на края на 2024 година То е резултат от пандемичните последствия, инфлационния напън и дългогодишни бюджетни дефицити. Миналата година дефицитът доближи 5,8% от Брутният вътрешен продукт и по този начин стана най-високия в еврозоната.
Правителството, ръководено от премиера, дава обещание поетапно понижаване на недостига под задачата на Европейски Съюз от 3% до 2029 година То признава, че това изисква още 5 милиарда евро икономии още тази година.
Според Министерството на финансите 3 милиарда ще бъдат спестени от неизразходвани средства, а 1,7 милиарда – от разноски за здраве. Финансовият министър Ерик Ломбар прикани за национално изпитание и разгласи среща на 4 юли за одобряване на ограниченията.
Последната серия от съкращения се прибавя към към този момент оповестените през април икономии от 5 милиарда евро и плануваните за 2026 година икономии от 40 милиарда евро.
Предизвикателството е както политическо, по този начин и финансово. Страната към момента се сблъсква с последствията от разпускането на Народното събрание предходната година.
Пенсионна рецесия, политически напрежения
Правителството на Байру е под напън от левите, които са внесли избор на съмнение поради провалилите се договаряния за пенсионната промяна. Той оцеля след сходен избор през януари. Байру даде обещание да разгласява финансова „ пътна карта “ доникъде на юли, преди да показа проектобюджета за 2026 година през септември.
„ Предвид пагубното положение на бюджета, портфейлът за 2026 година включва непопулярни ограничения за строги икономии “ , съобщи Бруно Кавалие, основен икономист в Oddo BHF.
Според прессекретаря на държавното управление Софи Примас една от опциите за излизане от тази обстановка е „ година на пауза “ – заледяване на разноските , което не регистрира инфлацията.
Ломбард съобщи, че до 11 юли ще бъдат извършени още съвещания с политически и обществени групи.
Стремежът към редуциране на разноските идва в миг, в който Франция е изправена пред закъснение на растежа и възходяща неустановеност на международните пазари.
Присъединете се към нашия
„ Големият законопроект “: Ход, който може да преобърне втория мандат на Тръмп
